Хюга (линеен кораб, 1917)
Хюга (на японски: 日向, на английски: Hyūga) е линеен кораб на Императирския флот на Япония. Вторият кораб от типа „Исе“. Килът на кораба е заложен в корабостроителницата на фирмата „Мицубиши“ на 15 май 1915 г. Линкорът е спуснат на вода на 27 януари 1917 г., въведен е в експлоатация на 30 април 1918 г. Наречен е в чест на историческата провинция в югоизточната част на остров Кюшу, префектура Миядзаки.[1] Линкорът „Хюга“ изначално е проектиран като четвъртия кораб от типа „Фусо“, но проектът е силно изменен, за да се поправят неговите недостатъци. „Хюга“ преминава през две големи модернизации от 1926 до 1928 г. и от 1934 до 1936 г. В процеса на които е напълно обновен и реконструиран.
„Хюга“ 日向 | |
Линейният кораб „Хюга“ след модернизацията от 1943 г. | |
Флаг | Япония |
---|---|
Клас и тип | Линеен кораб от типа „Исе“ |
Производител | Mitsubishi в Нагасаки, Япония. |
Служба | |
Заложен | 6 май 1915 г. |
Спуснат на вода | 27 януари 1917 г. |
Влиза в строй | 30 април 1918 г. |
Изведен от експлоатация | потопен на 24 юли 1945 г., след това утилизиран |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 30 460 (стандартна); 37 100 t (пълна) След първата модернизация: 38 737 (стандартна); 43 222 t (пълна) Като хибрид-самолетоносач: 40 444 t (пълна) |
Дължина | 205,7 m (по КВЛ) 208,2 m (максимална) След първата модернизация: 213,4 m (по КВЛ) 215,8 m (максимална) Като хибрид-самолетоносач: 213,4 m (по КВЛ) 219,6 m (максимална) |
Ширина | 28,7 m (максимална) След модернизациите: 31,7 m (максимална) |
Газене | 8,8 m След първата модернизация: 9,21 m Като хибрид-самолетоносач: 9,03 m |
Броня | главен пояс: 76 – 305 mm; траверси: 199 – 224 mm; палуба: 32 – 51 mm; барбети: 305 mm; кули ГК: 305 mm; каземати: 152 mm; бойна рубка: 305 mm След модернизациите: главен пояс: 76 – 305 mm; траверси: 199 – 224 mm; главна палуба: 97 mm; горна палуба: 51 mm; барбети: 305 mm; кули ГК: 305 mm; каземати: 152 mm; бойна рубка: 305 mm |
Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 24 парни водотръбни котли Kampon; 4 гребни винта; 45 000 к.с. След модернизациите: 4 парни турбини Kampon; 8 парни водотръбни котли Kampon; 4 гребни винта; 80 000 к.с. |
Скорост | 23 възела (43 km/h) След модернизациите: 25,3 възела (46,9 km/h) |
Далечина на плаване | 9680 морски мили при 14 възела ход След първата модернизация: 7870 морски мили при 16 възела ход Като хибрид-самолетоносач: 9500 морски мили при 16 възела ход |
Екипаж | 1360 души След първата модернизация: 1376 души Като хибрид-самолетоносач: 1463 души |
Радиолокационни станции (РЛС) | Като хибрид-самолетоносач: 1 × радар Type 21 за въздушно наблюдение; 2 × радара Type 13 за ранно предупреждение; 2 × радара Type 22 за контрол на повърхността |
Въоръжение | |
Артилерия | 6x2 356 mm; 20x1 140 mm; Зенитна артилерия: 4x1 76,2 mm След първата модернизация: 6x2 356 mm; 16x1 140 mm; Зенитна артилерия: 4x2 127 mm; 10x2 25 mm Като хибрид-самолетоносач: 4x2 356 mm Зенитна артилерия: 8x2 127 mm; 31x3 и 11x1 25 mm |
Ракетно въоръжение | 6x30 127 mm ПУ за зенитни НУРС (като хибрид-самолетоносач) |
Торпедно въоръжение | 3x2 533 mm ТА (свалени при първата модернизация) |
Самолети | След първата модернизация: 1 катапулт; 3 хидросамолета Като хибрид-самолетоносач: 2 катапулта; 22 – 24 самолета |
„Хюга“ в Общомедия |
История на службата
редактиранеВтора световна война
редактиранеС началото на войната в Тихия океан, „Хюга“ е част от линейните сили на Обединения флот на рейда в Hashirajima. На 7 декември той пристига на островите Бонин, (известни в Япония като островите Огасавара). „Хюга“ заедно с еднотипния кораб „Исе“, линкорите „Нагато“ и „Муцу“ влизат в 1-а бойна група като част от резервния линеен флот за операция Z (нападението над Пърл Харбър).
