Шенгенско пространство

(пренасочване от Шенгенското пространство)

Шенгенското пространство или шенгенската зона представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си и са страни по Шенгенското споразумение от 1985 г.[1] Името му произлиза от мястото на сключване – люксембургското село Шенген. Почти всички държави членки на Европейския съюз прилагат споразумението. Изключение правят:

  • Кипър не е изпълнила условията за прилагането му.
  Шенгенско пространство
  Шенгенско пространство (само въздушни и морски граници)
  Страни с отворени граници, без да са част от Шенген или ЕС
  Членове на ЕС, задължени законово да се присъединят към Шенген, но все още не са членове
Пример за обичайна шенгенска граница, преминавана без граничен контролно-пропускателен пункт, със знака на общността на ЕС и поздрав за посетителите – на границата между Австрия и Германия. Пътният знак е на немски при влизане от Австрия в Германия.
  • Според оценката на Европейската комисия от 16 ноември 2022 г. България и Румъния са готови да участват пълноправно в Шенгенското пространство. През юли 2023 г. Европейският парламент приема резолюция с 526 гласа "за", в която призовава Съвета на Европейския съюз да одобри присъединяването на двете държави до края на 2023 г.[2][3][4]

Пространството обхваща население от над 400 000 000 души и територия от 4 312 099 км².

Изпълняването на шенгенските правила означава премахване на граничния контрол с другите страни членки, като едновременно с това се подсилва контролът над гражданите на държавите, които не са от Шенгенското пространство. Правилата включват осигуряване на обща политика за краткосрочно пребиваващите граждани на трети страни (чрез шенгенска виза), съгласуваност на външния граничен контрол, полицейско сътрудничество (с възможност за пресичане на границите при необходимост), съдебно сътрудничество.

Паспортите или одобрените лични карти в Евросъюза трябва да се носят винаги при пътуване, като могат да бъдат проверявани най-често на места като летища, хотели или от полицията. Това зависи от законите в съответната държава и от споразуменията между отделните страни. Понякога има редовен граничен контрол и между самите държави членки на Шенгенското пространство. (Примерно временното прекратяване на прилагането на Шенгенското споразумение се използва като специална мярка за сигурност.[5][6])

Членство

редактиране

Към 31 март 2024 г. в шенгенското пространство са 26 държави: Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Норвегия, Румъния, Португалия, Финландия, Франция, Нидерландия и Швеция. От тях Исландия и Норвегия не членуват в Евросъюза. Ирландия е единствената държава членка на Евросъюза, която решава да не участва в преговорите за Шенген и има специална клауза в Договор от Амстердам[7]

През 2007 година към Шенгенското пространство се присъединяват девет нови страни – Естония, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия, които са влезли в ЕС три години по-рано.[8]

Държавите, кандидатки за членство в Шенгенското пространство, трябва да подобрят граничния си контрол спрямо държавите извън тази зона. Кипър, която влиза в ЕС през 2004, не отговаря на необходимите критерии и така се забавя с година, докато Румъния и България, които се присъединяват към ЕС през 2007, все още подобряват контрола по границата до необходимите нива.

Най-новите членове на Шенгенското пространство са Румъния и България на 31 март 2024 година, но само по въздух и вода.

Държава Площ (km²) Заявено на Дата на първото изпълнение Прилагане Изключени територии
  Белгия 30 528 01985-06-14 14 юни 1985 01995-03-26 26 март 1995 пълно
  България 110 912 02007-01-01 1 януари 2007 02024-03-31 31 март 2024 частично (по вода и въздух)
  Кипър 9251 02004-05-01 1 май 2004 Все още не са изпълнени условията
  Чехия 78 866 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
  Дания 43 094 01996-12-19 19 декември 1996 02001-03-25 25 март 2001 пълно   Гренландияг
  Фарьорски островиг
  Естония 45 226 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
  Финландия 338 145 01996-12-19 19 декември 1996 02001-03-25 25 март 2001 пълно
  Франция 674 843 01985-06-14 14 юни 1985 01995-03-26 26 март 1995 пълно всички отвъдморски департаменти и територии
  Хърватия 56 594 02013-07-01 1 юли 2013 02023-01-01 1 януари 2023 пълно
  Германия 357 050 01985-06-14 14 юни 1985 01995-03-26 26 март 1995в пълно
  Гърция 131 990 01992-11-06 6 ноември 1992 02000-03-26 26 март 2000 пълно   Атон
  Унгария 93 030 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
  Исландияа 103 000 01996-12-19 19 декември 1996 02001-03-25 25 март 2001 пълно
  Ирландия 70 273 02002-02-28 28 февруари 2002 Изпълняване само на полицейско и съдебно сътрудничество
  Италия 301 318 01990-11-27 27 ноември 1990 01997-10-26 26 октомври 1997 пълно
  Латвия 64 589 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
  Лихтенщайна 160 02008-02-28 28 февруари 2008 02011-12-19 19 декември 2011 пълно
  Литва 65 303 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
  Люксембург 2586 01985-06-14 14 юни 1985 01995-03-26 26 март 1995 пълно
  Малта 316 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
  Нидерландия 41 526 01985-06-14 14 юни 1985 01995-03-26 26 март 1995 пълно   Аруба
  Нидерландски Антили
  Норвегияа 385 155 01996-12-19 19 декември 1996 02001-03-25 25 март 2001 пълно   Шпицбергенд
  Полша 312 683 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
  Португалия 92 391 01992-06-25 25 юни 1992 01995-03-26 26 март 1995 пълно
  Румъния 238 391 02007-01-01 1 януари 2007 02024-03-31 31 март 2024 частично (по вода и въздух)
  Словакия 49 037 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
  Словения 20 273 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
  Испания 506 030 01992-06-25 25 юни 1992 01995-03-26 26 март 1995 пълно
  Швеция 449 964 01996-12-19 19 декември 1996 02001-03-25 25 март 2001 пълно
  Швейцарияа 41 285 02004-10-26 26 октомври 2004 02008-12-12 12 декември 2008 пълно

а. Държава, която не членува в Евросъюза, но имаща отношение към Шенгенското пространство на ЕС,[9] и където шенгенските правила се прилагат.

б. За сухопътната граница и пристанища; от 30 март за летища също.[10]

в. Източна Германия се обединява със Западна Германия и така влиза в Шенген на 3 октомври 1990 година.

г. Гренландия и Фарьорски острови са косвено включени.

д. Ян Майен е част от Шенгенското пространство.

Разширяване

редактиране
Бъдещи членове
Държава Предстояща дата на прилагане
  Кипър Все още не са изпълнени условията
  България
31 март 2024 за въздух и море частично
  Румъния
31 март 2024 за въздух и море частично

Шенгенското споразумение е подписано на 14 юни 1985 г. от пет членки на Европейската общност: Франция, Западна Германия и страните от Бенелюкс Белгия, Нидерландия и Люксембург.[11] Договорът за прилагането му е подписан на 19 юни 1990 година.

До 26 март 1995 г. договорът се изпълнява от тези страни, но тогава се присъединяват Португалия и Испания, които също подписват споразумението и ФРГ, която се обединява с ГДР. Гърция и Италия също подписват договора, но започват да го прилагат съответно през 2000 г. и 1997 г. Всички останали държави също закъсняват да изпълнят задълженията си по споразумението. Австрия подписва договора през 1995 г. и го прилага две години по-късно. Скандинавските страни го подписват 1996 г. и го изпълняват през 2001 г. Някои скандинавски страни имат стари паспорти за свободно придвижване в общността (и имат все още), защото Норвегия и Исландия не са членове на Евросъюза, но са част от Шенгенското пространство. Норвегия не желае да поддържа своята дълга граница със страните от Евросъюза като Финландия и Швеция.

Преди пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген всяка нова държава трябва да бъде оценена в четири области: въздушна граница, визи, полицейско сътрудничество и защита на личните данни. Тази оценка включва конспект с въпроси и посещения на специалисти от Евросъюза, които да проверят институциите и готовността на оценяваната държава. Съветът на Европейския съюз преглежда резултатите между април и септември 2007.[12]

Европейски градове-държави

редактиране

Андора не е напълно част от Шенгенското пространство и продължава да съществува граничен контрол с Франция и Испания. Гражданите на Евросъюза могат да влизат в Андора с лични карти, докато за всички останали се изисква паспорт или еквивалентен документ. Пътешествениците, които се нуждаят от шенгенска виза, ще се нуждаят от поне две такива, за да могат да посетят Андора, защото влизането там става предимно по суша[13] и означава напускане на Шенгенското пространство.[14]

На практика държави-членове, без граничен контрол
Знаме От Бележки
  Монако 01995-03-26 26 март 1995 Шенгенското право се прилага така сякаш Монако е част от Франция. Франция се грижи и извършва проверки на пристанище Монако. Има официален караул на пътя при влизане от Франция в Монако, но той е само за гранично посрещане при влизане от Франция в Монако и никога не спира никого.
  Сан Марино 01997-10-26 26 октомври 1997 Въпреки че не е част от Шенгенското пространство, няма граничен контрол на границата на Сан Марино с Италия. Въпреки това карабинерите, полицията на Сан Марино и граничните пазители на скалата извършват случайни проверки.
  Ватикана 01997-10-26 26 октомври 1997 Няма граничен контрол и без формално да е част от Шенгенското пространство. Ватикана проявява интерес за подписване на споразумение за по-близко сътрудничество при споделянето на данни и подобни дейности с шенгенската информационна система.[15]
  Андора Въпреки че не е част от Шенгенското пространство, няма граничен контрол на границата на Андора с Испания и на границата на Андора със Франция.

Тези държави, които не членуват в Шенгенското пространство, имат безвизов режим с ЕС. За посетителите от трети страни е необходима виза за някоя шенгенска държава. Тези посетители трябва да влязат в Шенгенското пространство за граничен контрол и не им е позволено да летят с хеликоптер или с малък самолет директно към държави нечленуващи в него. Монако се разглежда като член и в него могат да акостират кораби.

Ирландия

редактиране

Република Ирландия е единствената държава членка, която не е част от Шенгенското пространство. Въпреки че участва в Шенгенското полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, тя не е част от пространството без вътрешен граничен контрол и поддържа граничен контрол с държавите от Шенген.

Правила относно контролирането на границите

редактиране

Преди да бъде приложено Шенгенското споразумение границите в Западна Европа са охранявани с голяма мрежа от гранични постове, които да установяват самоличността и пълномощията на хора, които желаят да пътуват от една в друга държава.

Откакто се прилага Шенгенското споразумение граничните постове са затворени (и често съборени). Шенгенските правила изискват държавите да премахнат всички пречки, за да стане възможно свободното придвижване на хора и превозни средства през вътрешните граници (чл. 20: Вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата независимо от тяхната националност).[16] Така пътуващите по шосе, с влак и самолет няма да чакат дълго да се установява самоличността им от граничните служители, когато пресичат границата. Премахването на граничен контрол на вътрешните граници обаче не накърнява правото на държавите да извършват полицейски проверки за сигурност доколкото те нямат за цел граничен контрол. За да влязат и пътуват свободно в Шенгенското пространство посетителите на нешенгенски държави трябва да получат шенгенска виза.

Регулиране на външните за шенгенските държави граници

редактиране

Шенгенското споразумение изисква държавите да прилагат строги проверки на хора влизащи или напускащи Шенгенското пространство. Проверките са съгласувани с агенцията Фронтекс на ЕС и се подчиняват на едни и същи правила. Повече подробности относно граничния контрол, наблюдението и условията, при които се разрешава влизане в Шенгенското пространство, са описани подробно в регламента Кодекс на шенгенските граници.[16] Проверка се прави най-малкото на документа за самоличност за всички, които пресичат външна за Шенгенските държави граница т.е. пристигащи или заминаващи пътници. На по-внимателна проверка се подлагат гражданите на трети страни. Изходящият контрол позволява да се определи дали дадена личност, получила право да влезе в пространството, не е останала по-дълго от разрешения срок и дали представлява някаква заплаха за според Шенгенската информационна система (ШИС). Например, когато трябва някой да бъде арестуван след съдебна заповед в Шенгенска държава (чл.7 (b) and (c))[16]

