Уикипедия

Каолиново (община)

община в област Шумен

Община Каолиново е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

Община Каолиново
Общи данни
ОбластШумен
Площ293.53 km²
Население14 109 души
Адм. центърКаолиново
Брой селища16
Сайтkaolinovo.bg
Управление
КметНида Ахмедов
(ДПС; 2003)
Общ. съвет21 съветници
Община Каолиново в Общомедия
Топографска карта на община Каолиново.

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в северната част на област Шумен. С площта си от 293,535 km2 е 5-а по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,66% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релеф

редактиране

Релефът на общината е хълмист, като територията ѝ попада в централните части на Източната Дунавска равнина.

Община Каолиново заема източните части на Лудогорското плато с надморска височина между 200 и 400 m. В най-южната част на общината, в землището на село Лиси връх попада северния стръмен склон на Войводското плато. В него, на границата с община Нови пазар се намира най-високата точка на общината 447,4 m.

Минималната височина на община Каолиново се намира в северната ѝ част, на границата с община Дулово, в коритото на река Канагьол – 181 m н.в.

Води

редактиране

В най-южната част на общината, северно от село Лиси връх преминава вододела между Дунавския водосборен басейн и Черноморския водосборен басейн. Основна водна артерия е река Канагьол, която протича през нея с горното си течение и, която се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия. Тя протича през средата на общината в североизточна посока в каньоновидна долина, дълбоко всечена в аптските варовици и льосовата покривка на Лудогорието. След град Каолиново Канагьол окончателно пресъхва и от там нататък до устието си продължава като суходолие, в което само при поройни дъждове се появява водоток.

През село Лиси връх протича малка част от горното течение на Крива река, ляв приток на Провадийска река.

Населени места

редактиране
 
Изглед от село Лиси връх през 2012 г.

Общината се състои от 16 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Браничево 1095 21,404 Шарвъ, Шарвилер Лятно 441 15,878 Язла
Гусла 533 8,097 Давулджълар Наум 379 12,586 Ембие Сакаллъ, Свети Наум
Дойранци 383 16,671 Дойранлар Омарчево 23 - в з-щето на с. Сини вир
Долина 364 15,665 Колаково Пристое 853 17,079 Юсуф ханлар
Загориче 655 13,267 Чобан Насуф Сини вир 432 36,434 Сенебир
Каолиново 1272 131,314 Шумну Бохчалар, Божидар Средковец 523 10,446 Салтъклар
Климент 990 25,722 Ембийе Скендер, Кьосе Мусалар Тодор Икономово 1875 39,833 Махмузлу, Тодор Икономов
Лиси връх 52 13,815 Сакар тепе Тъкач 649 15,324 Чуфалар
ОБЩО 10519 293,535 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

редактиране
  • Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – признава н.м. Карабаш махле (от с. Сенебир) за отделно населено място – с. Омарчево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Ахлар на м. Лападец;
– преименува с. Сакар тепе на с. Лиси връх;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Шарвъ (Шарвии) на с. Браничево;
– преименува с. Махмузлии на с. Тодор Икономов;
  • МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Сенебир (Сенибир) на с. Сини вир;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Джерджии на м. Билярци;
– преименува с. Шумну Бохчалар на с. Божидар;
– преименува с. Силистра Бохчалар на с. Боймир;
– преименува с. Даулджилар на с. Гусла;
– преименува с. Дойранлар на с. Дойранци;
– преименува с. Чобан Насуф на с. Загориче;
– преименува с. Долина на с. Колаково (Кулаково);
– преименува с. Язла на с. Лятно;
– преименува с. Юсуф ханлар на с. Пристое;
– преименува с. Ембие Солак (Солак) на с. Свети Горазд;
– преименува с. Ембие Скендер на с. Свети Климент;
– преименува с. Ембие сакаллъ на с. Свети Наум;
– преименува с. Салтъклар на с. Средковец;
– преименува с. Чуфалар на с. Тъкач;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – възстановява старото име на с. Колаково (Кулаково) на с. Долина;
  • Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Свети Наум на с. Наум;
  • Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Божидар на с. Каолиново;
  • Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – обединява селата Свети Горазд и Свети Климент в едно ново населено място – с. Климент;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава махалите Билярци, Есе и Лападец и ги присъединява като квартали на с. Сини вир;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Тодор Икономов на с. Тодор Икономово;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Боймир и го присъединява като квартал на с. Каолиново;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1971 г. – заличава селата кус, Пристое и Тодор Икономово и ги присъединява като квартали на с. Каолиново;
– признава с. Каолиново за гр. Каолиново;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – отделя кварталите Пристое и Тодор Икономово от гр. Каолиново и ги възстановява като отделни населени места – с. Пристое и с. Тодор Икономово.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване		 Численост
1934 19 648
1946 20 652
1956 20 917
1965 22 364
1975 20 916
1985 19 424
1992 13 556
2001 12 544
2011 12 093
2021 10 519

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място		 Численост Населено
място		 Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 12093 722 8964 1675 12 175 545 100,00 5,97 74,12 13,85 0,09 1,44 4,50
Каолиново 1462 180 1234 11 32 Каолиново 12,31 84,40 0,75 2,18
Браничево 1318 50 995 241 0 5 27 Браничево 3,79 72,45 18,28 0,00 0,37 2,04
Гусла 614 608 0 0 6 0 Гусла 99,02 0,00 0,00 0,97 0,00
Дойранци 489 63 290 0 135 Дойранци 12,88 59,30 0,00 27,60
Долина 484 11 311 157 0 0 5 Долина 2,27 64,25 32,43 0,00 0,00 1,03
Загориче 678 12 641 8 16 Загориче 1,76 94,54 1,17 2,35
Климент 1028 29 872 42 76 Климент 2,82 84,82 4,08 7,39
Лиси връх 49 35 8 1 Лиси връх 71,42 16,32 2,04
Лятно 564 9 299 234 0 4 18 Лятно 1,59 53,01 41,48 0,00 0,70 3,19
Наум 423 5 405 0 0 0 13 Наум 1,18 95,74 0,00 0,00 0,00 3,07
Омарчево 29 26 0 0 3 0 0 Омарчево 89,65 0,00 0,00 10,34 0,00 0,00
Пристое 977 15 917 28 0 10 7 Пристое 1,53 93,85 2,86 0,00 1,02 0,71
Сини вир 548 43 346 22 0 114 23 Сини вир 7,84 63,13 4,01 0,00 20,80 4,19
Средковец 603 601 0 0 1 Средковец 99,66 0,00 0,00 0,16
Тодор Икономово 2135 235 900 808 3 20 169 Тодор Икономово 11,00 42,15 37,84 0,14 0,93 7,91
Тъкач 692 544 116 0 22 Тъкач 78,61 16,76 0,00 3,17

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 12 093 100,00
Православие 555 4,58
Католицизъм
Протестантство 8 0,06
Ислям 9824 81,23
Друго
Нямат 69 0,57
Не се самоопределят 436 3,60
Непоказано 1188 9,82

Транспорт

редактиране

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 64 km:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
  3. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
  4. ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Каолиново_(община)&oldid=12090142“.