Ямболии или ямболци са жителите на град Ямбол, България.

Това е списък на личности, свързани с Ямбол. Те са разделени на Родени в Ямбол, Починали в Ямбол и Други личности, свързани с Ямбол. Списъкът е непълен.

С ямболски корен е Джон Атанасов, изобретателят на компютъра. В Ямбол са родени първият професор по педагогика в България Петър Нойков, елитният математик Атанас Радев; художникът Джон Попов; последният български енциклопедист Кирил Кръстев; Стилияна Параскевова, извезала първообраза на българското национално знаме и други.

Родени в ЯмболРедактиране

Починали в ЯмболРедактиране

Други личности, свързани с ЯмболРедактиране

  • Аврам Аврамов (1859 – 1927), полковник, първият командир на 5-и пехотен резервен полк, впоследствие преименуван на 29-и пехотен ямболски полк, от формирането на полка на 7 февруари 1900 до 15 март 1904 г.
  • Васил Аврамов (1863 – 1946), юрист, председател на Окръжния съд в Ямбол
  • Вили Цанков (1924 – 2007), театрален и кинорежисьор, работил в града
  • Добри Чинтулов (1822 – 1886), поет, учител в града през 1858 – 1861 г.
  • Елена Граматикова (р. 1939), народна певица, солистка на ансамбъл „Тракия“ и оркестър „Канарите“
  • Петко Момчилов (1893 – 1953), лекар в града след 1927 г.
  • Константин Константинов (1903 – 1955), учен-музиколог, професор, концертмайстор на музикално дружество „Гусла“, Ямбол през 1932 г.
  • Коста Чолаков (p. 1976), журналист и педагог, създател на първата Детска журналистическа школа при читалище „Съгласие“
  • Красимир Денев (р. 1969), футболист
  • Невена Коканова (1938 – 2000), актриса, започва професионалния си път в града през 1956 г.
  • Христо Карастоянов (р. 1950), писател, живее в града през 1960-те
  • Любчо Стоянов Дяков (р. 1954) олимпийски медалист, Москва, спортна стрелба 1980 г.

БележкиРедактиране

  1. а б в Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  2. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.