Отваря главното меню

Славия е български професионален футболен клуб от град София, участник в Първа професионална футболна лига.

Flag of Bulgaria.svg ПФК Славия (София)
Малка.jpg
Емблема на футболния клуб
Прозвище Бялата лавина, белите
Основан 10 април 1913 г.  (на 106 г.)
Стадион Славия
Капацитет 25 556
Собственик Flag of Bulgaria.svg Младен Михалев
Президент Flag of Bulgaria.svg Венцеслав Стефанов
Старши треньор Flag of Bulgaria.svg Златомир Загорчич
Първенство Първа лига
2017/18 Първа лига, 7-мо
Спонсор bet365
Екипировка Flag of Spain.svg Joma
Уебсайт www.pfcslavia.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ПФК Славия в Общомедия

Клубът е създаден на 10 април 1913 г. Играе на стадион „Славия“, който разполага с 25 556 седящи места. Цветовете на клуба са бяло и черно, прякорите на отбора са „Белите“ и „Бялата лавина“.

Славия е 7-кратен шампион на България и 8-кратен носител на Купата на България. Участвал е 18 пъти в Европейските клубни турнири, като най-доброто му постижение е полуфинал в Купата на носителите на купи (КНК) през сезон 1966/67.

Съдържание

ИсторияРедактиране

 
Отборът на Славия, преди контролната среща с Лудогорец (Разград), 28 януари 2011 година.

На 10 април 1913 г. след сливането на два столични отбора – Ботев (създаден през 1909 г.) и Развитие (създаден през 1910 г.) се създава Софийски спортен клуб Славия. Момчетата от Ботев били вече запознати с футболната игра, имали бели екипи и футболна топка, закупена от немската фирма „Валтерпрух“ за сумата от 22 тогавашни лева. Първите членове на новия клуб живеели в района на Руски паметник. Името „Славия“ избрали като символ на славянството, но и защото вече били чували за едноименния чешки отбор, от който се надявали да получат поощрение. Основателите на клуба учели в Чехия и създали клуба по образец на Славия Прага. За пръв председател бил избран Димитър Благоев-Пальо.

През 1928 г. Славия става за първи път шампион на България, като на финала на първенството побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове в България, като печели още 5 шампионски титли – 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943 г.

През 1963 г. Славия дебютира в Европейските клубни турнири, а през 1967 г. става първият български отбор, достигнал до полуфинал в Купата на носителите на купи. По пътя си „белите“ отстраняват уелския Суонзи Сити, френския Страсбург и швейцарския Сервет, а на полуфинала отпадат от шотландския Глазгоу Рейнджърс след две минимални загуби с по 0:1. В този период в Славия играят легендарни футболисти като вратаря Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Александър Василев и редица други.[1]

През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК Славия. През 1971 г. двата отбора отново са отделени, като актива на ЖСК Славия се прибавя към този на Славия. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти – Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое (Стара Загора).

През следващите 15 сезона трофеи на вътрешната сцена липсват. Отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. румънския Арджеш Питещ.

В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. Славия става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме, под диктовката на президента си Томас Лафчис.

НаименованияРедактиране

  • Славия (1913 – 1945)
  • Славия-45 (1945 – 1946)
  • Славия (1946 – 1949)
  • Строител (1949 – 1950)
  • Ударник (1951 – 1957)
  • Славия (1957 – 1969)
  • ЖСК Славия (1969 – 1971)
  • Славия (1971 – 1999)
  • Славия 1913 (от 1999)

ФактиРедактиране

 
Първа копка на стадион „Славия“
  • 11 август 1913 г. – Състои се първият официален мач на „Славия“ – срещу ФК Савата \ФК 13 (1:0). Голмайстор е Борис Шаранков.
  • 15 април 1915 г. – Първа приятелска среща между Славия и Левски София, завършила с победа (1:0) за „белите“.
  • 3 октомври 1923 г. – с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник и започва строеж на свой собствен стадион.
  • 1924 г. – Славия става първият футболен клуб в България, който ангажира треньор от чужбина. Това е Вили Щейскал от Рапид Виена, който ръководи отбора в продължение на един сезон.
  • 10 юни 1925 г. – За пръв път български клубен отбор гостува в европейска страна – Славия играе в Италия и печели три победи от 4 мача.
  • 1926 г. – Футболистът на „белите“ Георги Григоров-Фурлана е първият български международен съдия по футбол.
  • 12 март 1958 г. – Започва изграждането на сегашния спортен комплекс на Славия в квартал Овча купел. Първата копка е направена от Димитър Тинев – председател на женското направление на баскетболен клуб Славия и кмет на 6-ти район в София.
  • 1967 г. – Славия става първият български футболен клуб, който се класира за полуфинал в европейски клубен турнир – КНК.
  • 4 юни 1996 г. – След 53-годишно прекъсване ФК „Славия“ печели титлата, а в добавка и Купата на България.
  • 13 август 1999 г. – Славия се регистрира по Търговския закон в България и става Професионален Футболен Клуб "Славия“ АД – София.
  • 9 май 2018 г. – След рекордно 22-годишно прекъсване без трофей, „Славия“ печели Купата на България след победа срещу Левски (София) пред над 32 000 зрители.
  • 17 март 2019 г. – Славия изиграва първия домакински мач на осветление на стадион Славия в историята си, след поставянето му в края на 2018 г.

УспехиРедактиране

 
Президентът на клуба Венцислав Стефанов е в основата на успехите на клуба през 1996 година.
„А“ група
Купа на България
Суперкупа на България
  •   Финалист (1 път) – 2018 г.
Балкански клубен шампион
  •   Шампион (2 пъти) – 1986 и 1988 г.

Купа Интертото:

  •   Носител (1 път) – 1977 г.
Шампион на столицата
в годините, когато столичното първенство е предшествало държавното.
Носител на Купа „Сали Мугабе“
  •   (1 път) – 1993 г., побеждавайки „Таганда“, „Хайлендърс“ и националният отбор на Зимбабве.
УЕФА

Носител на супер купа на България 2018

Участия в Европейските клубни турнириРедактиране

Сезон Турнир Етап Отбор Домакин Гост Резултат
1963 – 64 КНК 1/16 финал   МТК (Будапеща) 1:1 0:1 1:2  
1964 – 65 КНК 1/16 финал   Корк Селтик 1:1 2:0 3:1  
КНК 1/8 финал   Лозанспорт (Лозана) 1:0 1:2 2:2  
1966 – 67 КНК 1/16 финал   Суонзи Таун 4:0 1:1 5:1  
КНК 1/8 финал   Расинг (Страсбург) 2:0 0:1 2:1  
КНК 1/4 финал   Сервет (Женева) 3:0 0:1 3:1  
КНК полуфинал   Рейнджърс (Глазгоу) 0:1 0:1 0:2  
1968 – 69 Купа на панаирните градове предварителен кръг   Абърдийн 0:0 0:2 0:2  
1969 – 70 Купа на панаирните градове предварителен кръг   Валенсия 2:0 1:1 3:1  
Купа на панаирните градове 1/16 финал   Килмарнък 2:0 1:4 3:4  
1970 – 71 Купа на панаирните градове 1/32 финал   Хайдук (Сплит) 1:0 0:3 1:3  
1972 – 73 КНК 1/16 финал   Шалке 04 (Гелзенкирхен) 1:3 1:2 2:5  
1973 – 74 УЕФА 1/16 финал   Динамо (Тбилиси) 2:0 1:4 3:4  
1975 – 76 КНК 1/16 финал   Щурм (Грац) 1:0 1:3 2:3  
1980 – 81 КНК 1/16 финал   Легия (Варшава) 3:1 0:1 3:2  
КНК 1/8 финал   Спарта (Прага) 3:0 0:2 3:2  
КНК 1/4 финал   Фейенорд (Ротердам) 3:2 0:4 3:6  
1982 – 83 УЕФА 1/32 финал   Сараево 2:2 2:4 4:6  
1988 – 89 УЕФА 1/32 финал   Партизан (Белград) 0:5 0:5 0:10  
1990 – 91 УЕФА 1/32 финал   Омония (Никозия) 2:1 2:4 4:5  
1991 – 92 УЕФА 1/32 финал   Осасуна (Памплона) 1:0 0:4 1:4  
1995 – 96 УЕФА 1/32 финал   Олимпиакос (Пирея) 0:2 0:1 0:3  
1996 – 97 УЕФА предварителен кръг   Инкарас-Грифас (Каунас) 4:3 1:1 5:4  
УЕФА 1/32 финал   Тирол (Инсбрук) 1:1 1:4 2:5  
2016 – 17 Лига Европа предварителен кръг   Заглембе (Любин) 1:0 0:3 1:3  
2018 – 19 Лига Европа предварителен кръг   Илвес Тампере 2:1 1:0 3:1  
Лига Европа предварителен кръг   Хайдук Сплит 0:1 2:3 2:4  

