Спанци (дем Суровичево)
Тази статия е за леринското село. За това в България вижте Спанци.
Спанци (на гръцки: Φανός, Фан̀ос, до 1926 година Σπάντσα, Спанца или Σπάντσι, Спанци[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
| Спанци Φανός | |
| — село — | |
  Спанци  Спанци  Спанци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 578 m |
| Население | 60 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото е разположено на 32 километра югоизточно от град Лерин (Флорина), на 10 километра западно от град Суровичево (Аминдео) и на три километра от Екши Су в подножието на планината Вич.
История редактиране
Етимология редактиране
Името е по изчезналото лично име *Спан < спан „който много спи“. Сравними са местното име Спанча, горист хълм и пасище на З от Алистрат, Драмско, селищните имена Горно и Долно Спанчево, Санданско, Спанчов, Силистренско, Спанчово, Ругуновско, Спанчево, Кочанско,[2] Спанците, Габровско, река Спанч, Кукушко.
Праистория и Средновековие редактиране
На три километра югоизточно от днешното село Спанци в местността Ливада има останки от праисторическо селище от неолита и ранната каменномедна епоха. На хълм на половин километър източно от селото има друго праисторическо селище от каменномедната епоха. В местността Тумба ливада има останки от сграда от византийската епоха.
В Османската империя редактиране
През османската епоха селото е заселено от българи, за което говори и българското му име Спанци. Но през XVIII век управителят на Янина Али паша заселва в Спанци и в съседното село Гулинци турци юруци. В края на XIX век Спанци е смесено турско-циганско мюсюлманско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Спанци (Spantzi) е посочено като село с 25 домакинства с 67 жители българи.[3]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Спанци:
| „ | Село Спанче с 50 мохамедански къщи, от които се взима данък от 7250 пиастри. Разположено е в равнината. Жителите му се занимават със земеделие.[4] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Спанци в 1900 година живеят 120 турци и 60 цигани.[5] Според Наум Темчев в 1903 година селото е турско.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Спанци е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 38 къщи.[7]
В Гърция редактиране
През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Спанци има 2 къщи славяни християни и 25 къщи турци.[8] След Гръцко-турската война при обмяната на населението между Турция и Гърция мюсюлманското население от Спанци и Гулинци се изселва и на негово място са заселени бежанци от Кавказ както и власи от Влашка Блаца (днес Власти). По-късно в селото се заселват и някои български семейства от околните села. В 1926 година селото е прекръстено на Фанос.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Садло[10] или Содло | Σόντλο | Фанорема | Φανόρεμα[11] | река в Радош на С от Спанци[10] |
| Баири[10] | Μπταίρια | Херса | Χέρσα[11] | местност в Радош на СЗ от Спанци[10] |
| Чешме[10] | Τσεσμέ | Ксеропигадо | Ξεροπήγαδο[11] | местност на ЮЗ от Спанци и на СИ от Любетино[10] |
Преброявания редактиране
- 1913 – 162 души
- 1920 – 142 души
- 1928 – 122 души
- 1940 – 165 души
- 1951 – 148 души
- 1961 – 166 души
- 1971 – 192 души
- 2001 – 137 души
- 2011 – 87 души
Личности редактиране
- Починали в Спанци
Доне Липитков (1875 – 1905), български революционер
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 156.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 153. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 22.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)