Уикипедия

Такасаго (бронепалубен крайцер, 1897)

(пренасочване от Такасаго (бронепалубен крайцер))

Такасаго (на японски: 高砂) е бронепалубен крайцер на Императорските ВМС на Япония. Построен по втората извънредна програма за попълване на флота от 1896 г. Взема участие в Руско-японската война. Потъва от руска морска мина на 13 декември 1904 г. Името си носи в чест на живописна местност в префектура Хього.

„Такасаго“
高砂
Бронепалубният крайцер „Такасаго“
Флаг Япония
Клас и типБронепалубен крайцер
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Касаги“
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Сума“
ПроизводителArmstrong Whitworth в Елсуик, Великобритания.
Служба
Поръчан1896 г.
Заложенаприл 1896 г.
Спуснат на вода18 май 1897 г.
Влиза в строй17 май 1898 г.
Потънал13 декември 1904 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост4227 t (нормална)
Дължина118,2 m
Дължина между перпендикулярите
109,7 m
Ширина14,8 m
Газене5,18 m
Броняна палубата: 63 mm
(по скосовете 114);
щитове оръдия ГК: 63 – 114 mm;
щитове оръдия СК: 63 mm;
на бойната рубка: 102 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
12 огнетръбни котли
(4 двойни и 4 обикновени)
Мощност15 500 к.с.
(11,6 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост22,5 възела
(43,5 km/h)
Далечина на
плаване		5500 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво: 1000 t въглища
Екипаж425 души
Кръстен в чест наживописна местност в префектура Хього, близо до град Кобе
Въоръжение
Артилерия2x1 203 mm;
10x1 120 mm;
12x1 76 mm;
6x1 47 mm
Торпедно
въоръжение		5x1 457 mm ТА
„Такасаго“ в Общомедия

Проектиране и построяване редактиране

 
Схема на 203 mm оръдия на „Такасаго“

Крайцерът „Такасаго“ е проектиран от известния английски корабостроител Филип Уотс (впоследствие, автор на първия линкор „Дредноут“). Представлява подобрен проект по аржентинския бронепалубен крайцер „25-и май“ и е типичен представител на „елсуикските“ крайцери. За по-добра мореходност кораба получава развити полубак и полуют. Има недостатъчна устойчивост и силно бордово люлеене. За да се подобри устойчивостта, бойните марсове са поставени по-надолу, отколкото на предшествениците.

Бронираната защита е от стоманена броня Харви е разработена за противодействие на 203 mm бронебоен снаряд. 203 mm оръдия са защитени с щитове с дебела 114 mm в челото и 63 mm по бордовете броня. Запасът плаваемост се подсигурява от наличието на 109 водонепроницаеми отсека, 18 от които се намират в двойното дъно.

История на службата редактиране

След края на строителството, крайцерът прави преход до Япония и на 14 август пристига в пристанището на Йокосука. През 1900 г. крайцерът, в състава на Международна ескадра, участва в потушаването на въстание на ихетуаните в Китай. През 1902 г., заедно с крайцера „Асама“, извършва поход към Великобритания за участие в церемонията по коронацията на крал Едуард VII, а също и за празниците за сключване на първия Англо-японски съюз. Походът продължава от 7 април до 28 ноември 1902 г., в хода на похода корабът изминава 24718 морски мили.

Руско-японска война редактиране

Преди започването на руско-японската война крайцерът „Такасаго“ влиза в състава на 3-ти боен отряд на 1-ва ескадра на Съединения флот.

На 8 февруари 1904 г., при подхода на главните сили на Обединения флот към Порт Артур крайцерът „Такасаго“ задържа руския параход „Манджурия“ (впоследствие под името „Канто“ е в състава на Японския флот).

На 9 февруари 1904 г. крайцерът, в състава на своя отряд, взема участие в боя с 1-ва Тихоокеанска ескадра водейки огън по „Асколд“ и „Баян“. След това нееднократно води разузнаване, подсигурява действията на миноносците и брандерите, коректира стрелбата.

На 25 февруари участва в потопяването на миноносеца „Внушительный“.

На 13 април „Такасаго“ в състава на своя отряд води бой с крайцера „Баян“, излязъл на помощ на миноносеца „Страшный“.

На 15 май 1904 г. „Такасаго“ взема част от екипажа броненосеца „Яшима“, потънал от взрив на мини, поставени от руския минния заградител „Амур“.

На 23 юни при излизането на руската ескадра в морето „Такасаго“, в състава на отряда, води наблюдение за действията на руските кораби.

На 10 август „Такасаго“ участва в боя в Жълто море с опитващата се да преодолее блокадата 1-ва Тихоокеанска ескадра.

На 15 август „Такасаго“ в състава на своя отряд пристига в порт Циндао за наблюдаване на пристигналите там след боя броненосец „Цесаревич“ и миноносците „Бесшумный“, „Бесстрашный“ и „Беспощадный“. След като командирът на 3-ти отряд контраадмирал Сигето Дева се уверява в това, че руските кораби са интернирани, отрядът се насочва към главните сили.

