Тоса (линеен кораб, 1921)
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. (2022-10-27) |
Тоса (на японски: 土佐, на английски: Tosa) е линеен кораб на Императорския флот на Япония. Главен кораб на едноименния проект. Корабът е наречен в чест на историческата японска провинция Тоса в региона Шикоку в юга на едноименния остров, която съответства на съвременната префектура Кочи. Той е част от плана за строителството на два 39 900-тонни кораба в съответствие с програмата за усилване на флота „Осем – четири“ (осем линкора и четири линейни крайцера). Линкорите според този проект трябва да са въоръжени с десет 410-мм оръдия. Но след Вашингтонската военноморска конференция и подписването на съответното съглашение, всички работи по кораба са прекратени. В съответствие с условията на съглашението корабът трябва да бъде разкомплектован. Недостроеният корпус на „Тоса“ е използван в изпитания, за проверка на ефективността на японското въоръжение. На 9 февруари 1925 г. линкорът е унищожен.
| „Тоса“ 土佐 | |
 Линейния кораб „Тоса“ в Нагасаки, 31 юли 1922 г.; съдът е достроен до главната палуба, липсват надстройката и навигационния мостик на кърмата. | |
| Флаг |  Япония |
|---|---|
| Клас и тип | Линеен кораб от типа „Тоса“ |
| Производител | Mitsubishi в Нагазаки, Япония. |
| Служба | |
| Заложен | 16 февруари 1920 г. |
| Спуснат на вода | 18 декември 1921 г. |
| Влиза в строй | Не влиза в строй, строителството е отменено на 5 февруари 1922 г. |
| Изведен от експлоатация | Корпусът е потопен на 9 февруари 1925 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 39 900 (стандартна); 44 200 t (пълна) |
| Дължина | 231,7 m (по КВЛ) 234,1 m (максимална) |
| Ширина | 30,5 m (максимална) |
| Газене | 9,4 m |
| Броня | главен пояс: 250 – 280 mm; горен пояс: 230 – 305 mm; траверси: 230 – 280 mm; палуба: 100 mm; барбети: 305 mm; кули ГК: 300 mm; каземати: 19 – 152 mm; бойна рубка: 360 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Curtis; 12 парни водотръбни котли Kampon; 4 гребни винта; 91 000 к.с. |
| Скорост | 26,5 възела (49,1 km/h) |
| Далечина на плаване | 5500 морски мили при 16 възела ход |
| Екипаж | 1333 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 5x2 410 mm; 20x1 140 mm; Зенитна артилерия: 4x1 76,2 mm |
| Торпедно въоръжение | 4x2 610 mm ТА[1] |
| „Тоса“ в Общомедия | |
Проектиране и строителство редактиране
Линкорите от типа „Тоса“ са разработени в началото на 20-е години под ръководството на Юдзуру Хирага, в рамките на японската програма за строителството на военната флота, която получава названието „Осем – четири“. Според тази програма се планира построяването на осем линкора и четири линейни крайцера. Тя заменя програмата „8 – 8“. Съдовете са увеличени по размери версии на предходния тип „Нагато“ и носят допълнително една двуоръдейна кула на главния калибър с 410 мм оръдия. Линкорите от типа „Тоса“ трябва да станат вторият, след линейните кораби от типа „Нагато“, тип бързоходни линкори в японския флот. Всичко са планирани за построяване 2 линкора от дадения тип – „Тоса“ и „Кага“. Строителството на линкорите е одобрено на 14 юли 1917 г. През 1919 г. японските военноморски инженери завършват работата над техническия им проект. В него е отчетен британския опит получен в Ютландското сражение. Корабите трябва да имат конструктивните особености, основани върху опита натрупан от предходните проекти включващи наклонена броня и по-висока скорост, независимо от увеличения тонаж.
„Тоса“ е главният кораб на едноименния тип. Той е заложен в Нагасаки на 16 февруари 1920 г. в корабостроителницата на Мицубиши. Той се строи на същия стапел, на който две десетилетия по-късно ще бъде построен линкорът от типа „Ямато“ „Мусаши“. Спускането на вода на линкора „Тоса“ е планирано за октомври 1921 г., но многобройните стачки го забавят до декември. Линкорът е спуснат на вода на 12 декември 1921 г., с два месеца изоставане от графика. Работите над „Тоса“ са прекратени на 5 февруари 1922 г., още преди подписването на Вашингтонското морско съглашение от Япония. На 5 май 1922 г., в съответствие с подписаното съглашение, строителството на линкорите „Тоса“ и „Кага“ е отменено.