Настоящ съставРедактиране

ИграчиРедактиране

Към 10 март 2019 г.

Вратари
01   Георги Петков  
12   Емануеле Джериа
13   Георги Георгиев
32   Антонис Стериакис
Защитници
03   Тейнур Марем
06   Давид Боло
15   Александър Станисавлевич
16   Душан Лалатович
19   Димитър Велковски
24   Преслав Петров
25   Ертан Томбак
27   Ранди Онуоха
38   Милен Гамаков
Халфове
08   Славчо Шоколаров
10   Янис Карабельов
11   Радослав Кирилов
14   Дарко Тасевски
18   Лука Шполярич
20   Филип Кръстев
23   Владислав Узунов
35   Георги Йомов
37   Стефан Ашковски
75   Алекс Боримиров
77   Дени Валентич-Бара
Нападатели
09   Цветелин Чунчуков
22   Илиян Мицански


Технически щабРедактиране

Име Длъжност
  Златомир Загорчич Старши треньор
  Мартин Кушев Помощник-треньор
  Владимир Иванов Помощник-треньор
  Радостин Станев Треньор на вратарите
  д-р Любен Ангелов Лекар
  Николай Пенков Рехабилитатор
  Райко Иванов Рехабилитатор
  Венцислав Савов Домакин

Постижения на футболистиРедактиране

Най-много мачове за клуба в „А“ група
Име Държава Мачове
1 Андрей Желязков   338
2 Атанас Александров   317
3 Илияз Алиев   306
4 Божидар Григоров   301
5 Георги Гугалов   293
6 Иван Хайдарлиев   264
7 Александър Шаламанов   262
8 Чавдар Цветков   255
9 Иван Илиев   247
10 Любен Тасев   241
Най-много голове за клуба в „А“ група
Име Държава Голове
1 Андрей Желязков   136
2 Божидар Григоров   128
3 Чавдар Цветков   104
4 Александър Василев   100
Петър Александров   100
6 Добромир Ташков   97
7 Атанас Александров   59
8 Илияз Алиев   55
9 Мартин Кушев   53
10 Михаил Мишев   51


Футболисти №1 на България
Година Име
1963 Александър Шаламанов
1966 Александър Шаламанов
1968 Симеон Симеонов
1976 Божидар Григоров
1980 Андрей Желязков
Голмайстори на „А“ група с клуба
Година Име Държава Голове
1938 Крум Милев   12
1952 Димитър Исаков   10
1954 Добромир Ташков   25
1958 Добромир Ташков   9
1959 Александър Василев   13
1997 Тодор Праматаров   26
Най-добри вратари в „А“ група
Година Име Държава
1966 Симеон Симеонов  
1968 Симеон Симеонов  
1980 Георги Гугалов  
1996 Здравко Здравков  
2010 Раис М'Боли  

Рекордьори на клубаРедактиране

  • Андрей Желязков – най-много мачове – 338
  • Андрей Желязков – най-много отбелязани голове за Славия – 136
  • Димитър Зографов, Георги Китанов, Георги Филипов – с по 4 титли (1936, 1939, 1941 и 1943 г.)
  • Димитър Костов – с 4 купи на страната (1952, 1963, 1964 и 1966 г.)
  • Петър Александров – най-много отбелязани голове за един сезон – 33 (1986/87)
  • Тодор Праматаров – най-много отбелязани голове за един мач – 6 (срещу Раковски (Русе) през сезон 1996/97 г.)

