Уикипедия

Списък на топоними, произхождащи от „българи“

Това е списък на топоними, произхождащи от корена на българския етноним.

Албания редактиране

Беларус редактиране

  • Болгари, село в Пински район, Брестка област.

България редактиране

  • Българаново, село в Област Търговище, до 1934 година Кадъмлар или Кадемлер;[1]
  • Българево, село в Област Добрич, до 1942 година Гявур Суютчук;[1]
  • Българене, село в Област Ловеч;[1]
  • Българене, село в Област Плевен;[1]
  • Българене, село в Област Стара Загора, до 1966 година Българени, до 1906 година Тюркмен махле;[1]
  • Българи, село в Област Бургас, до 1912 година Вулгари с вариант Вургари;[1]
  • Българи, село в Област Габрово, вариант Българите;[1]
  • Българин, село в Област Хасково, до 1906 година Сюлеменчево;[1]
  • Българка, село в Област Силистра, до 1952 година Полковник Боде, до 1942 Бръчма ени кьой;[1]
  • Българка, връх в Стара планина;
  • Българка, природен парк в Източна Стара планина;
  • Българово, село в Област Бургас, старо име Урум ени кьой;[1]
  • Българска Бела, вариант Бела българска, село във Врачанско, образувало заедно с Мало Бабино в 1942 година село Бели извор;[1]
  • Българска Левка, паралелно име на село Левка, област Хасково;[1]
  • Българска поляна, село в Област Хасково, до 1906 година Каур алан;[1]
  • Българска чоба, име до 1878 година на село Чоба, слято в 1962 година с град Брезово;[1]
  • Български извор, село в Област Ловеч, до 1934 година Турски извор;[1]
  • Български караагач, име до 1934 година на село Тотлебен, област Плевен;[1]
  • Български косуй или Косуй Българ, име до 1942 година на село Пожарево, област Силистра;[1]
  • Български чердак, име до 1878 година на село Голям чардак, област Прловдив;[1]
  • Българско Алагюн или Българ Алагюн, име до 1934 година на село Богданово, област Бургас;[1]
  • Българско бейкьой, име до 1934 година на село Огнен, област Бургас;[1]
  • Българско Габрово, име до 1912 година на село Габрово, област Кърджали;[1]
  • Българско Габрово, вариант до 1912 година на името на село Габрово, област Благоевград;[1]
  • Българско Оваджик, име до 1906 година на село Поляново, област Хасково;[1]
  • Малки Българени, село в Област Габрово, варианти Малко Българени, Българените;[1]
  • Българско Сливово, село в Област Велико Търново;[1]
  • Българчево, село в Област Благоевград, до 1934 година Кърджиево.[1]

Босна и Херцеговина редактиране

  • Бугар, село в община Бихач, Федерация Босна и Херцеговина.

Гърция редактиране

  • Бугари, връх край Стратони[2]
  • Бугариево, село в дем Илиджиево, Централна Македония, на гръцки от 1926 година Каравиас, от 1953 година Неа Месимврия;[3]
  • Бугарин, старо име на село Кефалохори, дем Александрия, Централна Македония.
  • Бугария, връх в Холомонда[4]
  • Булгаркьой, село в дем Димотика, Източна Македония и Тракия, на гръцки Елинохори;[3]
  • Булгури, възвишение в югоизточната част на Долен Олимп
  • Българска Блаца, село в дем Костур, Западна Македония, до 1927 година на гръцки Βουλγαρομπλάτσι, Вулгароблаци, след това Оксиес;[3]
  • Българска Саръджа, село в дем Гюмюрджина, Източна Македония и Тракия, на гръцки Каламокастро;[3]
  • Вулгара, планина в Аграфа;
  • Вулгара, връх в планината Олимп (1689,1 m) на ЮИ над Агиос Димитриос
  • Вулгара, местност на СЗ от Неа Фокея[5]
  • Вулгара, връх в планината Алонорахи (513 m) на З от Лазарадес[5]
  • Вулгара, връх в планината Каракамен (2005 m)[6] на З от Негуш[5]
  • Вулгари, връх ютоизточно от Дякос (725 m)[7][5]
  • Вулгари, връх във Фламбуро (Пиерия) (1348 m)[8]
  • Вулгари Тумба, възвишение на И от Принохори (361 m)[5]
  • Вулгари, връх в планината Лунаки (800 m)[9]
  • Вулгарико, възвишение на СЗ от Неа Скиони[5]
  • Вулгарини, старо име на село Елафос, дем Агия
  • Вулгари, малък остров от архипелага на Цикладите до остров Керос[10]
  • Вулгарис, другото име на планината Зигос в Епир;[11]
  • Вулгарис (Титарисиос), река в Тесалия, на изток от Антихасия[5]
  • Вулгаро, село в дем Платанияс, остров Крит
  • Вулгаро, старо име на село Рахони, остров Тасос
  • Вулгаро Анилио, връх в планината Аеторахи[5]
  • Вулгарос или Папаяници, връх (1507 m) в планината Морава (Кинигос)[12]
  • Вулкария, езеро в Акарнания;
  • Вургара, възвишение на СЗ от Касандрия[5]
  • Вургарели, село в дем Централна Дзумерка, Епир, на гръцки Βουργαρέλι, до 1951 Βουλγαρέλι, Вулгарели, до 1980 Дросопиги;
  • Вургари, възвишение на СИ от Неа Скиони[5]
  • Вургарика Грекя, възвишение на СЗ от Йерисос (61 m)[5]

Италия редактиране

Казахстан редактиране

Косово редактиране

Румъния редактиране

Русия редактиране

  • Болгар, град в Татарстан, Спаски район;
  • Болгар, село в Татарстан, Нижнекамски район;
  • Болгар, село в Татарстан, Спаски район;
  • Велики Болгар, разрушен град (край град Болгар), столица на Волжка България;
  • Болгари, село в Собински район, Владимирска област;
  • Болгари, село в Мари-Турекски район, Марий Эл;
  • Болгари, село в Мценски район, Орловска област;
  • Болгари, село в Охански район, Пермски край;
  • Болгари, село в Пермски район, Пермски край;
  • Булгар, село в Татишлински район, Башкортостан;
  • Булгар, село в Чекмагушевски район, Башкортостан;
  • Булгар, село в Лениногорски район, Татарстан.

Северна Македония редактиране

Сърбия редактиране

  • Алба Булгарика (Alba Bulgarica), средновековна форма на името на Белград;
  • Бугаровце, засвидетелствана форма на името на село Букаревац, община Прешево[13];
  • Българска гора, (Silva Magna Bulgarica) областта от Белград до София [14];
  • Българска Морава, река, вариант Бугар Морава, Южна Морава;
  • Българско Шилово, засвидетелствана форма на името на село Шилово, община Лебане;[15]
  • Славуевац, община Прешево, със старо име Бугариня.

Турция редактиране

Украйна редактиране

  • Болгарийка, днес на украински Зализничне, село в Болградки район на Одеска област;
  • Болград, град в Одеска област.

Франция редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. ↑ Шаблон:Државен 150а 1969
  3. ↑ а б в г Трайков, Веселин. „Населените места в Тракия и Македония под гръцка власт. Стари и нови названия“, София, 1946., архив на оригинала от 18 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141018085344/http://www.sberem.org/ebooks/Traikov_Ukazatel_Makedonia-1.pdf, посетен на 14 октомври 2013 
  4. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 460. (на гръцки)
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  6. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 375. (на гръцки)
  7. ↑ Kalabáka GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  8. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 444. (на гръцки)
  9. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 255. (на гръцки)
  10. ↑ Wikimapia
  11. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 1. Α. Η Ελλάδα. Γεωγραφία και φυσικό περιβάλλον, Β. Τα ελληνικά νησιά και τα βουνά τους. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-5-5. σ. 291. (на гръцки)
  12. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 254. (на гръцки)
  13. ↑ G.Freitags Karte von Serbien. Kartographische Anstalt, G. Freitag & Berndt, GES. M. B. H., Wien.
  14. ↑ Райчевски, Стоян. Нишавските българи. Балкани, ISBN 954-8353-79-2, 2004..
  15. ↑ Silova bulgarska в Peuker, Karl. Die zentralen Balkanländer zwischen Adria u. Pontus. Auf Grundlage der II. Ausgabe von Scheda's Balkankarte. Wien, 1916.
  16. ↑ Бугараш – българската планина във Франция, архив на оригинала от 8 април 2016, https://web.archive.org/web/20160408122118/http://mdl.bg/culture/2012/11/6/533-bugarash-bulgarskata-planina-vuv-frantsiya, посетен на 4 април 2016 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Списък_на_топоними,_произхождащи_от_„българи“&oldid=11936275“.