Уикипедия

Савин от Сполето

светия, епископ и мъченик на Римокатолическата църква
(пренасочване от Свети Савин от Сполето)

Свети Сабин, наречен също и Свети Савин (на италиански: San Sabino или San Savino; на латински: Sancto Sabino; * III век; † 303, Сполето, Римска империя), е италиански епископ и мъченик на Римокатолическата църква.

Савин от Сполето
San Savino di Spoleto
светия, епископ и мъченик на Римокатолическата църква
Св. Савин проповядва пред управител Ветустиан (Пиетро Лоренцети, XIV век)
Св. Савин проповядва пред управител Ветустиан (Пиетро Лоренцети, XIV век)
Роден
Починал
303 г.
РелигияКатолическа църква
Канонизация
ПочитанРимокатолическа църква
Главно светилищеЦърква на Аляно Терме
Празник7 декември
ПокровителствоИвреа
Монте Сан Савино
Фермо
Монселиче
Савин от Сполето в Общомедия

Агиография редактиране

Савин се бори за покръстването на езичниците в Умбрия по време на гоненията на християните от император Диоклециан. Проповядва и в Асизи. След като се оттегля за отшелнически живот, е назначен за епископ на Сполето.

Изправен е на съд и е осъден на смърт, като е подложен на мъчения.

Според легендата управителят на Етрурия и Умбрия Венустиан арестувал Сабин и неговите дякони Екзуперанций и Маркел (на латински: Exuperantius et Marcellus) в Асизи.

Говори се, че Венустиан се подиграл на неговата вяра, обвинявайки го, че кара народа да се кланя на мъртвец. Когато Сабин му отвърнал, че Христос е възкръснал на третия ден, Венустиан го приканил да направи същото и накарал да му отреждат ръцете. Дяконите били много уплашени, но Сабин ги насърчил да се придържат към вярата и те умрели, след като били разкъсани от железни куки. В затвора след мъченическата смърт на дяконите за Сабин се грижела жена на име Серина. Там той върнал зрението на слепец. Чудото предизвикало интереса на Ветустиан, който страдал от сериозно заболяване на очите. Сабин успял да го излекува и покръсти. Император Максимиан, след като чул за случилото се, възложил на трибуна Луций да се заеме с въпроса. Луций накарал да обезглавят Венустиан, съпругата му и двамата им сина в Асизи, а Савин да пребият до смърт в Сполето.

Култ редактиране

Римската мартирология (Martyrologium Romanum) изброява шест светии на име Сабин, трима от които епископи, сред които – Св. Сабин от Каноза (починал през 566 г. и честван на 9 февруари) и Св. Сабин от Пиаченца (починал през 420 г. и честван на 11 декември).

През 6 век култът към свети Сабин се разпространява и извън Умбрия. На византийските мозайки в базиликата Сант'Аполинаре Нуово в град Равена последният в шествието на светиите е именно SCS SABINVS.[1]

През 954 г. херцогът на Сполето Конрад – син на маркграфа на Ивреа Беренгар II, отива в бащините си земи, за да избяга от чумна епидемия. Той носи със себе си мощите на Св. Сабин, вярвайки, че така защитава Ивреа. Според друга традиция в основата на почитането на Сабин в Ивреа стоят чудесата вследствие на застъпничеството на светеца пред Бога. Оттогава Сабин е покровител на Ивреа. Мощехранителницата с видимата глава на светеца сега се съхранява в сакристията на Катедралата на Ивреа. На 7 юли, деня на литургичното възпоменание, урната с мощите на светеца се носи на шествие по улиците на града. 7 юли е годишнината от донасянето на мощите. Всъщност на тази дата светецът се появява в богослужебния календар на града като „мъченик Св. Савин“, като „тържественост“ в града, на който той е главен покровител и като „празник“ в цялата епархия, на която е вторичен покровител. На тази дата в Ивреа се провежда и един от най-важните в Италия панаири на коне, изключително важни животни за града още от времето на господството на саласите.

Според други източници мощите му се намират все още в Пиемонт, но в енорийската църква на Аляно Терме, където са преместени по заповед на папа Инокентий X през 1667 г. след като са открити в катакомбите на Рим. През първата неделя на септември 1667 г. отец Арулани, енорийски свещеник на Аляно Терме, председателства голямо и многобройно тържествено шествие, съпътстващо влизането в църквата на мощите, поставени в средата на високия олтар.

Резултат от грешка на Джовани Антонио Фламинио – писател от Фаенца от 16 век е традицията, според която Савин е живял на територията на епархията на Фаенца (в Selva Liba, близо до Фузиняно) и е бил първият епископ на града.[2] Не е известна идентичността на тялото, запазено в саркофаг вътре в катедралата на града, носещ надписа на латински: In hoc marmoreo tumulo ossa beatissimi Savini episcopi et martiris requiescunt (В тази мраморна гробница почиват костите на блажения Савин, епископ и мъченик). Савин от Сполето е бъркан със Свети Савин от Асизи (San Savino di Assisi)[2][3] и със Свети Савин от Каноза (San Savino di Canosa),[4] но са касае за различни лица.

Свети Савин е покровител на град Ивреа в Пиемонт, където се чества на 7 юли, и на град Монселиче във Венето, където се чества на 2 ноември. Той е и съпокровител на градчето Монте Сан Савино в Тоскана, където се празнува на 7 декември заедно със Св. Егидий и на град Фермо в Марке, където се чества на 16 август заедно със Света Дева Мария.

Свети Савин е изобразен на олтарната картина „Величие“ (на италиански: Maestà) на Дучо ди Буонинсеня от 1308 – 1311 г.

На Светеца са посветени няколко църкви в Италия:

  • Църква на Св. Сабин от 12 век в град Сполето (Chiesa di San Sabino),[5] а неговата епархия все още почита Св. Сабин заедно със светите дякони Екзуперанций и Маркел.
  • Енорийска църква на Сереняно (подселище на градчето Чивецано) (Chiesa parrocchiale di S. Sabino, Seregnano) от 13 и 16 век.
  • Църква в градчето Тореля (Chiesa di San Sabino e Eremo di San Luca) от 16 – 18 век[6]
  • Енорийска църква на село Фрата Тодина (Chiesa parrocchiale di San Sabino) от 17 век[7]
  • Църква на Милосърдието, позната и като Енорийска църква на Св. Егидий и Св. Савин (Chiesa della Misericordia или Pieve dei Santi Egidio e Savino) в градчето Монте Сан Савино.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  • ((it)) Биография на Св. Сабин на уеб страницата Santi e beati.it
  • ((it)) Биография на Св. Сабин на страниците на в. La Voce
  • ((it)) Информация за Св. Савин от Сполето и Св. Савин от Каноза – статия на Пепино ди Нуно
  • ((it)) Информация за Св. Сабин на уеб страница Padova oggi

Бележки редактиране

  1. ↑ Eraldo Baldini e Giuseppe Bellosi, Misteri e curiosità della Bassa Romagna, Il Ponte Vecchio, Cesena 2017, стр. 9.
  2. ↑ а б Diocesi di Faenza – Modigliana // Посетен на 17.4.2020.
  3. ↑ Assisi ofm. San Savino di Assisi // Посетен на 17.4.2020.
  4. ↑ Вж, статията на Peppino di Nunno – S.Sabino di Canosa e di Spoleto: due vescovi diversi! на уебстраница Santi e Beati.it.
  5. ↑ Comune di Spoleto. Chiesa di San Sabino // Посетен на 17 април 2020.
  6. ↑ Comune di Toreglia. Chiesa di San Sabino e Eremo di San Luca // Архивиран от оригинала на 2019-08-22. Посетен на 17 април 2020.
  7. ↑ Umbria Tourism.it. Chiesa di San Sabino // Посетен на 17 април 2020.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Savino di Spoleto“ и страницата „Sabinus of Spoleto“ в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Савин_от_Сполето&oldid=12127385“.