Отваря главното меню

Стефан Рачев

български офицер, полковник

Стефан Рачев Рачев е български офицер, полковник от генералния щаб, началник-щаб на 1-ва бригада от 9 пехотна плевенска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 27 пехотен чепински полк (1915 – 1917) командир на 3-та бригада от 9 пехотна плевенска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Стефан Рачев
български офицер от генералния щаб
Роден

Образование Национален военен университет


БиографияРедактиране

Стефан Рачев е роден на 15 февруари 1870 г.[1] в Търново, Османска империя. На 28 август 1889 г. постъпва на военна служба. На 2 август 1892 г. завършва в 14 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в пехотата. На 2 август 1895 г. е произведен в чин поручик, през 1900 г. служи във 2-ри пехотен искърски полк, а през 1901 г. е произведен с чин капитан. Служи като ротен командир в 26 пехотен пернишки полк. През 1905 г. като капитан от 26 пехотен пернишки полк е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1908 г.[2]. Служи като старши адютант в 9 пехотна плевенска дивизия. През 1910 г. е произведен в чин майор.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Стефан Рачев е началник-щаб на 1-ва бригада от 9 пехотна плевенска дивизия. След войните, на 18 декември 1913 г. е произведен в чин подполковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Рачев служи първоначално като командир на 27 пехотен чепински полк (1915 – 1917), като на 16 март 1916 г. е произведен в чин полковник, а през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.[3]. След това полковник Рачев командването на 3-та бригада от 9 пехотна плевенска дивизия, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 464 по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас.[4]. По-късно е и началник-щаб на Планинската дивизия с която през 1918 г. се сражава на Дойранската позиция, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие.[5] Уволнен е от служба през 1919 година.

По време на военната си кариера полковник Рачев служи и в 6 пехотен търновски полк, като адютант в 9 пехотна плевенска дивизия, като началник на 32-ро полково военно окръжие, командир на 1-ва бригада от 4 пехотна преславска дивизия и като началник-щаб в 3-та военна инспекция.

Военни званияРедактиране

ОбразованиеРедактиране

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Според Танчев е роден на 10 февруари 1871
  2. Танчев, с. 189, 190 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 84, 94; ВИ №78, 26 юли 1905; №104 7 октомври 1908; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 129)
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 26
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 59 – 60
  5. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 115 – 116

ИзточнициРедактиране