Уикипедия

Филипо Строци (1541 – 1582)

генерал, кондотиер, господар на Еперне

Филипо ди Пиетро Строци (на италиански: Filippo di Piero Strozzi; * април 1541, Венеция, Венецианска република; † 27 юли 1582, Азорски острови) е италиански благородник, генерал и кондотиер. Произхождащ от флорентинското семейство Строци, служи на Кралство Франция и наследява от баща си титлата на господар на Еперне, към която добавя тези на господар на Бресюр и на Генерален командир на френската армия. Командва френско-португалските сили в морската битка на Азорските острови край Вила Франка до Кампо, където губи живота си в битка. Той е приятел на историка Пиер дьо Бурдей, който го придружава в експедицията на Азорските острови.

Филипо Строци
господар на Еперне и Бресюр, командир от Френската армия
Шипионе Пулцоне, Потрет на Филипо Строци, 1570-1580-те г.
Лични данни
Роден
1541 г.
Починал
27 юли 1582 г. (41 г.)
РелигияКатолицизъм
Семейство
ДинастияСтроци
БащаПиеро Строци
МайкаЛаудомия де Медичи
Бракняма
Потомциняма
Герб
Филипо Строци в Общомедия

Произход редактиране

Филипо е син на Пиеро Строци (1510 – 1558), флоретински кондотиер на френска служба, и Лаудомия ди Пиерфанческо де Медичи (1518 – 1583).[1] Дядо му и баба му по бащина линия са Филипо Строци Млади и Клариса де Медичи, сестра на Лоренцо II де Медичи, а по майчина – Пиерфранческо де Медичи Млади, банкер и дипломат, и Мария Содерини.

Има една сестра:

  • Клариса (? – 1567), съпруга на Оноре дьо Савоа, граф на Танд и велик сенешал на Прованс.
  • Семейството на Филипо
  •  
    Пиеро Строци, баща
  •  
    Лаудомия де Медичи, майка
  •  
    Филипо Строци Млади, дядо по бащина линия
  •  
    Клариса де Медичи, баба по бащина линия

Биография редактиране

Баща му е един от лидерите на републиканското движение във Флоренция, което се сблъсква с новия херцог Козимо I и се бори срещу него, заедно с другите флорентински изгнаници по време на обсадата на Сиена, в която Козимо и императорските войски взимат надмощие. Когато баща му се завръща във Франция, той постъпва на служба при кралица Катерина де Медичи, назначен е за маршал на Франция,[2] докато малкият Филипо, който е на 7 години, става паж на дофина,[3] бъдещият крал Франсоа II. Израства в двора и следва стъпките на баща си, като започва военна кариера, влизайки в армията на 16-годишна възраст (1557 г.).[4]

По време на операциите в Пиемонт[4] той се откроява със своите умения и предвид произхода му веднага е повишен като чирак-командир, по заповед на Херцога на Гиз, който го поставя начело на рота. При завръщането си във Франция става капитан. През 1558 г. участва в обсадата на Кале[5] в сблъсъците между Кралство Франция и Англия, а през същата година по време на обсадата на Тионвил баща му губи живота си,[6] оставяйки го в тежко финансово положение, което принуждава да продаде голяма част от семейните активи. Поради родството между Катерина де Медичи и шотландския кралски дом през 1560 г. той е изпратен в Шотландия въз основа на подписването на Единбургския договор, желан от регентката херцогиня Мария ди Гиз. Смъртта на херцогинята и отказът на кралица Мария Стюарт да ратифицира договора води до завръщането му от Франция, където той е направен господар на Еперне. През 1563 г. е назначен за полковник от Кралската гвардия и се запознава с новите военни техники,[7] свързани с най-модерните въоръжения и военни тактики, което го прави забелязан в двора, спечелвайки все по-голямото уважение от кралицата майка Катерина.

Когато през 1564 г. войските на Османската империя начело със султан Сюлейман Великолепни преминават Дунава, заплашвайки Виена, Филипо тръгва да помага на император Максимилиан II, участвайки в битките в Унгария. На следващата година, след Голямата обсада на Малта, той участва в експедицията за подпомагане на Рицарите хоспиталиери, водена от Херцога на Брисак. От Малта той се мести в Рим, за да се противопостави на турската заплаха в Адриатическо море, като се отличава в отбраната на Анкона, а след като турската опасност по италианските брегове намалява, той заминава за Трансилвания, за да се бие срещу верните войски на принц Янош II Заполски, съюзник на султана.

