Двоеточие
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Двоеточието се поставя пред словосъчетания или изречения, които имат поясняващ характер, както и за отделяне на пряка реч. Знакът за двоеточие е две точки една над друга (:). Двоеточието е препинателен знак, който се поставя най-често пред изреждане.
:
|
---|
апостроф ( ’ или ' ) |
Разделяне на думи |
интервали ( ) ( ) ( ) |
Обща типография |
амперсанд ( & ) |
ПравилаРедактиране
- Двоеточие се поставя след обобщаваща дума или израз, които въвеждат еднородни части на изречението (при изброяване). Например: „Ще проверя всички възможности за пътуване: разписанието на влаковете, маршрута на автобусите и дори въздушните линии.“
- Двоеточие може да се постави между две подчинително свързани изречения, при което второто пояснява значението на първото или изразява причинно-следствени отношения. Например: „Всичко свърши добре: матурата беше взета с отличен.“
- Двоеточие се поставя след думите на автора, когато следва пряка реч или цитат. Например:
Той прошепна:
– Не знам.
Както и ако следва подпис.
С уважение: - В математиката се използва като знак за деление.
- Двоеточие се поставя между цифри, когато трябва да се означи:
- числен резултат от състезание, напр. Срещата завърши при резултат 101:88 точки за домакините.
- отношение, мащаб, напр. Картата е с мащаб 1:100 000.