Черногра̀д е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.

Черноград
Общи данни
Население 621 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,05 km²
Надм. височина 199 m, 183 m
Пощ. код 8545
Тел. код 05539
МПС код А
ЕКАТТЕ 81102
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   кмет
Айтос
Васил Едрев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Черноград
Юмер Иляз
(ДПС)

ГеографияРедактиране

Село Черноград се намира на около 12 km западно от общинския център град Айтос и 12 km североизточно от Карнобат. Разположено е южно от Карнобатската планина. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 208 m, в южния му край – около 230 m, а в северния – около 180 m. Климатът е преходноконтинентален, в землището преобладават смолници и лесивирани почви[1].[2]

Общинският път, минаващ през Черноград, води на северозапад към пътни разклонения за селата Тополица, Кликач и Раклиново, както и към отстоящата на около километър гара/спирка Черноград на железопътната линия Пловдив – Бургас, а на юг – към кръстовище с първокласния Подбалкански път, водещ на изток към Айтос и на запад – към Карнобат.

На североизток от селото на реката има язовир, поделен между землищата на Черноград и Тополица.[3]

Населението на село Черноград[4] наброява към 1934 г. 804 души, поради миграция има понижения и повишения на числеността през следващите години с максимум от 890 души към 1965 г. и към 2019 г. намалява до 500 души (по текущата демографска статистика за населението).

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г. от обща численост 540 лица за 83 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 374 – към „турска“, за 59 – към ромска, за 4 – не се самоопределят и за 20 не е даден отговор.[5]

ИсторияРедактиране

Селото е основано от турци. След 1878 г. се заселват българи от Габровско, Търновско и Тревненско.[2] След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Кара̀ сарлѝи. Преименувано е на Черноград през 1934 г.[6][2][7] През 1968 – 1969 г. се заселват турци от селата Змеево[8], Рупча[9], Смочево[10], чиито землища попадат в чашата на язовир „Камчия".[2]

От периода 1910 – 1948 г. в Държавния архив – Бургас, се съхраняват документи на/за църковно настоятелство при храм „Света Параскева“[11] в село Черноград.[12]

От периода 1949 – 1958 г. в Държавния архив – Бургас, се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Трайчо Костов“ – с. Черноград, Бургаско.[13] През 1959 г. ТКЗС „Трайчо Костов“ се влива в обединеното ТКЗС (ОТКЗС) с център село Пирне.[14] В списъка на фондове от масив „С“ на архива, фонд 820, се съхраняват документите от периода 1961 – 1994 г. на/за ОТКЗС „Христо Ботев“ – с. Черноград, Бургаско, което – във връзка с промените в наименованието на фондообразувателя и съответните периоди, преминава през следните организационни форми:

  • ОТКЗС „Христо Ботев“ – с. Черноград, Бургаско (1962 – 1975);
  • Аграрно-промишлен комплекс (АПК) – Айтос, ОТКЗС „Христо Ботев“ – с. Черноград, Бургаско (1971 – 1975);
  • АПК – Айтос, клоново стопанство – с. Черноград, Бургаско (1979 – 1983);
  • АПК – Айтос, смесена бригада – с. Черноград, Бургаско (1984 – 1989);
  • Трудово кооперативно земеделско стопанство „Трайчо Костов“ – с. Черноград, Бургаско (1990 – 1992);
  • Земеделска производителна кооперация „Наша земя“ – с. Черноград, Бургаско (1992 – 1992) и последно
  • Ликвидационен съвет на Земеделска производителна кооперация „Наша земя“ – с. Черноград, Бургаско (1992 – 1995).

През 2008 г. е закрито основното училищеЦанко Церковски“ в Черноград. Документацията на закритото училище се съхранява в основното училище „Светлина“, село Тополица.[15]

РелигииРедактиране

В село Черноград се изповядват ислям и православно християнство.

Обществени институцииРедактиране

Село Черноград към 2020 г. е център на кметство Черноград.[16][17]

В село Черноград към 2020 г. има:

Природни и културни забележителностиРедактиране

В околностите на Черноград се намира калето Кара хисар.[2]

На стената на училището е монтиран пластмасов панел, посветен на загиналите в Балканската и Първата световна войни. Под него са монтирани 2 мраморни плочи. Лявата плоча е посветена на участника в опълченското движение Ненко Димов Иванов. На дясната плоча са изписани имената на загиналите в Отечествената война 1944 – 1945 г.[22]

Източници и бележкиРедактиране

  1. ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на ФАО, включващ почвени подтипове от сивите горски и канелените горски почви от досегашната класификация на почвите. Източник: География, Географски речник Л, Лесивирани почви
  2. а б в г д Голяма енциклопедия „България“, том 12, стр. 4786, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  3. Агенция по геодезия, картография и кадастър; Карта, село Черноград, поземлени имоти 81102.28.37 и 72727.26.61; към април 2020 г.
  4. Справка за населението на с. Черноград, общ. Айтос, обл. Бургас
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Черноград, община Айтос
  6. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 289
  7. Справка за с. Черноград, общ. Айтос, обл. Бургас към 14.08.1934 г.; Събитие: промяна на наименование
  8. Справка за с. Змеево, общ. Подвис, Бургаски окр. към 01.01.1976 г.
  9. Справка за с. Рупча, общ. Подвис, Бургаски окр. към 01.01.1976 г.
  10. Справка за с. Смочево, общ. Везенково, Бургаски окр. към 01.01.1976 г.
  11. Към април 2020 г. в Националния регистър на храмовете в Република България няма данни за православен храм в село Черноград.
  12. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „К“, фонд 463K, Църковно настоятелство при храм „Св. Параскева“ – с. Черноград, Бургаско
  13. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 432, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Трайчо Костов“ – с. Черноград, Бургаско
  14. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Пътеводители, Пътеводител на архивните фондове, колекциите и частичните постъпления (1944 – 1984). Част ІІ, стр. 219; ТКЗС „Трайчо Костов“ – с. Черноград
  15. Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – гр. Бургас, Регистър на закритата или преобразувана образователна институция и съхранение на документацията; Основно училище „Ц. Церковски“, село Черноград, Заповед № РД-14-330/18.07.2008 г.
  16. Справка за събитията за кметство Черноград, общ. Айтос
  17. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Черноград
  18. Детайлна информация за читалище „Светлина – 1932 г.“, село Черноград, община Айтос, област Бургас
  19. Информационна карта за 2016 г., читалище „Светлина – 1932 г.“, село Черноград, община Айтос, област Бургас
  20. Национален регистър на храмовете в Република България, Черноград, община Айтос, област Бургас; джамия
  21. Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8545 Черноград
  22. Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; село Черноград (към 2020 г.)

Външни препраткиРедактиране