Екатерина (светица)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Екатерина.
Света великомъченица Екатерина (на гръцки: ἡ Ἃγια Ἃικατερίνη ἡ Μεγαλομάρτυς) е християнска светица и мъченица, една от най-образованите жени на своето време. Православната църква я почита като великомъченица.
| Екатерина Александрийска | |
 Икона на Тома Вишанов от началото на XIX век | |
| Мъченица и Дева | |
|---|---|
| Родена | 287 г. |
| Починала | 305 г. Александрия, Египет[1] |
| Почитана в | Източно Православие, Католицизъм, Ориенталско Православие, Англиканство |
| Празник | 25 ноември (24 ноември в православните църкви с руски произход) |
| Атрибути | меч; с корона при краката ѝ; брачно було и пръстен; гълъб; бич; книга; жена, спореща с езически философи[2] |
| Покровителство | апологетите, занаятчиите, които работят с колело (грънчарите, предачите и т.н.), архивистите, умиращите хора, момичетата, юристите, точиларите на ножове, адвокатите, библиотекарите, библиотеките, механиците, мелничарите, философите, проповедниците, писарите, секретарите, старите моми, стенографите, учениците, учителите, теолозите, Сорбоната, неомъжените момичета [1][2] |
| Екатерина Александрийска в Общомедия | |
Предание за живота
редактиране
Ранни години
редактиранеСпоред преданието Екатерина била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Тя заявява на родителите си, че ще встъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен. Майката на Екатерина, която тайно изповядвала християнството, я изпраща при един отшелник, който я посвещава във вярата.
Мъченичество
редактиранеПреданието разказва, как Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Тя се е опитала да го убеди, че извършва грешка като преследва християните. Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици. Императорът заповядва да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 г.
Символизиране
редактиранеВ преданието се разказва как ангели отнасят тялото на мъченицата в планината Синай, където през VІ век римският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.
Главен символ на света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“. Православната църква почита светицата на 24 ноември.
Български фолклор
редактиранеВ традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина (познат като Света Катерина, 24 ноември) се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива „за Баба Шарка“.
В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на Св. Катерина се празнува против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да „замажат и затворят очите“ на мишките.
Други
редактиранеНа света Екатерина е наречена улица в квартал „Бъкстон“ в София (Карта).