История редактиране
През август 1922 г. недостроеният „Тоса“ е преместен в Куре. Петдесет хиляди души наблюдават как линкорът е буксиран от залива с пет буксира. Към това време на линкора са монтирани барбетите за 410-милиметровите оръдия, но кулите и самите оръдия не са поставени, а отворите за тях в главната палуба са покрити с метални листове. Корпусът на кораба – палубата и надстройките са завършени, също така са монтирани – мостикът, бойната рубка, мачтата за светлинни сигнали в кърмовата част на втория барбет. Бойната рубка е снабдена с оборудване като мостик за управления, тъй като няма друго подходящо за това място. Коминът е с малки размери. „Тоса“ остава в Куре до средата на 1924 г. На 1 април 1924 г., корпусът на недостроения линкор е подготвен за изпитания и е предаден на военноморския флот за използването му в качеството на кораб-мишена.
Кораб-мишена редактиране
Потопяване редактиране
В течение на следващите няколко месеца „Тоса“ се използва в качеството на мишена. На 14 януари 1925 г., Морското министерство на Япония издава заповед да се унищожи линкора в течение на един месец. Главнокомандващият военноморския район на Куре, предписва към 1 февруари да бъде завършена подготовката и до 10 февруари да се потопи линкора. За това линкорът „Сетцу“ трябва да отбуксира „Тоса“ на разстояние 16 километра западно от остров Окиношима до мястото за потопяване.
През февруари Щабът на Военноморското разузнаване на САЩ съобщава, че „работите по демонтажа на оборудване от „Тоса“ преминават във военната корабостроителница в Куре, и всичко ценно от кораба е свалено. Поставена е задачата да се запълни корпуса на линкора с пясък и чакъл, той да се отбуксира към дълбоководието около входа в Куре, да се отворят кингстоните и той да бъде потопен.“
На 3 февруари „Тоса“ е преведен от Куре в залива Саичи. На 6 февруари линкорът на буксир е изведе от залива Саичи, с цел да се приведе до мястото за потопяване, но силен щорм пречи на това и корабите се връщат. Втория опит е предприет на 8 февруари в 10:00. В машинното отделение на линкора са поставени взривни заряди – два контейнера с по 30 килограма взривно вещество във всеки, в двойното дъно са поставени два 356 мм снаряда. Зарядите трябва да бъдат детонирани с използването на електрически предпазители. На осми февруари, при активирането, зарядите не сработват. След този неуспех на девети на борда на „Тоса“ е изпратен екип за потопяването на кораба. В 01:25 в машинното отделение на „Тоса“ са отворени шест кингстона. Скоро след това „Тоса“ започва да се накренява по десния борд и бавно да влиза с кърмата напред във водата. В 03:50 кренът се увеличава, и съда се скрива от повърхността на водата в 07:00. „Тоса“ е десетият и последен голям японски боен кораб, ликвидиран според условията на Вашингтонското морско съглашение от 1922 година
Интересни факти редактиране
Островът Хашима, също известен като Гунканжима (на японски: 軍艦島) – „Островът линкор“, получава своя прякор поради очевидното си сходство с „Тоса“.
Източници редактиране
- ↑ Всички данни са проектни.
Литература редактиране
- Jentschura, Hansgeorg; Jung, Dieter; Mickel, Peter. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1977. ISBN 0-87021-893-X. (на английски)
- Campbell, John. Naval Weapons of World War II. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1985. ISBN 0-87021-459-4. (на непознат език)
- Evans, David; Peattie, Mark R. Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887 – 1941. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1997. ISBN 0-87021-192-7. (на английски)
- Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1984. ISBN 0-87021-907-3. OCLC 12119866. (на английски)
- Lengerer, Hans. Warship VI. London, Conway Maritime Press, 1982. ISBN 0-87021-981-2. (на непознат език)
- Lengerer, Hans. Battleships of the Kaga Class and the so-called Tosa Experiments. Contributions to the History of Imperial Japanese Warships. 2010. (на английски)(contact the editor at lars.ahlberg@halmstad.mail.postnet.se for subscription information)
- Peattie, Mark. Sunburst: The Rise of Japanese Naval Air Power 1909 – 1941. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 2001. ISBN 1-55750-432-6. (на английски)
- Skwiot, Miroslaw. Nagato Mutsu, Part II. Т. 52. Gdansk, Poland, AJ-Press, 2008. ISBN 978-83-7237-202-4. (на непознат език)
- Stille, Mark. Imperial Japanese Navy Battleships 1941 – 45. Т. 146. Botley, Oxford, UK, Osprey Publishing, 2008. ISBN 1-84603-280-6. (на английски)
Външни препратки редактиране
- KAGA battleships ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Тоса (линеен кораб, 1921)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тоса (линейный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |