Отваря главното меню

Цар на Видин е титла, съществувала предполагаемо с прекъсвания от средата на 13 до началото на 15 век през периодите 1280-1330, 1331-1336, 1356-1422 г.

България през 1307 г.

ПредисторияРедактиране

Видин почти винаги е искал независимост. Не се споменава за бунтове на тази област през Първото българско царство. През 10 век обаче се споменава за управител на областта на име Глад. Той имал право сам да води войни и да сключва мирни договори. Най-вероятно е управител по времето на Петър I.

След Освобождението на България от византийска власт по времето на цар Борил е имало голям бунт, който царят успява да потуши с унгарска помощ.

 
България в периода 1257-1277

Видински владетели са:

Ростислав МихайловичРедактиране

Ростислав Михайлович е бан на Мачва и Славония и бивш руски княз (на Новгород, Галиция, Чернигов). Обявява се във Видин за цар на България. Признат е обаче за цар само от Унгария, владее само Видинската област (макар и чак от Браничево и поне до Лом) до смъртта си през 1262 г. Докато воюва в Бохемия през 1260 г., Видинската област е завладяна от войските на Търновското царство начело с Константин Асен. С помощта на войски от тъст му унгарския крал Бела IV завзема отново Видин и възстановява властта си над Видинската област през март 1261 г.

Яков СветославРедактиране

Яков Светослав е сред руските аристократи, които бягат в България след татарското нашествие. С остатъците от войската си подкрепя претендента за цар Константин Тих Асен срещу Мицо Асен. След победата на първия получава титлата деспот и му е поверено управлението на Видинско. Провежда самостоятелна политика. Отровен е по нареждане на царица Мария.

Шишман IРедактиране

Шишман I е деспот на Видин. През 1280 г., възползвайки се от слабостта на централната власт в Търновград на Георги I Тертер, се обявява за независим владетел и цар на Видин.

След неуспешна война със Стефан Милутин малко по малко властта му запада под властта на татарите на Ногай и засилващото се Търновско царство на Теодор Светослав. През 1313 г. признава върховенството на Търново.

Михаил Шишман АсенРедактиране

Михаил Шишман Асен е видински цар (1313-1323) и цар на България (1323-1330). Поема трона на баща си Шишман I през 1313 г.

През 1323 г. след смъртта на Георги II Тертер е избран за цар на България, след което присъединява Видинското царство към Търновското, с което българските земи се обединяват окончателно.

Води многобройни войни с Византия, като успява да отвоюва почти цяла Тракия. През 1330 г. се отправя на поход към Сърбия. При Велбъжд армията му с измама е победена от крал Стефан Дечански, който затвърждава всички свои придобивки в Македония от времето на похода на Михаил III към Византия.

БелалурРедактиране

Белаур (Бела Урош?) е деспот на Видин, обявил се за независим владетел. След смъртта на Михаил Шишман Асен в битката при Велбъжд той сред делегатите за мир със Стефан Дечански. Поддръжник на коронацията на Иван Стефан и негов пръв съветник.

През 1331 година след детронацията на царя и възкачването на Иван Александър се оттегля във Видинско и го отцепва отново от България. Иван Александър го побеждава през 1336 г. в битката при Дерманци. По-сетнешната му съдба е неизвестна.

Иван СрацимирРедактиране

 
България през 14 в.

Иван Срацимир е цар на Видинското царство от 1356 до 1396 г. Син е на Теодора Басараб и Иван Александър. Обявен е за цар на Видинското царство от баща му, след като за престолонаследник в Търново е обявен Иван Шишман.

През 1365 г., след като отказва да се признае за васал на Унгария, царството му е нападнато и покорено. Едва по-късно баща му успява да отвоюва Видин и да го върне на трона.

През 1393 г. пада Търново и голяма турска армия се насочва към Видин. През 1396 г. градът е превзет, а Иван Срацимир е пленен.

Константин II АсенРедактиране

Константин II Асен е владетел на Видинското царство и цар (император) на България. След като Иван Срацимир е пленен и отведен в тъмница в Мала Азия, Константин бяга в Унгария. След това обаче се завръща и поема управлението на малки територии, непокорени от турците.

По-късно малката му армия, заедно с тези на Стефан Лазаревич, Мануил II Палеолог и Мехмед I, разбива нахлулия преди това във владенията му Муса Челеби. От благодарност получава от султана управлението на Видинско.

През 1417 г. обаче е изгонен от България, но по-късно се връща и поема управлението. Умира през 1422 г., след което владенията му са завзети от османците.