Той се завръща във Франция през 1567 г., където е назначен за фелдмайстор[8] на Кралската гвардия, участвайки във войните срещу хугенотите.[9] През 1569 г. той наследява Тимолеон дьо Косе като генерал-полковник на сухопътните пехотни войски на френската армия,[10] Висшата военна служба на Франция. Той се отличава по време на битката при Рош Абел, в битката при Монконтур и при обсадата на Ла Рошел (1573 г.) заедно с приятеля си Пиер дьо Бурдей, биейки се под заповедите на херцога на Анжу Анри. По време на Голямата обиколка, предприета от крал Шарл IX, по съвет на майка му Катерина де Медичи, за да опознае по-добре нейното кралство, по време на влизането в Байон кралят отбелязва, че пехотинците от испанските роти имат камериер, който им носи мускета по време на марша. Шарл IX го моли кралската гвардия също да приеме тази система, но той отказва и помоли оръжейниците от Милано да модифицират оръжието, като го направят по-леко, за да може да се носи от един човек, без да бъде смачкано от тежестта му, и да го удвоят на диапазон. Това е дебютът на мускетарите в кралските полкове.[11] През 1579 г. Филипо е удостоен с титлата Кавалер на Ордена на Светия Дух.[12]

 
Филипо ди Пиеро Строци

През 1581 г. Катерина де Медичи,[13] със съгласието на крал Анри III, решава да въоръжи флота от корсарски кораби, която получава командването, за да подкрепи претенциите на Антонио, приор на Крато[14] към престола на Португалия, като едновременно с това се противопоставя на тези на Филип II, които вече са нахлули в страната. След като напуска поста генерал-полковник от пехотата (причините за оставката може да са нежеланието Франция да бъде официално включена в спора между Португалия и Испания), той получава Господарство Бресюир и месечен апанаж от крал Антонио I Португалски.[14] След това, като частен наемник, въпреки одобрението на Катерина де Медичи (в замяна на френската подкрепа Антонио I е обещал на Катерина широка свобода на действие в Бразилия), той тръгва от Бел Айл през юни 1582 г. с френски контингент и португалско малцинство към Терсейра на Азорските острови. Пристигайки на Сао Мигел – остров, чийто суверенитет все още е оспорван, силите под негово командване[15], състоящи се от 60 кораба с около 6000 или 7000 войници,[16] са атакувани от испанските кораби на дон Алваро де Базан, маркиз на Санта Крус де Мудела,[17] и напълно унищожен по време на морската битка на Азорските острови край Вила Франка до Кампо на 26 юни 1582 г. Неговият флагман, San Jean Baptiste, е въвлечен в битка с този, на който дон Мигел де Окендо и Сегура вдига знамето си, и, бидейки тежко повреден, корабът му се предава.

Филипо Строци е убит сутринта на 27 юли 1582 г. на 42-годишна възраст на палубата на испанския флагман в присъствието на де Базан.[18] Тялото му, надупчено с рани,[19] е хвърлено в морето.[18] Поради мирните договори между Франция и Испания, експедицията на Строци, въпреки че е разрешена от Кралицата-майка на Франция, не е призната от испанците и затворниците се считат за корсари.[20] Най-малко 80 благородници и 313 членове на екипажа са жестоко осъдени на смърт във Вила Франка[20] и екзекуциите са извършени щателно с обезглавяване на благородниците и обесване на останалите[21] на 1 август 1582 г.[22] Месец по-късно тържественото погребение на Филипо е отслужено в Париж, в присъствието на краля и всички рицари на Светия Дух, отдавайки почит на един от най-активните войници, служили във френския двор.

Източници редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Du Torsay 1608 p. 3..
  2. ↑ Du Torsay 1608 p. 2..
  3. ↑ Du Torsay 1608 p. 7..
  4. ↑ а б Du Torsay 1608 p. 13..
  5. ↑ Du Torsay 1608 p. 18..
  6. ↑ Du Torsay 1608 p. 28..
  7. ↑ Negli anni precedenti aveva affiancato l'allora Colonnello generale della fanteria francese François de Coligny d'Andelot, che per aver abbracciato la fede protestante perdette tale incarico nel 1562.
  8. ↑ Du Torsay 1608 p. 31..
  9. ↑ Durante le operazioni militari contro gli ugonotti, il 28 settembre 1567 ricevette il grado ad interim di colonnello generale delle Bande francesi.
  10. ↑ Du Torsay 1608 p. 54..
  11. ↑ Communay 1894 pp. 403-404..
  12. ↑ Du Torsay 1608 p. 51..
  13. ↑ Duro 1896 p. 303..
  14. ↑ а б Lincoln Paine, The Sea and Civilization: A Maritime History of the Word, Atlantic Books, London, 2014.
  15. ↑ Strozzi era il comandante in capo, ma il comando della squadra navale francese era affidato all'ammiraglio conte Charles de Brissac, mentre le forze portoghesi erano al comando Fransisco de Portugal, conte di Vimioso.
  16. ↑ Duro 1896 p. 315..
  17. ↑ Du Torsay 1608 p. 79..
  18. ↑ а б Du Torsay 1608 p. 76..
  19. ↑ Secondo l'autore Hermann Taffin Du Torsay un soldato spagnolo gli sparò semplicemente un colpo di moschetto al petto ed egli, ancora vivo, fu gettato fuoribordo, mentre il Marchese di Santa Cruz gli dava le spalle.
  20. ↑ а б Duro 1896 p. 333..
  21. ↑ Tale trattamento inflitto agli ufficiali e ai marinai provocò dure proteste tra gli equipaggi della flotta spagnola
  22. ↑ Duro 1896 p. 324..
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Filippo di Piero Strozzi в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Филипо_Строци_(1541_–_1582)&oldid=11815167“.