Двоеточие
Двоеточието се поставя пред словосъчетания или изречения, които имат поясняващ характер, както и за отделяне на пряка реч. Знакът за двоеточие е две точки една над друга (:). Двоеточието е препинателен знак, който се поставя най-често пред изреждане.[1]
:
|
---|
апостроф ( ’ или ' ) |
Разделяне на думи |
интервали ( ) ( ) ( ) |
Обща типография |
амперсанд ( & ) |
Правила
редактиране- Двоеточие се поставя след обобщаваща дума или израз, които въвеждат еднородни части на изречението (при изброяване). (с. 86, т. 98.2)[2] Например: „Ще проверя всички възможности за пътуване: разписанието на влаковете, маршрута на автобусите и дори въздушните линии.“
- Двоеточие може да се постави между две подчинително свързани изречения, при което второто пояснява значението на първото или изразява причинно-следствени отношения. (с. 87, т. 98.4)[2] Например: „Всичко свърши добре: матурата беше взета с отличен.“
- Двоеточие се поставя след думите на автора, когато следва пряка реч или цитат. (с. 87, т. 98.5)[2] Например:
Той прошепна:
– Не знам.
Както и ако следва подпис.
С уважение: - В математиката се използва като знак за деление. (с. 88, т. 99.3)[2]
- Двоеточие се поставя между цифри, когато трябва да се означи:
Източници
редактиране- ↑ двоеточие // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-06-28.
- ↑ а б в г д е Мурдаров, Владко и др. Официален правописен речник на българския език. Първо издание. София, Просвета — София АД, 2012. ISBN 978-954-01-2701-9. с. 86-89.