Руен (община)

община в област Бургас
Вижте пояснителната страница за други значения на Руен.

Община Руен се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

Руен (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Бургас
Площ689,94 km²
Население28 834 души
Адм. центърРуен
Брой селища41
Сайтhttps://ruen.egov.bg/wps/portal/municipality-ruen/home/
Управление
КметАхмед Мехмед
(ДПС; 2023)
Общ. съвет29 съветници
  • ДПС (22)
  • Независима коалиция за Община Руен (4)
  • ГЕРБ (2)
  • РБ (1)
Руен (община) в Общомедия

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината се намира в северната част на област Бургас. С площта си от 689,937 km2 заема 5-о място сред 13-те общини на областта, което съставлява 8,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, почви, минерални ресурси, природни забележителности

редактиране

Територията на общината изцяло попада в пределите на Източна Стара планина, като преобладаващият релеф е предимно хълмист и ниско планински. В пределите на общината се включват части от пет съставни планини на Източна Стара планина. Северозападната част е заета от югоизточните склонове на Върбишка планина, като тук северозападно от село Люляково се издига най-високата точка на общината връх Ръкойка (725 m). Южно от долината на река Луда Камчия в югозападната част на общината се простират крайните североизточни склонове на Карнобатска планина с максимална височина от 646 m югоизточно от село Скалак. Североизточната четвъртина е заета от най-западните части на Камчийска планина с връх Каменяк (627 m) южно от село Каменяк и Еминска планина с връх Мандрабаир (621 m) южно от село Снягово. Най-югоизточната част на общината е заета от североизточните склонове на Айтоска планина с най-висока точка връх Голяма Кокарджа (404 m), разположен източно от Айтоския проход.

Между Еминска планина на север и Айтоска планина на юг се простира широката и плоска долина на горното течение на Хаджийска река, като тук в нейното корито се намира и най-ниската точка на общината – 60 m н.в. Средната надморска височина е 302 m.

Цялата община попада в Черноморския водосборен басейн. Най-голямата река в общината е Луда Камчия, която протича на протежение от 39 km от югозапад на североизток. Реката навлиза в общината южно от гара Люляково и до село Дъскотна тече в широка долина с по-стръмни десни и полегати леви брегове. След Дъскотна реката протича през лудокамчийския пролом, който завършва северно от село Добромир с „опашката“ на язовир Цонево. Основните ѝ притоци са десни: Голяма река, вливаща се югозападно от село Дъскотна, Балабандере, вливаща се в язовир Цонево югозападно от село Добромир и най-горното течение на река Елешница, вливаща се в Камчия на територията на област Варна.

Югоизточната част на общината попада във водосборния басейн на Хаджийска река, която води началото си от Еминска планина, североизточно от общинския център село Руен. Тук тя протича с горното си течение в широка и плоска долина, заето от обработваеми земи.

Освен от по-горе споменатите реки водните ресурси на общината се формират и от 15 микроязовира и водоема с местно значение, които представляват ресурс за развитие на поливно земеделие и възстановяване на хидромелиоративната система. Общината се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси.

Климатът е умереноконтинентален с преобладаващо черноморско влияние в източната част на общината. Средните годишни температури варират от 8 °C във високопланинските части до 11 °C по долината на река Луда Камчия. Средната температура през месец януари е около 1 °C, а през месец юли – 24 – 26 °C. Зимата е сравнително мека поради близостта до морето, пролетта – хладна, лятото е горещо с голям брой слънчеви дни, а есента е продължителна и топла.

Най-разпространени са канелените горски почви, а северните части от общината са заети от излужени и сиви горски почви. Канелените и планинските горски почви са водопропускливи, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн, лозя и трайни насаждения. В районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени. По поречията на реките има планинско-ливадни и алувиално-ливадни почви, подходящи за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури.

Полезни изкопаеми

редактиране

Община Руен е сравнително бедна на полезни изкопаеми. Южно от общинския център е разположено голямо находище на глина за строителна керамика. Кариери за добив на камък за строителството и варовик функционират край село Добромир.

Природни забележителности

редактиране

Защитените територии са представени от природните забележителности:

  • „Чудните скали“ (скално образувание), на десния бряг на река Луда Камчия, северно от село Добромир;
  • „Костенурката“ (площ 0,1 ха, скално образувание), в долината на река Балабандере, северно от село Заимчево;
  • „Свинската глава“ (площ 0,5 ха, скално образувание), в долината на река Балабандере, северно от село Заимчево;
  • „Професора“ (площ 5 ха, скално образувание);
  • „Трите цера“ (площ 1,5 ха, естествено находище на червен божур).

Население

редактиране

Коефициентът на възрастова зависимост за общината (45,4) и е по-нисък от средната стойност на показателя страната (46,2), а участието на двата компонента (лица под 15 г. и лица над 65 г.) е с минимален превес на лицата в над трудоспособна възраст. През периода 1999 – 2002 г. се наблюдава благоприятна промяна в стойността на показателя, като за сравнение през 1999 г. коефициентът на възрастова зависимост е бил по-висок от средното за страната (49,3 срещу 47,2).

Възрастовата структура на населението в община Руен е по-благоприятна в сравнение с повечето други общини, като през 2021 г. в под трудоспособна възраст са 4766 души (17,54%), в трудоспособна възраст са 17 117 души (62,98%), а в над трудоспособна възраст са 5297 души (19,48%).[1]

Етническият състав на населението е: турски етнос 85%, български етнос 7%, роми 8%, като общината се нарежда на трето място в страната по концентрация на население от турския етнос. Ромското население е концентрирано в селата Руен, Вресово, Дъскотна, Ръжица, Ябълчево. Ромите живеят в компактни групи от 200 – 400 души, като при тях процесите на десоциализация са засилени поради трайното отпадане от пазара на труда и високото равнище на безработица.

Население на община Руен през годините, според данни на НСИ:[2]

Година Население
2010 27 942
2011 28 954
2012 28 759
2013 28 650
2014 28 482
2015 28 399
2016 28 170
2017 28 058
2018 27 846
2019 27 593
2020 27 447
2021 27 180

Численост и движение

редактиране

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021
Раждаемост 391 384 299 285 337 320 323 321 302 300 296 290 253 237
Смъртност 302 288 282 327 345 274 295 268 306 290 305 281 367 431
Естествен прираст 89 96 17 -42 -8 46 28 53 -4 10 -9 9 -114 -194

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[2]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021
Раждаемост 13.8 13.6 10.7 9.9 11.8 11.2 11.3 11.3 10.7 10.7 10.6 10.5 9.2 8.7
Смъртност 10.7 10.2 10.1 11.3 11.2 9.6 10.4 9.4 10.9 10.3 11.0 10.2 13.4 15.9
Естествен прираст 3.1 3.4 0.6 -1.5 -0.3 1.6 0.9 1.9 -0.2 0.4 -0.4 0.3 -4.2 -7.2

Етнически състав

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 29 101 100.00
Турци 21 241 72.99
Българи 1619 5.56
Цигани 1300 4.46
Други 10 0.03
Не се самоопределят 322 1.10
Неотговорили 4609 15.83

Населени места

редактиране

Общината има 41 населени места с общо население 26 385 жители към 7 септември 2021 г.[4]

Списък на населените места в община Руен, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Билка 525 14,637 Чифлик (до 1934 г.), Чифлишка махала (от 1934 г. до 1951 г.) Разбойна 767 13,979 Харами дере (до 1934 г.)
Вишна 174 5,084 Боялар (до 1934 г.), Боляри Речица 671 10,753 Гердеме дере (до 1934 г.)
Вресово 1013 26,647 Рожден 432 23,642 Надърлар (до 1934 г.)
Добра поляна 655 13,923 Байрям алан (до 1934 г.) Рудина 216 7,198 Халваджилар (до 1934 г.)
Добромир 1011 18,636 Късъклар кайряк (до 1934 г.) Руен 2358 25,877 Уланлии (до 1934 г.)
Дропла 244 9,229 Той кьой (до 1934 г.), Дропля (от 1934 г. до 1959 г.) Рупча 401 11,975
Дъскотна 682 14,598 Дискотна (до 1934 г.) Ръжица 1091 18,493 Чавдарлък (до 1934 г.)
Дюля - 12,124 Айваджик дере (до 1934 г.) Сини рид 320 9,036 Челеби кьой (до 1934 г.), Челебиево (от 1934 г. до 1978 г.)
Заимчево 345 22,677 Ичмей зиямет (до 1934 г.) Скалак 481 24,175 Саръ кая (до 1934 г.)
Зайчар 1127 22,975 Гюдженлер (до 1934 г.) Снежа 330 16,769 Сападжа (до 1934 г.)
Звезда - 15,607 Айваджик (до 1934 г.) Снягово 1104 21,300 Ресиллер (до 1934 г.)
Каменяк 172 8,496 Ташлък (до 1934 г.) Соколец 506 17,342 Дуган кая (до 1934 г.)
Каравельово 460 17,496 Кара Велилер (до 1934 г.) Средна махала 296 8,177 Орта махле (до 1934 г.), Средня махала (от 1934 г. до 1966 г.)
Листец 369 9,813 Кара алилер (до 1934 г.) Струя 576 12,720 Късъклар Хаджи махле (до 1934 г.), Манастирец
Люляково 1607 44,793 Кереметлик (до 1934 г.) Топчийско 800 34,646 Топчу махле (до 1934 г.)
Мрежичко 462 7,212 Юсуф чобанлар (до 1934 г.) Трънак 1251 18,511 Текенлик (до 1934 г.)
Планиница 1300 17,396 Чепелджа (до 1934 г.) Череша 554 30,281 Ичмей вакъф (до 1934 г.)
Подгорец 320 7,747 Голям Хедиетлер (от 1965 г. до 1978 г.) Шиварово 271 17,514 Боаз дере (до 1934 г.), Устово (от 1934 г. до 1949 г.)
Преображенци 450 15,320 Надър (до 1978 г.) Ябълчево 1077 17,835 Алма дере (до 1934 г.)
Припек 365 6,496 Малък Хедиетлер (от 1965 г. до 1980 г.) Ясеново 351 9,082 Гердеме (до 1934 г.)
Просеник 1251 29,726 Бурунджук (до 1934 г.) ОБЩО 26385 689,937 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

редактиране
  • МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. – преименува с. Уланлии на с. Руен;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Боялар на с. Боляри;
– преименува с. Байрям алан на с. Добра поляна;
– преименува с. Късъклар кайряк (Кайряк махле) на с. Добромир;
– преименува с. Той кьой на с. Дропля;
– преименува с. Дискотна на с. Дъскотна;
– преименува с. Айваджик дере на с. Дюля;
– преименува с. Късъклар Емир махле на с. Емирово;
– преименува с. Ичмей зиямет на с. Заимчево;
– преименува с. Гюдженлер на с. Зайчар;
– преименува с. Айваджик на с. Звезда;
– преименува с. Ташлък на с. Каменяк;
– преименува с. Кара Велилер на с. Каравельово;
– преименува с. Билек ахмед махле (Билек махле) на с. Китка;
– преименува с. Кара алилер на с. Листец;
– преименува с. Кереметлик на с. Люляково;
– преименува с. Късъклар Хаджи махле на с. Манастирец;
– преименува с. Юсуф чобанлар на с. Мрежичко;
– преименува с. Чепелджа на с. Планиница;
– преименува с. Бурунджук на с. Просеник;
– преименува с. Харами дере на с. Разбойна;
– преименува с. Гердеме дере на с. Речица;
– преименува с. Надърлар на с. Рожден;
– преименува с. Халваджилар на с. Рудина;
– преименува с. Чавдарлък на с. Ружица;
– преименува с. Джумая кьой на с. Сборско;
– преименува с. Саръ кая на с. Скалак;
– преименува с. Сападжа на с. Снежа;
– преименува с. Ресиллер на с. Снягово;
– преименува с. Дуган кая на с. Соколец;
– преименува с. Орта махле на с. Средня махала;
– преименува с. Топчу махле на с. Топчийско;
– преименува с. Текенлик на с. Трънак;
– преименува с. Боаз дере на с. Устово;
– преименува с. Челеби кьой на с. Челебиево;
– преименува с. Ичмей вакъф на с. Череша;
– преименува с. Чифлик (Чифлик махле) на с. Чифлишка махала;
– преименува с. Алма дере на с. Ябълчево;
– преименува с. Гердеме на с. Ясеново;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Устово на с. Шиварово;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Чифлишка махала на с. Билка;
– преименува с. Боляри на с. Вишна;
– преименува с. Манастирец на с. Струя;
  • Указ № 512/обн. 24.11.1959 г. – осъвременява името на с. Дропля на с. Дропла;
  • Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Сборско;
  • Указ № 1060/обн. 28.12.1965 г. – разделя с. Хедиетлер и признава две нови населени места: с. Голям Хедиетлер и с. Малък Хедиетлер;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Средня махала на с. Средна махала;
  • Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Емирово;
  • Указ № 1060/обн. 02.06.1978 г. – преименува с. Голям Хедиетлер на с. Подгорец;
– преименува с. Надър на с. Преображенци;
– преименува с. Челебиево на с. Сини рид;
  • указ № 519/обн. 01.04.1980 г. – преименува с. Малък Хедиетлер на с. Припек;
  • Реш. МС № 7/ обн. ДВ бр. 5/18 януари 2013 г. – заличава с. Китка.

Транспорт

редактиране

През средата на общината, от североизток на югозапад, по долината на река Луда Камчия преминава участък от 30 km от трасето жп линията КомунариДъскотнаКарнобат.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 75,6 km:

Топографска карта

редактиране

Литература

редактиране

Външни препратки

редактиране