Отваря главното меню

Дамян Янкулов е български строител и зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Дамян Янкулов
български зограф
Роден
около 1770 г.
Починал
около 1830 г.

БиографияРедактиране

Роден е около 1770 година година в дебърското мияшко село Тресонче и принадлежи към големия зографски род Рензовци. Видни представители са дядо му Силян, баща му Янкул Силянов Рензов и самият Дамян, които са зографи и строители.[2][3] В 1809 година Дамян започва да строи църквата „Света Богородица“ в Скопие, но умира по време на строежа и храмът е довършен от синовете му.[4] Янкулов заедно с Китан Петров е строител и на „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп, завършен също след смъртта му в 1838 година.[5]

От живописното творчество на Дамян Янкулов са запазени няколко рисунки – проекти за композиции и образи.[6]

След смъртта на Дамян родът е оглавен от Георги (Гьорче) Дамянов, който работи заедно с братята си Никола, Андрей и Коста.[7]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мирче
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Силян Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
Стефан Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янкул Силянов
(около 1750 — ?)
 
 
 
 
 
Стефан Силянов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко Янкулов
 
 
 
 
 
Дамян Янкулов
(около 1770 — около 1830)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян (Станко) Цветков
(около 1800/1810 — 1869/1870)
 
Никола Дамянов
(1810 — около 1860)
 
Коста Дамянов
(? — около 1870)
 
 
 
 
 
Андрей Дамянов
(1780 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Дамянов
(около 1784 — 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойче Станков
(1849 — 1903)
 
Наце Николов
 
Петър Николов
(около 1850 — 1921)
 
Дамян Андреев
(около 1847 — 1921)
 
Ангел Андреев
 
Иван Андреев
 
Димитър Андреев
(1877 — 1940)
 
Яков Зографски
(около 1820 — 1907)
 
Янко Георгиев
(? — 1881)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Зографов
(1869 — 1931)
 
Симеон Зографов
(1876 — 1949)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зографски
(1869 — 1944)

БележкиРедактиране

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 174.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 151 - 152.
  3. Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
  4. Вест. "Св. Богородица" е подигната во чест на заштитничката на Скопје пресвета Богородица.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 205.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 170.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 155.