Прочути треньориРедактиране

Известни привърженициРедактиране

  • Архимандрит Алексий Тасев, духовник
  • Елена Бойчева – актриса
  • Проф. Боян Биолчев, ректор на Софийския университет
  • Апостол Карамитев-актьор
  • Чавдар Добрев, литературен критик и театровед
  • Йордан Караджов, музикант, група „Сигнал“
  • Славчо Николов, музикант, група Б.Т.Р.
  • Лиляна Кисьова, оперетна актриса
  • Васил Петров, певец
  • Любен Чаталов, актьор
  • Стойчо Мазгалов-актьор
  • Лео Конфорти-актьор
  • Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър
  • Йордан Радичков, писател (1929 – 2004)
  • Владимир Пенев, актьор
  • Андрей Слабаков, актьор и режисьор
  • Петър Слабаков, актьор
  • Асен Кисимов, актьор и певец
  • Захари Бахаров-актьор
  • Любомир Тенев, театрален критик (1915 – 1993)
  • Проф. Богдан Филов, археолог и политически деец
  • Челкаш – писател-сатирик
  • Стоян Дуков – аниматор
  • Доньо Донев – режисьор-аниматор
  • Ненчо Хранов, журналист
  • Васил Цонев, писател (1925 – 2002)
  • Васил Делов, журналист
  • Алекси Сокачев, журналист
  • Радослав Янкулов, журналист
  • Борис Христов, оперен певец (1914 – 1993)
  • Пейо Пеев, музикант от група „СПРИНТ“
  • Генерал-лейтенант Бригадир Аспарухов, политик, бивш шеф на разузнаването
  • Генерал-лейтенант Димитър Владимиров, бивш началник на НСО
  • Албена Денкова и Максим Стависки, двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне
  • Асен Марков, председател на Българска федерация по картинг спорт
  • Стефан Македонски, български оперен певец – тенор, режисьор и музикален педагог
  • Симон Спасов, бивш председател на Държавната Агенция за Младежта и Спорта
  • Павел Вежинов, писател
  • Росица Кирилова, певица
  • Васил Найденов, певец
  • Бойко Неделчев, певец
  • Поли Паскова, певица
  • Борислав Бориславов, археолог и общински съветник в София
  • Стойко Дуков, кмет на район „Витоша“
  • Иван Ласкин, актьор
  • Иван Звездев, водещ на телевизионното кулинарно предаване „В кухнята на Звездев“
  • Филип Филипов, певец
  • Проф. д-р Александър Чирков – хирург
  • Проф. Ради Радев, философ
  • Проф. Димитър Радев, юрист, зам.декан на Юридическия факултет на УНСС
  • Проф. Владимир Петров, юрист, изтъкнат специалист по вещно право
  • Проф. Симеон Тасев, юрист, специалист по гражданско право
  • проф. Петър-Емил Митев, социолог
  • Пламен Сотиров, банкер, шеф на Райфайзенбанк
  • Васил Филипов, бивш шеф на Булгаргаз
  • Младен Червеняков, бивш министър на правосъдието
  • Дончо Конакчиев, бивш вицепремиер на България
  • проф. дин Димитър Попов, историк-траколог
  • Димитър Главчев-Председател на 44-то Народно събрание на Република България
  • Богомил Райнов-писател
  • проф. Иван Билярски-юрист
  • проф. Васил Цанков-юрист

Химн на клубаРедактиране

Композиран от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов, за първи път е прозвучал на 1 май 1919 г.

Ний славни сме спортисти
най-славният отбор,
ний мощне сме слависти,
борба е наш закон.

Всесилни и корави
са нашите дела,
борбата ни прослави
навредом по света.

И химнът на победа
в борбата ни крепи,
с желаната победа
в нас радостта кипи.

От ден на ден здравеем
ний с нашите игри,
в борбата се гордеем,
победа ни крепи.

СезониРедактиране

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране