Хуан Карлос Фереро
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Хуан Карлос.
Хуан Карлос Фереро Донат (на испански: Juan Carlos Ferrero Donat) е испански тенисист, роден на 12 февруари 1980 в Онтениенте, област Валенсия. Прекарал е осем седмици като номер едно в световната ранглиста. Има една титла от Ролан Гарос през 2003 г. През 2000 и 2004 г. печели Купа Дейвис с отбора на Испания, а през 2003 играе финал. През 2003 г. е избран за спорист на годината на Испания. Получава наградата на ATP за новак на годината през 1999 г. Въпреки че резултатите му говорят за това че Фереро е сред най-добрите играчи на клей, самият той се определя като еднакво добър на всякакви настилки и предпочита да играе на твърди кортове. Негов треньор е Антонио Мартинес.
Хуан Карлос Фереро | |
Juan Carlos Ferrero | |
Информация | |
---|---|
Държава | Испания |
Роден | 12 февруари 1980 г.
|
Живее в | Вийена, Испания |
Височина / Тегло | 182 cm / 72 kg |
Прякор(и) | Mosquito (Комара) |
Кариера | |
Професионална | 1998 |
Оттеглил се | 2012 |
Пари от наградни фондове | $ 13 992 895 |
Сингъл | |
Победи-загуби | 479–262 |
Титли от Големия шлем | 1 |
Титли от ATP | 16 |
Други титли | 8 |
Най-висока позиция | 1 (08 септември 2003) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 1/2 финал 2004 |
Ролан Гарос | Шампион 2003 |
Уимбълдън | 1/4 финал 2007, 2009 |
ОП на САЩ | Финал 2003 |
Двойки | |
Победи-загуби | 6–25 |
Най-висока позиция | 198 (03 февруар 2003) |
Отборно | |
Купа Дейвис | Испания (2000-2005) Шампион 2000, 2004, 2009 |
Информацията е актуална към 8 декември 2023 | |
Хуан Карлос Фереро в Общомедия |
Кариера
редактиранеХуан Карлос Фереро започва да тренира тенис когато е седемгодишен. Малко преди да стане професионалист през 1998 г. той стига до финала на Ролан Гарос за юноши, но губи от Фернандо Гонсалес.
1999 – 2000
редактиранеПрез 1999 г. той печели първата си титла от турнир от висока категория – в Майорка. Това е едва петият такъв турнир, в който той участва.
През 2000 г. Фереро играе финал в Дубай и Барселона, а в дебюта си на Ролан Гарос изненадващо стига до полуфинал, където губи от бъдещия шампион Густаво Кюртен в пет сета, а по пътя си дотам отстранява играчи от ранга на Мариано Пуерта, Марк Филипусис и Алекс Кореча. Същата година помага на отбора на Испания да спечели Купа Дейвис, като във финалната среща срещу Австралия побеждава в мачовете си Лейтън Хюит и Пат Рафтър, а на четвъртфинала срещу Русия надделява над Марат Сафин и Евгени Кафелников. Стига до четвъртия кръг на Откритото първенство на САЩ, където губи от Сафин, а преди това в третия кръг отстранява Роджър Федерер. Дебютира на Откритото първенство на Австралия, където стига до трети кръг. На Олимпийските игри в Сидни играе на четвъртфинал.
2001 – 2003
редактиранеПрез 2001 г. Фереро затвърждава статута си на един от най-добрите играчи на клей, като печели титлите в Ещорил, Барселона, Мастърса в Рим, отново играе на полуфинал на Ролан Гарос (губи от Кюртен) и стига до финала на Хамбург Мастърс. Освен това печели турнира в Дубай и играе финал в Гщаад. Фереро дебютира на Уимбълдън (турнир) Уимбълдън, където стига до третия кръг. След доброто си представяне през годината и съответно класиране в ранглистата, Хуан Карлос получава правото да участва на Мастърс Къп. В груповата фаза побеждава Кюртен и Горан Иванишевич и губи от Кафелников, а на полуфинала губи от Хюит. Завършва годината на пето място в ранглистата.
На Ролан Гарос през 2002 г., Фереро стига до първия си финал на турнир от Големия шлем. Въпреки че контузва десния си глезен на тренировка по време на турнира и играе на обезболяващи инжекции, за противниците му е трудно да спрат победния му ход и той отстранява последователно играчи като Гилермо Кория, Гастон Гаудио, Андре Агаси и Марат Сафин. На финала срещу Алберт Коста специалистите считат Фереро за фаворит, но той изненадващо губи в не особено оспорван четирисетов мач. През годината Фереро печели Мастърса в Монте Карло и турнира в Хонгконг и губи финала в Кицбюл. През ноември участва на Мастърс Къп и след победи над Агаси и Иржи Новак и загуба от Федерер в групата и победа над Карлос Моя на полуфинала, Фереро губи финалната среща от Лейтън Хюит. Хуан Карлос завършва годината четвърти в ранглистата и така става първият испанец след Серхи Бругера през 1993 и 1994 г., завършил два поредни сезона в топ 5 на света.
2003 е най-успешната година в кариерата на Фереро. Печели Ролан Гарос, побеждавайки последователно Мишел Кратоквил, Николас Масу, Тим Хенман, Феликс Мантиля, Фернандо Гонсалес, Алберт Коста и Мартин Веркерк. Играе финал на Откритото първенство на САЩ, където губи от Анди Родик, а преди това отстранява Тод Мартин, Хюит и Агаси. На Откритото първенство на Австралия стига до четвъртфинал, а на Уимбълдън - до четвърти кръг. Печели Мастърсите в Монте Карло и Мадрид и турнира във Валенсия и играе финали в Сидни и Банкок. Става първият играч след Иван Лендъл през 1980, който успява да спечели поне по 30 срещи на клей и твърда настилка (победи/загуби: 33-5 на клей и 30-12 на твърди кортове). Тези успехи го изкачват на първо място в световната ранглиста на 8 септември 2003. Завършва годината на трето място, изравнявайки рекорда на Алекс Кореча от 1998 г. за най-добро класиране на испанец в края на годината. С Испания играе финал за Купа Дейвис, но отборът му губи от Австралия.
2004 – 2007
редактиранеПрез 2004 г. Фереро дълго време отсъства от кортовете и затова не успява да постигне особени успехи и за първи път от пет години завършва годината извън топ 30. Годината започва добре – полуфинал на Откритото първенство на Австралия (губи от Федерер) и финал в Ротердам през февруари (губи от Хюит). После обаче се разболява от варицела и пропуска всички турнири през месец март. След неубедително представяне на Мастърса в Монте Карло в края на април Фереро решава да си вземе още един месец за почивка и възстановяване. На 8 май той пада по време на тренировка и контузва ребрата си и дясната си китка. Така отива неподготвен да защитава титлата си от Ролан Гарос и отпада още във втория кръг от Игор Андреев. Участва на Олимпиадата в Атина, но отпада във втори кръг. От Монте Карло Мастърс до края на годината не успява да спечели два поредни мача, с изключение на Уимбълдън, където стига до третия кръг. В края на годината печели с отбора на Испания за втори път Купа Дейвис.
През 2005 възвръща формата си. Играе финал в Барселона и Виена, полуфинал на Монте Карло Мастърс и в Пекин, четвъртфинал в Бостад и Умаг.
През 2006 г. Фереро играе финал на Синсинати Мастърс, полуфинал в Буенос Айрес и четвъртфинал в Барселона, Бостад и Хертогенбош.
През 2007 г. играе финал в бразилския град Салвадор и полуфинал в Акапулко и на Мастърса в Монте Карло.
