Хюга (линеен кораб, 1917)
Хюга (на японски: 日向, на английски: Hyūga) е линеен кораб на Императирския флот на Япония. Вторият кораб от типа „Исе“. Килът на кораба е заложен в корабостроителницата на фирмата „Мицубиши“ на 15 май 1915 г. Линкорът е спуснат на вода на 27 януари 1917 г., въведен е в експлоатация на 30 април 1918 г. Наречен е в чест на историческата провинция в югоизточната част на остров Кюшу, префектура Миядзаки.[1] Линкорът „Хюга“ изначално е проектиран като четвъртия кораб от типа „Фусо“, но проектът е силно изменен, за да се поправят неговите недостатъци. „Хюга“ преминава през две големи модернизации от 1926 до 1928 г. и от 1934 до 1936 г. В процеса на които е напълно обновен и реконструиран.
| „Хюга“ 日向 | |
 Линейният кораб „Хюга“ след модернизацията от 1943 г. | |
| Флаг |  Япония |
|---|---|
| Клас и тип | Линеен кораб от типа „Исе“ |
| Производител | Mitsubishi в Нагасаки, Япония. |
| Служба | |
| Заложен | 6 май 1915 г. |
| Спуснат на вода | 27 януари 1917 г. |
| Влиза в строй | 30 април 1918 г. |
| Изведен от експлоатация | потопен на 24 юли 1945 г., след това утилизиран |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 30 460 (стандартна); 37 100 t (пълна) След първата модернизация: 38 737 (стандартна); 43 222 t (пълна) Като хибрид-самолетоносач: 40 444 t (пълна) |
| Дължина | 205,7 m (по КВЛ) 208,2 m (максимална) След първата модернизация: 213,4 m (по КВЛ) 215,8 m (максимална) Като хибрид-самолетоносач: 213,4 m (по КВЛ) 219,6 m (максимална) |
| Ширина | 28,7 m (максимална) След модернизациите: 31,7 m (максимална) |
| Газене | 8,8 m След първата модернизация: 9,21 m Като хибрид-самолетоносач: 9,03 m |
| Броня | главен пояс: 76 – 305 mm; траверси: 199 – 224 mm; палуба: 32 – 51 mm; барбети: 305 mm; кули ГК: 305 mm; каземати: 152 mm; бойна рубка: 305 mm След модернизациите: главен пояс: 76 – 305 mm; траверси: 199 – 224 mm; главна палуба: 97 mm; горна палуба: 51 mm; барбети: 305 mm; кули ГК: 305 mm; каземати: 152 mm; бойна рубка: 305 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 24 парни водотръбни котли Kampon; 4 гребни винта; 45 000 к.с. След модернизациите: 4 парни турбини Kampon; 8 парни водотръбни котли Kampon; 4 гребни винта; 80 000 к.с. |
| Скорост | 23 възела (43 km/h) След модернизациите: 25,3 възела (46,9 km/h) |
| Далечина на плаване | 9680 морски мили при 14 възела ход След първата модернизация: 7870 морски мили при 16 възела ход Като хибрид-самолетоносач: 9500 морски мили при 16 възела ход |
| Екипаж | 1360 души След първата модернизация: 1376 души Като хибрид-самолетоносач: 1463 души |
| Радиолокационни станции (РЛС) | Като хибрид-самолетоносач: 1 × радар Type 21 за въздушно наблюдение; 2 × радара Type 13 за ранно предупреждение; 2 × радара Type 22 за контрол на повърхността |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 6x2 356 mm; 20x1 140 mm; Зенитна артилерия: 4x1 76,2 mm След първата модернизация: 6x2 356 mm; 16x1 140 mm; Зенитна артилерия: 4x2 127 mm; 10x2 25 mm Като хибрид-самолетоносач: 4x2 356 mm Зенитна артилерия: 8x2 127 mm; 31x3 и 11x1 25 mm |
| Ракетно въоръжение | 6x30 127 mm ПУ за зенитни НУРС (като хибрид-самолетоносач) |
| Торпедно въоръжение | 3x2 533 mm ТА (свалени при първата модернизация) |
| Самолети | След първата модернизация: 1 катапулт; 3 хидросамолета Като хибрид-самолетоносач: 2 катапулта; 22 – 24 самолета |
| „Хюга“ в Общомедия | |
История на службата редактиране
Втора световна война редактиране
С началото на войната в Тихия океан, „Хюга“ е част от линейните сили на Обединения флот на рейда в Hashirajima. На 7 декември той пристига на островите Бонин, (известни в Япония като островите Огасавара). „Хюга“ заедно с еднотипния кораб „Исе“, линкорите „Нагато“ и „Муцу“ влизат в 1-а бойна група като част от резервния линеен флот за операция Z (нападението над Пърл Харбър).
Силите на Обединения флот се връщат на рейда в Hashirajima на 12 декември 1941 г. и остават там до набега на американците върху японската база на остров Маркус на 4 март (база е разположена на разстояние 1200 мили от бреговете на Япония). Японците се опитват да засекат 16-а оперативна група на флота на САЩ (самолетоносачите USS Hornet (CV-8) („Хорнет“) и USS Enterprise (CV-6) „Ентърпрайз“) под командването на адмирал Холси. Съединението на Холси се движи с голяма скорост и вече е далеч, японците не са способни да влязат в контакт с тях. През април Холси се връща, този път движейки се в пределите на 650 мили от японските острови. От „Хорнет“ е осъществен знаменитият рейд на Дулитъл. Още веднъж „Хюга“, в състава на Обединения Флот, започва преследване, но групата на Холси отново успява да се изплъзне.
През май 1942 г., по време на провеждане на артилерийска подготовка заедно с „Нагато“, „Муцу“ и „Ямато“, лявото оръдие на линкора в кула №5 се взривява. Съществува риск от взрив и на барутните погреби и загуба на кораба. Петдесет и един члена на екипажа загиват в резултат на взрива. Два кърмови отсека са наводнени, което позволява да се спаси кораба. Линкорът се връща в Куре за ремонт. Кула №5 не е заменена. Вместо нея е заварен кръгъл стоманен лист върху барбета. На мястото на кулата са поставени 4 трицевни 25-милиметрови зенитни автомата Тип 96.
На 29 май 1942 г. „Хюга“ се присъединява към останалата част от флота за операцията по десант на Алеутските острови. Съединението от 2 леки самолетоносача, 6 крайцера, 12 разрушителя, 6 подводни лодки, 4 транспорта и флот от нефтени танкери нанасят отвличащ удар по Алеутските острови. Основният си удар имперският флот нанася срещу атола Мидуей.
Преустройство в линкор-самолетоносач редактиране
След катастрофалното за Япония сражение за Мидуей в японския флот съзрява план за преустройство на всички линкори, освен „Ямато“ и „Мусаши“, в самолетоносачи. В крайна сметка, във военноморския флот решават, че само „Хюга“ и „Исе“ ще бъдат преустроени в хибридни линкори-самолетоносачи. От 1 май до 1 октомври 1943 г. „Хюга“ е преустроен във военноморската корабостроителница на Сасебо. На „Хюга“ и „Исе“ са демонтирани двете кърмови 356 мм кули, тежащи по 864 тона всяка и са свалени барбетите им с тегло по 800 тона. В кърмата е построена неголяма 60-метрова полетна палуба за излитането на ескадрила самолети и хангар за съхраняването им. За качването на самолетите от хангара до палубата е поставен асансьор. За да се компенсира намаленото тегло и за съхраняването на метацентричната височина, полетната палуба е покрита с 203-милиметрово бетонно покритие.
Зенитното въоръжение е също усилено, за по-добра защита от въздушни атаки. Авиокрилото на обновения кораб трябва да съставлява 14 пикиращи бомбардировача D4Y3 „Сюсей“ („Джуди“) и осем хидросамолета-бомбардировача Е16A „Дзуйюн“ (на японски: 瑞雲 Дзуйун, „Благоприятен облак“) („Пол“). Самолетите трябва да стартират от кораба с помощта на катапулти, а да се приземяват на обикновени самолетоносачи или наземни летища. Те, също така, могат да се качат на борда и с кранове. По причина на това, че производството на самолети е силно намалено, „Хюга“ никога не носи пълната авиогрупа.
 |
Край на службата редактиране
В периода от 24 до 28 юли 1945 г. самолети на американската палубна авиация на самолетоносачите „Есекс“, „Тайкондерога“, „Рандолф“, „Хенкок“, „Бенингтън“, „Монтерей“ и „Батан“ извършват масирани нападения над корабостроителницата в Куре. По време на бомбардировките „Хюга“ получава от 10 до 17 бомбови попадения и голям брой близки разриви на бомби. Силно повреденият кораб към 1 август е успешно преведен към плитководието и е поставен на грунта. До края на войната „Хюга“ се използва като зенитна батарея.
Следвоенна съдба редактиране
На 20 ноември 1945 г. линкорът „Хюга“ е изключен от списъците на ВМФ на Япония. От 2 юли 1946 г. до 4 юли 1947 г., той е изваден и разкомплектован за метал в сух док на военната корабостроителница в Куре.
Източници редактиране
- ↑ Виж: Апалков Ю. В. С. 102.
Литература редактиране
- Апальков Ю. В. Боевые корабли японского флота: Линкоры и авианосцы. – СПб.: Дидактика, 1997.
- Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
- Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1984. ISBN 0-85177-245-5.
Външни препратки редактиране
- ISE battleships (1917 – 1918) ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2021-01-24 в Wayback Machine. ((ru))
- Линкорите от типа „Исе“. ((ru))
- Линкорите от типа „Исе“ // Архивиран от оригинала на 2012-04-04. Посетен на 2011-10-30. (на руски)
- Wreck of the Japanese Battleship Hyuga in Kure 1946 Кинохроника. Снимки на потопения „Хюга“ в Куре ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Хюга (линеен кораб, 1917)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хюга (линейный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |