Чернова:Конгрес на поробените народи на Руската империя
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
Конгрес на поробените народи на Руската империя (на укр. З'їзд поневолених народів Росії) (8/21 – 15/28 септември 1917 г.) – форум на представители на народите от бившата Руска империя, създали свои национални организации и привържениците на федерално-демократичния принцип на устройството на Руската република, проведен в Киев през септември 1917 г. Някои представители на конгреса защитават пълната държавна независимост на отделните държави.
История
редактиранеПървата световна война и Февруарската революция дават надежда, че различните национални общности ще могат да разширят обхвата на своите свободи.
Конгресът е свикан в Киев по инициатива на Украинската централна рада с цел цивилизовано решаване на коренните национални проблеми. По-късно Михайло Грушевски нарича конгреса „златният сън на народите“. На него представители на различни националности се опитват да определят бъдещата си съдба, принципите на съвместно съществуване и историческата перспектива по време на разпадането на Руската империя
Конгресът се провежда в помещенията на Педагогическия музей. В работата му заемат участие 92 делегати от 20 националности,[1] включително: украинци, поляци, литовци, естонци, латвийци, грузинци, евреи, беларуси, молдовци, казаци, донски казаци, буряти, татари, кримски татари, тюркски и мюсюлмански организации, съвети на социалистическите партии на Русия.
Почетен председател на конгреса е Михайло Грушевски, председател на Централната рада. Временното правителство на Русия е представено от Максим Славински, който оглавява Специалното съвещание за провинциална реформа и е член на Конституционно-демократическата партия (кадети).[2] Осем украински делегати от различни политически партии се обединяват на платформата за национално-териториална автономия. Има десет представители от латвийците, включително бъдещият министър-председател Зигфрид Ана Майеровиц. Естонците са представени от бъдещия министър на външните работи Антс Пиип.[3] Литовците, представлявани от девет мъже, включително Августинас Волдемарас, Антанас Туменас и Юозас Тумас, искат пълна независимост за Литва.[4]
Делегатите на конгреса отбелязват водещата роля на Украйна във преустройството на Руската империя на нова основа, подкрепят нейния политически курс към автономия. Като цяло съставът на конгреса отразява нивото на тогавашното политическо мнение, в което идеите на федерализма преобладават над тези на независимостта. Въпреки че федерализмът за участниците във форума не означава отхвърлянето на националната независимост, а най-целесъобразната форма за нейното прилагане в момента, не като крайна цел, а като важен етап по пътя към федерацията на Европа и в бъдеще към федерация на целия свят. Освен поляците и литовците, които защитават пълната държавна независимост на Полша и Литва, и еврейските делегати, които повдигнаха въпроса за създаването на еврейска държава в Палестина, останалите представители на националните движения подкрепят идеята за трансформиране на бившия „затвор на нациите“ във федерална демократична република.
Едно от най-ярките събития на конгреса е изказването на Михайло Грушевски, председател на Централната рада и почетен председател на конгреса. Той определя тогавашната позиция на украинската страна и своята концепция за федерализъм:
- На български:
- „Украйна не върви към независимост чрез федерализъм, защото държавната независимост не е пред нас, а зад нас. Ние вече се обединихме с Русия като независима държава и никога не сме се отказвали от правата си. [...] Няма да кажем, че обичаме Руската република, защото досега нищо добро за нас не сме видели от нея. [...] Нашите симпатии могат да бъдат придобити от „двореца на народите“, който искаме да направим от Русия“.
- На украински:
- «Україна не йде через федералізм до самостійності, бо державна незалежність лежить не перед нами, а за нами. Ми вже раніше об'єднались з Росією як незалежна держава і своїх прав ніколи не зрікалися. … Ми не будемо казати, що ми любимо російську республіку, бо до сеї пори ми від неї нічого доброго для себе не бачили. … Наші симпатії може придбати той „палац народів“, який ми хочемо зробити з Росії».
Най-важният документ на конгреса е резолюцията „За федералното устройство на руската държава“, която осъжда прекомерната централизация на законодателната и изпълнителната власт, която възпрепятства развитието на държавата. Делегатите на конгреса решават, че наред с Всеруското учредително събрание ще бъдат свикани регионални учредителни събрания, които да установят формите на взаимоотношенията с централните органи, както и формите на вътрешната организация на автономната единица. Резолюцията „За националните и регионалните езици“ дава равен статут на националните езици. Руският е признат за национален в отделни държави и части на федерацията – един или повече регионални езици. Що се отнася до училище, църква и съд, националният език не трябва да има предимство пред другите регионални езици.
За практическото решаване на задачите на националното и регионалното автономно федерално изграждане Конгресът избира Народен съвет със седалище в Киев. Формирането на този орган се основава на принципа на равно представителство (по 4 членове от всяка нация, чиито делегати са участвали в работата на конгреса). Организационното заседание на събора се провежда на 16/29 септември 1917 г. За председател и е избран Михайло Грушевски, а за секретар – Микола Любински. Печатният орган става списанието „Свободый союз“ (излиза два пъти през октомври и ноември 1917 г. в печатницата на Украинската централна рада).
В края на конгреса Генералният секретариат в края на септември издава своята декларация относно свикването на Всеукраинското учредително събрание, което ще има приоритет пред Всеруското учредително събрание.[5]
След Октомврийската революция дейността на Съвета прекратява: поробените народи се изправят пред други задачи.
- AT. П. Reent . Конгрес на поробените народи 1917 Архив на оригинала от 2016-08-08 в Wayback Machine. // Енциклопедія історії України : u 10 T. / редактор: В. И. Смолий (ръководител) и др. ; Институт по история на Украйна към Националната академия на науките на Украйна . — К. : Научно мнение, 2005. - T. 3: E — J. - СЪС. 362. — ISBN 966-00-0610-1 .
- AT. П. Reent . Конгрес на поробените народи 1917 Архив на оригинала от 2016-08-08 в Wayback Machine. // Енциклопедія сучасної України / изд. кол.: И. М. Клюн [и др.] ; Национална академия на науките на Украйна, Национална академия на науките . — К. : Институт за енциклопедични изследвания на Националната академия на науките на Украйна, 2001–2024. — ISBN 966-02-2074-X .
- Киев. Историческа енциклопедия. 1917 – 2000 година
- Стойко В. Събор на народите в Киев през 1917 г. /„Украинский историк“, 1977, бр. 03-04 Архив на оригинала от 2013-03-17 в Wayback Machine.
- Конгрес на народите и регионите на Русия (Конгрес на народите, Федеративен конгрес, Конгрес на поробените народи на Русия) 1917 г. Архив на оригинала от 2016-02-07 в Wayback Machine.
- Конгрес на народите и регионите на Русия (Сезед Народов, Федеративный Сезед, Сезед порабощенных народов России) 1917 Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
- Съвет на народите 1917 Архив на оригинала от 2020-12-05 в Wayback Machine. // Юридична енциклопедія: [в 6 тома] / изд. кол.: Ю. С. Шемшученко (отг. ред.) [и др.] . — К. : Украинска енциклопедия на името на М. П. Бажана, 2003. - T. 5: П — П. — 736 с. — ISBN 966-7492-05-2 .
- ↑ Holian, Anna. Between National Socialism and Soviet Communism: Displaced Persons in Postwar Germany. University of Michigan Press, 2011-08-30. ISBN 978-0-472-11780-2.
- ↑ З'ЇЗД ПОНЕВОЛЕНИХ НАРОДІВ 1917 // Посетен на 2024-03-19.
- ↑ Alston, Charlotte. Piip, Meierovics & Voldemaras: The Baltic States. Haus Publishing, 2011-04-26. ISBN 978-1-907822-22-3.
- ↑ Naujųjų laikų Lietuvos istorija | WorldCat.org // Посетен на 2024-03-19.
- ↑ Шурхало, Дмитро. Сто років тому. Український сценарій для Російської Федерації – З’їзд народів у Києві // Радіо Свобода. 2017-09-24. Посетен на 2024-03-19.