През октомври 1904 г. „Такасаго“ се насочва за ремонт в Япония. След края на ремонта крайцера се връща в състава на флота.

През нощта на 12 към 13 декември 1904 г. в района на 37 мили южно от Порт Артур „Такасаго“ се натъква на мина, поставена от лейтенант Александр Васильевич Колчак на миноносеца „Сердитый“.[1][2] Независимо от усилията на екипажа да предотврати нахлуването на вода, не успяват да изправят крена. Командирът на кораба издава заповед на екипажа да излезе на горната палуба и да започне спускането на лодките. Екипажът, три пъти извиква „банзай“ е с военни песни очаква потъването на кораба. На 01.10 13 декември крайцерът се преобръща по левия борд и след 23 минути напълно потъва. Всички лодки, освен една, са дръпнати от водовъртежа. На мястото на катастрофата пристига крайцерът „Отова“, който започва спасяването на хората. В условията на силен вятър със сняг и големи вълни, са извадени от водата 162 души (от тях умират 6), в т.ч. командира на кораба, капитан 1-ви ранг Ишибаши. Загиват 280 души (в т.ч. 23 офицера и кондуктори, 257 нисши чинове и волнонаемни).[3]

Командири на кораба редактиране

  • капитан 1-ви ранг Учида Масатоши (Uchida, Masatoshi) – от 23 юни 1897 г. до 14 август 1898 г[4].
  • капитан 1-ви ранг Хаясаки Генго (Hayasaki, Gengo) – от 2 ноември 1898 г. до 17 юни 1899 г[4].
  • капитан 1-ви ранг Накаяма Нагааки (Nakayama, Nagaaki) – от 20 ноември 1899 г. до 20 май 1900 г[5].
  • капитан 1-ви ранг Такигава Томокадзу (Takigawa, Tomokazu) – от 20 май до 25 септември 1900 г[6].
  • капитан 1-ви ранг Нарукава Хакару (Narukawa, Hakaru) – от 25 септември до 6 декември 1900 г[6].
  • капитан 1-ви ранг Ивасаки Тацуто (Iwasaki, Tatsuto) – от 23 януари до 10 септември 1901 г[6].
  • капитан 1-ви ранг Йошимацу Мотаро (Yoshimatsu, Motaro) – от 9 октомври 1901 г. до 21 април 1903 г[7].
  • капитан 2-ри ранг/капитан 1-ви ранг (от 17 януари 1904 г.) Ишибаши Хадзиме (Ishibashi, Hajime) – от 7 юли 1903 г. до 23 декември 1904 г[8].

Галерия редактиране

  •  
    „Такасаго“ в Портсмут
  •  
    Крайцерът „Такасаго“
  •  
    Крайцерът „Такасаго“ до бреговете на Тайван
  •  
    Крайцерът „Такасаго“, 1896 г.
 
Схема на крайцера „Такасаго“ от Албума „Японски Военен Флот“ СПб, 1904 г.
 
Схема на артилерията и бронирането на крайцера „Такасаго“ от справочника T.Brassey. The Naval Annual. Portsmouth – 1902 г.

Източници редактиране

  1. ↑ Зырянов П. Н. Адмирал Колчак, верховный правитель России / Павел Зырянов. – 4-е изд. – М.: Молодая гвардия, 2012. – 637[3] с.: ил. – (Жизнь замечательных людей: сер. биогр.; вып. 1356). ISBN 978-5-235-03375-7, стр.154
  2. ↑ В.Г. Хандорин Адмирал Колчак: правда и мифы. Под полярным небом // Архивиран от оригинала на 2013-11-05. Посетен на 2015-12-27.
  3. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – М: ООО „Издательство АСТ“, 2002 – 733 с
  4. ↑ а б Materials of IJN (Graduates of Naval Academy class 3rd) // Архивиран от оригинала на 2012-12-05. Посетен на 2011-05-18.
  5. ↑ Materials of IJN (Graduates of Naval Academy class 5th) // Архивиран от оригинала на 2012-12-04. Посетен на 2011-05-19.
  6. ↑ а б в Materials of IJN (Graduates of Naval Academy class 6th) // Архивиран от оригинала на 2013-07-08. Посетен на 2011-05-22.
  7. ↑ Materials of IJN (Graduates of Naval Academy class 7th) // Архивиран от оригинала на 2013-09-04. Посетен на 2011-05-22.
  8. ↑ Materials of IJN (Graduates of Naval Academy class 10th) // Архивиран от оригинала на 2012-12-05. Посетен на 2011-05-04.

Литература редактиране

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. – М.: Издательство АСТ; Мн.: Издательство „Харвест“, 206, 464 с. ISBN 5-17-030194-4 (АСТ); ISBN 985-13-4080-4 (Харвест)
  • Каторин Ю. Ф. Крейсеры. Часть 1. – СПб, „Галерея-Принт“, 2008, 128 с. ISBN 978-5-8172-0126-0
  • Conway's All The World's Fighting Ships 1860 – 1905. Лондон, Conway Maritime Press, 1979, 448 с. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Такасаго (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Такасаго_(бронепалубен_крайцер,_1897)&oldid=12135560“.