Харалд Хардрада

(пренасочване от Харалд III)

Харалд Хардроде, което означава Харалд Суровия, (на норвежки: Harald Hardråde) е крал на Норвегия от 1046 до 1066 (до 1047 съвместно с племенника си Магнус I). Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на Дания. Харалд е убит при опита си за нашествие в Англия.

Харалд Хардроде
крал на Норвегия
Harald Hardraades saga-Harald og Svein-W. Wetlesen.jpg
Харалд Хардроде, илюстрация от XIX в.
Информация
Управление 1046 – 1066
Роден
около 1015 г.
Починал
Предшественик Магнус I
Наследник Магнус II Харалдсон, Олаф III Хюре
Семейство
Брак Елисавета Ярославна, втора съпруга Тора Торбергсдоттер
Баща Сигурд Сир
Майка Аста Гудбрандсдатер
Харалд Хардроде в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Паметник на Харалд III в Осло

Харалд Сигурдсон Хардроде е роден през 1015. Той е син на Сигурд Сир, норвежки конунг от потеклото на първия норвежки крал Харал Прекраснокосия. Майка му е Аста Гудбрандсдатер, която била омъжена за Харалд Гренландеца, от когото ражда Свети Олаф II, но овдовяла след смъртта на мъжа си, се омъжва повторно за Сигурд Сир. По такъв начин Харалд Хардроде е полубрат на Свети Олаф II по майчина линия.

Още като дете Харалд се отличавал с войнствен нрав. През 1030 г. на 15-годишна възраст участва в битката при Стикластадир срещу Кнут Велики, в която Свети Олаф II загива. Самият Хардроде е ранен и известно време се укрива, докато се лекува, а след това напуска Норвегия. Извън границите на страната той събира военен отряд и се прехвърля в Киевска Рус на служба при Ярослав I.

Няколко години по-късно Харалд и хората му заминават за Константинопол, където са наети от императора. На византийска служба той се отличава в няколко военни кампании, в които ръководи относително самостоятелно викингски подразделения. Те участват във войната с арабите в Сицилия. Във войната срещу цар Петър Делян, в която Византия повторно успява да установи господството си над България в 1041 г., норманите имат решаващ принос в ключовата Островска битка, а старата Самуилова столица Преспа е съсипана от служещите на нашественика нормани, командвани от бъдещия крал на Норвегия и основател на днешната столица Осло викинга Харалд Хардроде, описан в една сага като „разорител на българите“[1]. В началото на 40-те години на 11 в. Харалд се завръща в Киев, където се оженил за Елисавета Ярославна, дъщеря на Ярослав Мъдри.

През 1045 Харалд Хардроде се завръща в Норвегия със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му Магнус I е принуден да го признае за съвладетел. Харалд посвещава следващите 16 години на опити да подчини Дания, отстранявайки от трона Свенд II. През 1047, по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд Хардроде става самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания са прекратени едва през 1062, когато Харалд и Свенд взаимно се признават за крале на двете държави.

През 1066 Харалд предявява претенции към трона на Англия и с помощта на графа на Нортумбрия Тостиг дебаркира в североизточната част на страната. След първоначалния успех в битката при Фълфорд, норвежките войски са разгромени от английския крал Харолд Годуинсън в битката при Стамфорд Бридж, като Харалд и Тостиг загиват. Няколко седмици по-късно обаче Харолд Годуинсън е победен в битката при Хейстингс и Англия е завладяна от норманите.

Харалд III е наследен от синовете си Магнус II Харалдсон и Олаф III Хюре.

СемействоРедактиране

През 1043/1044 г. Харалд се оженил за киевската княгиня Елисавета Ярославна, от която имал две дъщери:

  • Ингегерд Харалдсдатер, омъжена за датския крал Олаф I (починал 1095 г.), а впоследствие за шведския крал Филип Халстенсон;
  • Мария Харалдсдатер (починала 1066 г.)

От Тора Торбергсдоттер Харалд имал двама синове, които стават крале на Норвегия:

БележкиРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • Sawyer, P.H. (1994).Kings and Vikings. pgs 118 – 20, 146 – 47. Barnes and Noble Books, New York.
  • Sturluson, Snorri (2005). King Harald's Saga (Part of the Heimskringla). pgs 45, 46, 47. Penguin Classics.
  • Waßenhoven D., Skandinavier unterwegs in Europa (1000 – 1250), Akademie-Verlag, 2006, ISBN 3-050-04285-0
Магнус I крал на Норвегия (1046 – 1066) Магнус II
Олаф III