Класиране в ранглистата в края на годината
редактиранеГодина | 1999 | 2000 | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 |
Сингъл | 43 | 12 | 5 | 4 | 3 | 31 | 18 | 23 | 24 |
Двойки | - | - | 772 | 205 | 843 | 1199 | 1438 | 680 | - |
Кариерна статистика
редактиранеТитли на турнири от Голям шлем (1)
редактиранегодина | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
2003 | Ролан Гарос | Мартин Веркерк | 6–1, 6–3, 6–2 |
Финали на турнири от Голям шлем (2)
редактиранегодина | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
2002 | Ролан Гарос | Алберт Коста | 1–6, 0–6, 6–4, 3–6 |
2003 | ОП САЩ | Анди Родик | 3–6, 6–7(2–7), 3–6 |
Финали от Финалния турнир на Световния Тур на ATP (1)
редактиранегодина | място | финален турнир | съперник във финала | резултат |
---|---|---|---|---|
2002 | Шанхай | Тенис Мастърс Къп | Лейтън Хюит | 5–7, 5–7, 6–2, 6–2, 4–6 |
Титли от турнири от сериите Мастърс (4)
редактиранегодина | турнир | съперник във финала | резултат |
---|---|---|---|
2001 | Италия Оупън | Густаво Куертен | 3–6, 6–1, 2–6, 6–4, 6–2 |
2002 | Монте Карло (1) | Карлос Моя | 7–5, 6–3, 6–4 |
2003 | Монте Карло (2) | Гилермо Кория | 6–2, 6–2 |
2003 | Мадрид Оупън | Николас Масу | 6–3, 6–4, 6–3 |
Финали на турнири от сериите Мастърс (2)
редактиранегодина | турнир | съперник във финала | резултат |
---|---|---|---|
2001 | Германия Оупън | Алберт Портас | 6–4, 2–6, 6–0, 6–7(5–7), 5–7 |
2006 | Синсинати Оупън | Анди Родик | 3–6, 4–6 |
ATP финали (16 титли; 34 финала)
редактиранеП–З | Година | Турнир | Клас | Настилка | Опонент | Резултат | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Победа | 1–0 | 1999 | Валенсия Оупън | Световни серии | Клей | Алекс Кореча | 2–6, 7–5, 6–3 |
Загуба | 1–1 | 2000 | Дубай Чемпиъншипс | Международни | Твърда | Николас Кифер | 5–7, 6–4, 3–6 |
Загуба | 1–2 | 2000 | Барселона Оупън | Межд. Голд | Клей | Марат Сафин | 3–6, 3–6, 4–6 |
Победа | 2–2 | 2001 | Дубай Чемпиъншипс | Межд. Голд | Твърда | Марат Сафин | 6–2, 3–1 отказва се |
Победа | 3–2 | 2001 | Португалия Оупън | Международни | Клей | Феликс Мантиля | 7–6(7–3), 4–6, 6–3 |
Победа | 4–2 | 2001 | Барселона Оупън | Межд. Голд | Клей | Карлос Моя | 4–6, 7–5, 6–3, 3–6, 7–5 |
Победа | 5–2 | 2001 | Италия Оупън | Мастърс | Клей | Густаво Куертен | 3–6, 6–1, 2–6, 6–4, 6–2 |
Загуба | 5–3 | 2001 | Германия Оупън | Мастърс | Клей | Алберт Портас | 6–4, 2–6, 6–0, 6–7(5–7), 5–7 |
Загуба | 5–4 | 2001 | Суис Оупън | Международни | Клей | Иржи Новак | 1–6, 7–6(7–5), 5–7 |
Победа | 6–4 | 2002 | Монте Карло Мастърс | Мастърс | Клей | Карлос Моя | 7–5, 6–3, 6–4 |
Загуба | 6–5 | 2002 | Ролан Гарос | Голям шлем | Клей | Алберт Коста | 1–6, 0–6, 6–4, 3–6 |
Загуба | 6–6 | 2002 | Австрия Оупън Кицбюел | Межд. Голд | Клей | Алекс Кореча | 4–6, 1–6, 3–6 |
Победа | 7–6 | 2002 | Хонконг Оупън | Международни | Твърда | Карлос Моя | 6–3, 1–6, 7–6(7–4) |
Загуба | 7–7 | 2002 | Тенис Мастърс Къп (Шанхай) | ATP Финали | Твърда (з) | Лейтън Хюит | 5–7, 5–7, 6–2, 6–2, 4–6 |
Загуба | 7–8 | 2003 | Сидни Интернешънъл | Международни | Твърда | Хиунг-Тайк Ли | 6–4, 6–7(6–8), 6–7(4–7) |
Победа | 8–8 | 2003 | Монте Карло Мастърс | Мастърс | Клей | Гилермо Кория | 6–2, 6–2 |
Победа | 9–8 | 2003 | Валенсия Оупън | Международни | Клей | Кристоф Рохус | 6–2, 6–4 |
Победа | 10–8 | 2003 | Ролан Гарос | Голям шлем | Клей | Мартин Веркерк | 6–1, 6–3, 6–2 |
Загуба | 10–9 | 2003 | ОП САЩ | Голям шлем | Твърда | Анди Родик | 3–6, 6–7(2–7), 3–6 |
Загуба | 10–10 | 2003 | Тайланд Оупън | Международни | Твърда (з) | Тейлър Дент | 3–6, 6–7(5–7) |
Победа | 11–10 | 2003 | Мадрид Оупън | Мастърс | Твърда (з) | Николас Масу | 6–3, 6–4, 6–3 |
Загуба | 11–11 | 2004 | Ротердам Оупън | Межд. Голд | Твърда (з) | Лейтън Хюит | 7–6(7–1), 5–7, 4–6 |
Загуба | 11–12 | 2005 | Барселона Оупън | Межд. Голд | Клей | Рафаел Надал | 1–6, 6–7(4–7), 3–6 |
Загуба | 11–13 | 2005 | Виена Оупън | Межд. Голд | Твърда (з) | Иван Любичич | 2–6, 4–6, 6–7(5–7) |
Загуба | 11–14 | 2006 | Синсинати Оупън | Мастърс | Твърда | Анди Родик | 4–6, 3–6 |
Загуба | 11–15 | 2007 | Брасил Оупън | Международни | Клей | Гилермо Каняс | 6–7(4–7), 2–6 |
Загуба | 11–16 | 2008 | Окланд Оупън | Международни | Твърда | Филип Колшрайбер | 6–7(4–7), 5–7 |
Победа | 12–16 | 2009 | Гран При Хасан Втори | 250 серии | Клей | Флоран Сера | 6–4, 7–5 |
Загуба | 12–17 | 2009 | Хърватия Оупън | 250 серии | Клей | Николай Давиденко | 3–6, 0–6 |
Победа | 13–17 | 2010 | Брасил Оупън | 250 серии | Клей | Лукаш Кубот | 6–1, 6–0 |
Победа | 14–17 | 2010 | Аржентина Оупън | 250 серии | Клей | Давид Ферер | 5–7, 6–4, 6–3 |
Загуба | 14–18 | 2010 | Мексико Оупън | 500 серии | Клей | Давид Ферер | 3–6, 6–3, 1–6 |
Победа | 15–18 | 2010 | Хърватия Оупън | 250 серии | Клей | Потито Стараче | 6–4, 6–4 |
Победа | 16–18 | 2011 | Щутгарт Оупън | 250 серии | Клей | Пабло Андухар | 6–4, 6–0 |
Титли и участия на финал общо
редактиранеТитли на сингъл (19)
редактиране
|
|
Загубени финали на сингъл (18)
редактиране№ | Дата | Турнир | Противник | Резултат |
1. | 19.04.1998 | Рим, Италия F3 | Мигел Пастура | 4-6, 5-7 |
2. | 10.05.1998 | Кашкайш, Португалия 2, 1-ва седмица | Жоао Куня-Силва | 6-7, 3-6 |
3. | 06.07.1999 | Простейов, Чехия | Ричард Фромберг | 6-7, 7-5, 4-6 |
4. | 18.07.1999 | Грац, Австрия | Томас Зиб | 6-7, 1-6 |
5. | 13.02.2000 | Дубай, ОАЕ | Николас Кифер | 5-7, 6-4, 3-6 |
6. | 30.04.2000 | Барселона, Испания | Марат Сафин | 3-6, 3-6, 4-6 |
7. | 20.05.2001 | Хамбург, Германия | Алберт Портас | 6-4, 2-6, 6-0, 6-7(5–7), 5-7 |
8. | 15.07.2001 | Гщаад, Швейцария | Иржи Новак | 1-6, 7-6(7–5), 5-7 |
9. | 09.06.2000 | Ролан Гарос, Париж, Франция | Алберт Коста | 1-6, 0-6, 6-4, 3-6 |
10. | 18.07.2002 | Кицбюл, Австрия | Алекс Кореча | 4-6, 1-6, 3-6 |
11. | 11 януари 2003 | Сидни, Австралия | Хюнг-Тайк Лий | 6-4, 6-7(6–8), 6-7(4–7) |
12. | 07.09.2003 | Открито първенство на САЩ, Ню Йорк, САЩ | Анди Родик | 3-6, 6-7(2–7), 3-6 |
13. | 28.09.2003 | Банкок, Тайланд | Тейлър Дент | 3-6, 6-7(5–7) |
14. | 22.02.2004 | Ротердам, Холандия | Лейтън Хюит | 7-6(7–1), 5-7, 4-6 |
15. | 24.05.2005 | Барселона, Испания | Рафаел Надал | 1-6, 6-7(4–7), 3-6 |
16. | 16.10.2005 | Виена, Австрия | Иван Любичич | 2-6, 4-6, 6-7(5–7) |
17. | 20.08.2006 | Синсинати, Охайо, САЩ | Анди Родик | 3-6, 4-6 |
18. | 18.02.2007 | Коста до Сауипе, Бразилия | Гилермо Каняс | 6-7(4–7), 2-6 |
Загубени финали на двойки (2)
редактиране№ | Дата | Турнир | Партньор | Противник | Резултат |
1. | 19.07.1998 | Елче, Испания F2 | Фелисиано Лопес | Серхи Дуран-Бернад Хавиер Перес-Васкес |
6 - 7, 3 - 6 |
2. | 06.09.1998 | Сантандер, Испания F8 | Фелисиано Лопес | Даниел Палсон Роберт Самуелсон |
3 - 6, 6 - 3, 2 - 6 |
Отборни титли (2)
редактиране№ | Дата | Турнир | Съотборници | Противник | Резултат |
1. | 08-10.12.2000 | Купа Дейвис, Барселона, Испания | Алекс Кореча, Алберт Коста Хуан-Мануел Балселс |
Австралия | 3 - 1 |
2. | 03-05.12.2004 | Купа Дейвис, Севиля, Испания | Карлос Моя, Рафаел Надал Томи Робредо |
САЩ | 3 - 2 |
Загубени отборни финали (1)
редактиране№ | Дата | Турнир | Съотборници | Противник | Резултат |
1. | 08-10.12.2000 | Купа Дейвис, Мелбърн, Австралия | Алекс Кореча, Карлос Моя Фелисиано Лопес |
Австралия | 1 - 3 |
Външни препратки
редактиране- Хуан Карлос Фереро Официален сайт Архив на оригинала от 2020-10-31 в Wayback Machine.
- Хуан Карлос Фереро в сайта на ATP
- Хуан Карлос Фереро в сайта на ITF
- Хуан Карлос Фереро в сайта на Davis cup
- Хуан Карлос Фереро в сайта на ESPN
- Хуан Карлос Фереро Фенсайт Архив на оригинала от 2007-07-02 в Wayback Machine.
- Хуан Карлос Фереро Фенсайт Архив на оригинала от 2019-01-14 в Wayback Machine.