Силите на Обединения флот се връщат на рейда в Hashirajima на 12 декември 1941 г. и остават там до набега на американците върху японската база на остров Маркус на 4 март (база е разположена на разстояние 1200 мили от бреговете на Япония). Японците се опитват да засекат 16-а оперативна група на флота на САЩ (самолетоносачите USS Hornet (CV-8) („Хорнет“) и USS Enterprise (CV-6) „Ентърпрайз“) под командването на адмирал Холси. Съединението на Холси се движи с голяма скорост и вече е далеч, японците не са способни да влязат в контакт с тях. През април Холси се връща, този път движейки се в пределите на 650 мили от японските острови. От „Хорнет“ е осъществен знаменитият рейд на Дулитъл. Още веднъж „Хюга“, в състава на Обединения Флот, започва преследване, но групата на Холси отново успява да се изплъзне.
През май 1942 г., по време на провеждане на артилерийска подготовка заедно с „Нагато“, „Муцу“ и „Ямато“, лявото оръдие на линкора в кула №5 се взривява. Съществува риск от взрив и на барутните погреби и загуба на кораба. Петдесет и един члена на екипажа загиват в резултат на взрива. Два кърмови отсека са наводнени, което позволява да се спаси кораба. Линкорът се връща в Куре за ремонт. Кула №5 не е заменена. Вместо нея е заварен кръгъл стоманен лист върху барбета. На мястото на кулата са поставени 4 трицевни 25-милиметрови зенитни автомата Тип 96.
На 29 май 1942 г. „Хюга“ се присъединява към останалата част от флота за операцията по десант на Алеутските острови. Съединението от 2 леки самолетоносача, 6 крайцера, 12 разрушителя, 6 подводни лодки, 4 транспорта и флот от нефтени танкери нанасят отвличащ удар по Алеутските острови. Основният си удар имперският флот нанася срещу атола Мидуей.
Преустройство в линкор-самолетоносач
редактиранеСлед катастрофалното за Япония сражение за Мидуей в японския флот съзрява план за преустройство на всички линкори, освен „Ямато“ и „Мусаши“, в самолетоносачи. В крайна сметка, във военноморския флот решават, че само „Хюга“ и „Исе“ ще бъдат преустроени в хибридни линкори-самолетоносачи. От 1 май до 1 октомври 1943 г. „Хюга“ е преустроен във военноморската корабостроителница на Сасебо. На „Хюга“ и „Исе“ са демонтирани двете кърмови 356 мм кули, тежащи по 864 тона всяка и са свалени барбетите им с тегло по 800 тона. В кърмата е построена неголяма 60-метрова полетна палуба за излитането на ескадрила самолети и хангар за съхраняването им. За качването на самолетите от хангара до палубата е поставен асансьор. За да се компенсира намаленото тегло и за съхраняването на метацентричната височина, полетната палуба е покрита с 203-милиметрово бетонно покритие.
Зенитното въоръжение е също усилено, за по-добра защита от въздушни атаки. Авиокрилото на обновения кораб трябва да съставлява 14 пикиращи бомбардировача D4Y3 „Сюсей“ („Джуди“) и осем хидросамолета-бомбардировача Е16A „Дзуйюн“ (на японски: 瑞雲 Дзуйун , „Благоприятен облак“) („Пол“). Самолетите трябва да стартират от кораба с помощта на катапулти, а да се приземяват на обикновени самолетоносачи или наземни летища. Те, също така, могат да се качат на борда и с кранове. По причина на това, че производството на самолети е силно намалено, „Хюга“ никога не носи пълната авиогрупа.
Край на службата
редактиранеВ периода от 24 до 28 юли 1945 г. самолети на американската палубна авиация на самолетоносачите „Есекс“, „Тайкондерога“, „Рандолф“, „Хенкок“, „Бенингтън“, „Монтерей“ и „Батан“ извършват масирани нападения над корабостроителницата в Куре. По време на бомбардировките „Хюга“ получава от 10 до 17 бомбови попадения и голям брой близки разриви на бомби. Силно повреденият кораб към 1 август е успешно преведен към плитководието и е поставен на грунта. До края на войната „Хюга“ се използва като зенитна батарея.
Следвоенна съдба
редактиранеНа 20 ноември 1945 г. линкорът „Хюга“ е изключен от списъците на ВМФ на Япония. От 2 юли 1946 г. до 4 юли 1947 г., той е изваден и разкомплектован за метал в сух док на военната корабостроителница в Куре.
Източници
редактиране- ↑ Виж: Апалков Ю. В. С. 102.
Литература
редактиране- Апальков Ю. В. Боевые корабли японского флота: Линкоры и авианосцы. – СПб.: Дидактика, 1997.
- Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
- Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1984. ISBN 0-85177-245-5.
Външни препратки
редактиране- ISE battleships (1917 – 1918) ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2021-01-24 в Wayback Machine. ((ru))
- Линкорите от типа „Исе“. ((ru))
- Линкорите от типа „Исе“ // Архивиран от оригинала на 2012-04-04. Посетен на 2011-10-30. (на руски)
- Wreck of the Japanese Battleship Hyuga in Kure 1946 Кинохроника. Снимки на потопения „Хюга“ в Куре ((ru))
- В Общомедия има медийни файлове относно Хюга (линеен кораб, 1917)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хюга (линейный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |