Отваря главното меню
Серия статии на тема
Квантова механика
  

Спин-орбиталното взаимодействие (наричано също спин-орбитален ефект или спин-орбитално свързване) е явление в квантовата физика[1]. То представлява релативистично взаимодействие между движеща се частица и нейния собствен магнитен момент, обусловен от спина на тази частица[2]. Това взаимодействие води до така наречената финна структура на енергетичния спектър и разцепването на спектроскопичните линии на атома[3].

Ключов пример за това явление е спин-орбиталното взаимодействие, водещо до изместване на енергийните нива на атомната енергия[4] на електрона поради електромагнитното взаимодействие между магнитния дипол на електрона, неговото орбитално движение и електростатичното поле на положително зареденото ядро. Това явление се открива като разцепване на спектралните линии, които могат да се разглеждат като Зееманов ефект на два релативистични ефекта: видимото магнитно поле, наблюдавано от електронна перспектива и магнитния момент на електрона, свързан с неговия вътрешен спин. Подобен ефект се дължи на връзката между момента на импулса и силната ядрена сила, когато протоните и неутроните се движат вътре в ядрото, което води до изместване на техните енергийни нива според модела на ядрената обвивка.

Добавянето на тези три корекции е известно като финна структура. Спин-орбиталният ефект се дължи на електростатичното поле на електрона, не на магнитното поле, създадено от неговата орбита. Взаимодействието между магнитното поле, създадено от електрона и магнитния момент на ядрото е по-слаба корекция, известна като хиперфинната структура.

ИзточнициРедактиране

  1. Griffiths, David J.. Introduction to Quantum Mechanics. 2nd. Prentice Hall, 2004.
  2. Минкова, Ани. Атомна физика. София, Ромина, 2000. с. 264.
  3. The Theory of Atomic Spectra. Cambridge University Press, 1935. ISBN 978-0-521-09209-8.
  4. Landau, Lev.  72. Fine structure of atomic levels. // Quantum Mechanics: Non-Relativistic Theory, Volume 3.