Амперсанд

& п • б • р Пунктуация
	апостроф ( ’ или ' ); дефис (‐); въпросителен знак ( ? ); двоеточие ( : ); запетая ( , ); кавички ( „ “ ); многоточие ( …, ... ); наклонена черта ( / ); скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >); тире ( ‒, –, —, ― ); точка ( . ); точка и запетая ( ; ); удивителен знак ( ! );
Разделяне на думи
	интервали ( ) ( ) ( ); interpunct ( · );
Обща типография
	амперсанд ( & ); вертикална черта ( \|, ¦ ); знакът @ ( @ ); знак за номер ( № ) ; знак за параграф ( § ); долна черта ( _ ); процент и свързани знаци ; ( %, ‰, ‱ ); обратна наклонена черта ( \ ); тилда ( ~ ); звездичка ( * ); обел (÷); обелиск ( † ) ( ‡ ); градус ( ° ) ; прим ( ′ );

Амперсандът е знак за пунктуация.

Използва се най-често в английския език като съединителен съюз („и“). Например: Man & Nature = Man and Nature (Човекът & Природата = Човекът и Природата).

Знакът произлиза от комбинация от буквите на латинския еквивалент на съюза „И“ – „ET“. Името на знака „амперсанд“ не се използвало до 19 век. То е вариант на английското „енд пер се енд“ (And per se and) което буквално означава нещо като "и [символът] сам по себе си е [И]". По класически маниер, когато английската азбука е била изричана, „per se“ обикновено предхождало букви, които могат да имат значението на завършени думи като „А“, „I“ и „О“. Дори нещо повече, амперсандът е бил част от азбуката, като е стоял в самия ѝ край: ...X, Y, Z, &, а при произнасяне: X, Y, Z „and per se and“. В резултат символът е присъствал в речниците около средата на 19 век, наричан „Амперсанд“ с едно изключение: шотландците наричали символа „епершанд“, което е производно на „et per se and“ използвайки оригиналното „ET“ взето директно от латинския език.

Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.