 
Паспортен контрол на външна шенгенска граница във Финландия

На външен граничен контрол се подлагат пътища и влакове, пресичащи границата, както и международните летища, а също и пристанища (подробно описано в Приложение ІV).[16] Обикновено няма издигнати огради, бариери или стени, но има и изключения като Сеутската ограда. Надзорът се осъществява чрез система от камери, включително с инфрачервена термография, на горещи точки като например по границата между Словакия и Украйна, където има по една камера на всеки 186 m от границата.[17] Всички пътници, пристигащи извън Шенгенското пространство със свой собствен самолет или кораб, са длъжни да влязат през летище или пристанище с граничен контрол. Това трудно се контролира и затова бреговата охрана полага съществени усилия край южното крайбрежие на шенгенските държави, за да предотврати незаконно влизане на плавателни средства.

Шенгенските правила изискват всички пътници, преминаващи през шенгенска външна граница, да бъдат подлагани на паспортна проверка преди акостиране, и те трябва да притежават валиден документ за самоличност и виза, когато са от трети страни (чл. 26). Това се прави с цел да не се допускат хора, които биха поискали политическо убежище впоследствие, след навлизане в Шенгенското пространство.

Условия за влизане от трети страни

редактиране

Шенгенските правила съдържат унифицирани правила за вида на визата за кратък престой, която не бива да превишава 90 дни, на територията на една, няколко или всички държави. Правилата включват още условията за влизане в Шенгенското пространство и процедури за отказ на влизане.

Според шенгенския граничен кодекс условията за влизане от трети страни са следните (чл.5):[16]

  • третата страна се разглежда като на правоимаща документ за пътуване или имаща пълномощно за пресичане на границата; приемане на документите за пътуване като за тази цел се отбелязват местата на държавите членки;[18]
  • пътникът или притежателят на валидна виза (ако се изисква) или разрешен срок на пребиваване;
  • пътникът може да обясни с каква цел и условие е свързан неговия престой и има ли достатъчно средства за срока на планирания престой и за връщането си до страната от където е тръгнал или за превоз до трета страна, в която пътешественикът ще пребивава законно;
  • няма подаден сигнал в ШИС за отказ за влизане;
  • пътникът не се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от шенгенските държави.

Права при престой

редактиране

Трета страна, на която е било дадено правото на влизане може да стои в Шенгенското пространство и да пътува между шенгенските държави толкова дълго колкото да се изпълни условието при влизане.[19] За престой повече от 3 месеца това се нарича национална виза (тип D) и се издава от съответната шенгенска държава където третата страна има намерение да пребивава. Всяка трета страна, която е носител на разрешение за престой на шенгенска държава, която е дала правото за престой, който превишава 3 месеца е позволено да пътува до всяка друга страна членка за времетраене по-голямо от 3 месеца.[20]

Шенгенска виза

редактиране
 
Визов списък на Евросъюза
  Безвизово осигуряване (Шенгенско споразумение, задморски територии или друго)
  Безвизов достъп до Шенгенските държави за 90 дена в рамките на половин година
  Изисква се виза за влизане в страните от Шенгенското пространство
  Изисква се виза за преминаване през страните от Шенгенското пространство

Изискването на виза за кратък престой в Шенгенското пространство, което не означава работа или някакви самостоятелни дейности са извън регулацията на ЕС.[21] Списъка от гражданите, за които се изисква виза за кратък престой (ПРИЛОЖЕНИЕ I) и граждани с безвизово пътуване (ПРИЛОЖЕНИЕ II) отнасящи се до нации на граждани от трети страни без нужда от притежание на паспорт или документ за пътуване (с изключение на притежателите на Хонконг САР и Макао САР и някои други изключения). Граждани на трети страни, които възнамеряват да приемат работа или някаква самостоятелна дейност за тях може да има изискване от Шенгенската държавата да получи виза, ако са в безвизовия списък; обичайните работни пътувания обикновено не се разглеждат като работа в този смисъл.[22]

Визи се отпускат за следните категории:[23]

  • Категория A
  • Категория B
  • Категория C
  • Категория D
  • Категория D+C визите от този вид обединяват функциите на двете категории
  • FTD и FRTD са специални визи за пътен (FTD) или релсов (FRTD) превоз между континентална Русия и западния ексклав на Калининградска област.

Източници

редактиране
  1. Шенгенско споразумение и Шенгенска конвенция // EUR-Lex. Достъп до правото на Европейския съюз. Посетен на 2023-12-13.
  2. Европейска комисия. Засилване на Шенгенското пространство: България, Румъния и Хърватия са готови да участват пълноправно в Шенгенското пространство // 2022-11-16. Посетен на 2023-12-13.
  3. Европейски съвет | Съвет на Европейския съюз. Как отделните държави се присъединяват към Шенгенското пространство? // Посетен на 2022-12-13.
  4. Европейски парламент. ЕП: България и Румъния трябва да влязат в Шенген до края на 2023 г. // Посетен на 2023-12-13.
  5. www.vesti.bg
  6. www.vesti.bg
  7. eur-lex.europa.eu
  8. Шенгенското пространство се разширява с девет нови страни членки на ЕС
  9. Agreement concluded by the Council of the European Union and the Republic of Iceland and the Kingdom of Norway concerning the latters' association with the implementation, application and development of the Schengen acquis – Final Act (Official Journal EC 1999 No. L 176, p. 36) // EU Publications Office. Посетен на 19 януари 2008..
  10. The final step of Schengen enlargement – controls at internal air borders to be abolished in late March // Slovenia's EU Presidency, 25 март 2008. Посетен на 25 март 2008.
  11. Agreement between the Governments of the States of the Benelux Economic Union, the Federal Republic of Germany and the French Republic on the gradual abolition of checks at their common borders // {{{journal}}} L 239. EUR-Lex, 22 септември 2000. с. 0013 – 0018. Посетен на 27 декември 2007.
  12. Slovenia to Face Schengen Scrutiny This Year // Slovenia Business Week. Посетен на 22 октомври 2007.
  13. Андора няма собствено летище и се обслужва от летищата на Тулуза, Перпинян, Жирона и Барселона
  14. Govern d'Andorra Ministeri de Turisme i Medi Ambient. Frequently asked questions // Посетен на 25 декември 2007.
  15. Vatican seeks to join Schengen borderless zone // euobserver.com.
  16. а б в г д Кодекс на шенгенските граници // 15 март 2006. Посетен на 27 октомври 2015..
  17. Stories from Schengen: Smuggling cigarettes in Schengen Slovakia // 9 януари 2008. Посетен на 9 март 2008. (на английски)[неработеща препратка]
  18. Cf. Article 6 of Council Regulation (EC) No 539/2001 of 15 March 2001 listing the third countries whose nationals must be in possession of visas when crossing the external borders and those whose nationals are exempt from that requirement // 19 януари 2007. Посетен на 25 ноември 2007. (на английски)
  19. Article 19 of the Schengen II Agreement for third-country nationals requiring a visa; Article 20 of the Schengen II Agreement for third-country nationals who do not require such visa.
  20. Article 21 of the Schengen II Agreement.
  21. Council Regulation (EC) No 539/2001 of 15 March 2001 listing the third countries whose nationals must be in possession of visas when crossing the external borders and those whose nationals are exempt from that requirement (PDF) // 19 януари 2007. Посетен на 25 ноември 2007. (на английски)
  22. Cf. 17.html  Section 17 of the German Aufenthaltsverordnung // 25 ноември 2004. Посетен на 28 ноември 2007. (на немски) in conjunction with Section 16 of the German Beschäftigungsverordnung // 22 ноември 2004. Архивиран от оригинала на 2007-12-12. Посетен на 28 ноември 2007. (на немски)
  23. This is set out in detail in the Common Consular Instructions:Consolidated verion of the Common Consular Instructions on Visas for the Diplomatic Missions and Consular Posts (PDF) // 1 май 2003. Посетен на 25 ноември 2007. (на немски)

Използвана литература

редактиране