Четиридесет мъченици севастийски

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети четиридесет мъченици.

Св. четиридесет мъченици от Севастия Арменска (на катаревуса се изписват като Ἃγιοι Τεσσεράκοντα, на демотики като Άγιοι Σαράντα) са християнски светци от IV век.

Свети четиридесет мъченици
Севастийски
Починали320 г.
Почитани вПравославна църква
Източнокатолически църкви
Празник9 март
Покровителствостроители
Свети четиридесет мъченици
Севастийски
в Общомедия

Имената на мъчениците са: Кирион, Кандид, Домн, Исихий, Ираклий, Смарагд, Евноик, Валент, Вивиан, Клавдий, Приск, Теодул, Евтихий, Иоан, Ксантий, Илиан, Сисиний, Ангий, Аетий, Флавий, Акакий, Екдикий, Лисимах, Александр, Илий, Горгоний, Теофил, Дометиан, Гай, Леонтий, Атанасий, Кирил, Сакердон, Николай, Валерий, Филоктимон, Севериан, Худион, Мелитон, Аглай.

Агиография редактиране

Светите четиридесет мъченици са 40 римски войници от арменската кохорта в град Севастия в Малка Армения (дн. град Сивас), принадлежаща към ХІІ легион (наречен още Fulminata), които след жестоки мъчения загиват за своята вяра в Христа през 320 г. Те пострадват в Севастия Минор по време на гоненията на Лициний, започнали през 316 г.

Най-достоверното отразява тяхното мъченичество Василий Велики в своя омелия по време на техния празник, същата е и най-старото сведение за тяхното мъченичество.

Според св. Василий тези 40 войници макар и да нямали връзката на кръвта имали сили силната връзка на ХІІ легион и вярата си в Христа, за която и вяра били арестувани. Въпреки поканата да се отрекат от своя Бог те поддържали вярата си и за това били осъдени да замръзнат в леденото езеро до Севастия. Само войник на име Мелитос се отрекъл и напуснал другарите си по вяра, излязъл от студените води и, като отишъл да си вземе гореща баня, за да се затопли от рязката промяна на температурата, починал на място.

Светците войни са тясно свързани с българската история. Цар Иван Асен II удържа белстяща победа над епирския деспот Теодор Комнин край Клокотница известна в историография като битката при Клокотница. В тяхна чест той издига църка в тяхното име на местото на събитието, на хълма Хасара до деншното село Сталево и в престолни си град в Търново.