Скоба

Скобите, или често (умалително) скобки, са препинателни знаци, които се използват в съответстващи двойки в рамките на текст, с цел да се отдели или да вмъкне друг текст. Има три вида скоби: стандартни или кръгли скоби (), структурни (квадратни) скоби [ ], фигурни (къдрави) скоби { }, като към тях могат да се добавят и ъгловите (ъглестите) скоби < >. Скобите са лява (отваряща) и дясна (затваряща).

() Пунктуация
апостроф ( ’ или ' ) дефис (‐) въпросителен знак ( ? ) двоеточие ( : ) запетая ( , ) кавички ( „ “ ) многоточие ( …, ... ) наклонена черта ( / ) скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >) тире ( ‒, –, —, ― ) точка ( . ) точка и запетая ( ; ) удивителен знак ( ! )
Разделяне на думи
интервали ( ) ( ) ( ) interpunct ( · )
Обща типография
амперсанд ( & ) вертикална черта ( |, ¦ ) знакът @ ( @ ) знак за номер ( № ) знак за параграф ( § ) долна черта ( _ ) процент и свързани знаци ( %, ‰, ‱ ) обратна наклонена черта ( \ ) тилда ( ~ ) звездичка ( * ) обел (÷) обелиск ( † ) ( ‡ ) градус ( ° ) прим ( ′ )

Скобите са знак за по-силно синтактично отделяне на думи, изрази и изречения в сравнение със запетаята и тирето. В скоби се заграждат обособени или вметнати думи и изрази, а понякога и препинателни знаци (удивителна, въпросителна, комбинация от двете). В скоби се загражда многоточие, когато с него се означава, че е пропусната част от цитиран чужд текст.

С графична и идеографска функция се използва дясна скоба при оформяне на рубрики или номериране (след арабски цифри или след букви). Ако е след цифра, скобата е равнозначна на точка и означава, че числителното е редно, а не бройно. Например:

Частите на речта биват:

1) Изменяеми

2) Неизменяеми

Или:

Синтактичната класификация определя частите на речта като:

а) Самостойни

б) Несамостойни

Дясната скоба често е част от наборите от знаци, изобразяващи емотикони, например :-).

В математиката

Скобите се използват за определяне на приоритета на операциите и за означаване на интервали.