Отваря главното меню

1976 Голяма награда на Канада е 9-то за Голямата награда на Канада и четиринадесети кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 3 октомври 1976 година на пистата Моспорт, Боуманвил в Канада.

 Гран При на Канада
Карта на пистата
Моспорт
Дължина писта 3.957 km
Обиколки 80
Състезание 316.560 km
Дата 3 октомври 1976
Време Топло, сухо
Победител
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:40:09.626
Полпозишън
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:12.389
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Патрик Депайе
1:13.817 (60)

Съдържание

РепортажРедактиране

Голямата награда на Канада не се проведе през сезон 1975 във Формула 1, поради неразбирателство с ФОКА относно наградните фондове. Проблемите обаче са решени и Гран При-то отново се завърна в календара за сезон 1976. Ферари участват с Ники Лауда и Клей Регацони (който от сезон 1977 във Формула 1 ще бъде заменен от Карлос Ройтеман), което леко раздразни световния шампион. В Брабам, Бърни Екълстоун продължи с назначаването на заместници за аржентинския пилот като Лари Пъркинс бе следващия, който ще партнира на Карлос Паче за последните три състезания за сезона. Волф Уилямс участват с двама пилоти за първи път след ГП на Франция 1976 като Крис Еймън бе нает за съотборник на Артуро Мерцарио. Макларън решиха да оставят новия M26 болид в Англия, докато в Лотус се носеха слухове че отборът ще пусне в употреба новия Лотус 78, но Колин Чапман обяви че ще продължи с 77 за остатъка от сезона.

КвалификацияРедактиране

Джеймс Хънт отново бе в добра форма и спечели пола с четири десети по-бърз от Рони Петерсон. Виторио Брамбила потвърди чудесното си представяне в квалификациите с трето време пред Патрик Депайе, Марио Андрети, Лауда, Джоди Шектър (обявен за пилот на Волф от сезон 1977), Ханс-Йоахим Щук, Жак Лафит и Йохен Мас. Харалд Ертъл и Еймън бяха въвлечени в тежък инцидент и двамата отпаднаха от по-нататъшно участие както и твърде бавния Ото Щупахер.

СъстезаниеРедактиране

Както бе и в Холандия и в Италия новата стартова процедура бе отново в употреба, но Гунар Нилсон не успя да потегли и загуби почти обиколка, преди да хване края на групата със състезателна скорост. Петерсон потегли по-добре от Хънт, който обаче не остави Марч-а да се откъсне. В осмата обиколка болида на шведа отново му създаде проблеми, което даде шанс на Хънт да го изпревари в деветата обиколка. След като Макларън-а се откъсна напред Депайе настигна Петерсон, но му отне четири обиколки за да изпревари Петерсон, следвани от Андрети и Шектър. Пъркинс загуби контрол върху Брабам-а и се озова на опашката, докато Мерцарио излезе от трасето и аут от състезанието.

Лауда бе следващият който изпревари Марч-а на Петерсон в 18-та обиколка, но Регацони се мъчеше да изпревари Паче. Щук оцеля след завъртане причинено от лошото управление на неговия Марч, а Емерсон Фитипалди спря за смяна на една от гумите. Депайе започна да атакува Хънт в 20-та обиколка и в 30-та изяде две секунди от преднината на Хънт. Андрети е на самотната трета позиция пред Шектър и Лауда, докато Регацони успя да изпревари Паче. Щук стана следващия отпаднал от надпреварата с продължаващите проблеми по управлението следвани от Фитипалди със счупен ауспух и Лафит с проблем в горивното налягане в опит да изпревари Петерсон.

Лауда също имаше проблеми, след като част от задното му окачване се откъсна причинявайки нестабилност на болида в правите. Това даде шанс на Мас, Регацони и Паче да минат пред австриеца, докато Петерсон вече имаше зад гърба си Джон Уотсън и Том Прайс (който бе пред Пенске-то преди съотборника му в Шадоу, Жан-Пиер Жарие да блокира уелсеца, което даде шанс на северно-ирландеца да го задмине). Депайе продължи с атаките срещу Хънт, преди теч в горивото на неговия Тирел да принуди французина да намали скоростта.

Така Хънт победи с шест секунди пред Депайе като с това англичанина си върна загубените точки в Англия, след дисквалификацията му в септември. Андрети за втори път се класира на подиума пред Шектър и Мас. Екълстоун протестира позицията на Регацони, заради инцидент между швейцареца и Паче с надеждата бразилеца да бъде класиран шести, но стюардите обявиха инцидента за изцяло състезателен и Клей запази шестата позиция. Лауда завърши последен пълната дистанция на осма позиция пред Петерсон, Уотсън, Прайс, Нилсон, Джаки Икс, Брамбила, Брет Лънгър, Алън Джоунс, Пъркинс, Жарие, Анри Пескароло и Гай Едуардс.

КласиранеРедактиране

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 11   Джеймс Хънт Макларън-Форд 80 1:40:09.626 1 9
2 4   Патрик Депайе Тирел-Форд 80 + 6.331 4 6
3 5   Марио Андрети Лотус-Форд 80 + 10.366 5 4
4 3   Джоди Шектър Тирел-Форд 80 + 19.745 7 3
5 12   Йохен Мас Макларън-Форд 80 + 41.811 11 2
6 2   Клей Регацони Ферари 80 + 46.256 12 1
7 8   Карлос Паче Брабам-Алфа Ромео 80 + 46.472 10
8 1   Ники Лауда Ферари 80 + 1:12.957 6
9 10   Рони Петерсон Марч-Форд 79 + 1 Об. 2
10 28   Джон Уотсън Пенске-Форд 79 + 1 Об. 14
11 16   Том Прайс Шадоу-Форд 79 + 1 Об. 13
12 6   Гунар Нилсон Лотус-Форд 79 + 1 Об. 15
13 22   Джеки Икс Инсайн-Форд 79 + 1 Об. 16
14 9   Виторио Брамбила Марч-Форд 79 + 1 Об. 3
15 18   Брет Лънгър Съртис-Форд 78 + 2 Об. 22
16 19   Алън Джоунс Съртис-Форд 78 + 2 Об. 20
17 7   Лари Пъркинс Брабам-Алфа Ромео 78 + 2 Об. 19
18 17   Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 77 + 3 Об. 18
19 38   Анри Пескароло Съртис-Форд 77 + 3 Об. 21
20 25   Гай Едуардс Хескет-Форд 75 + 5 Об. 23
Отп 26   Жак Лафит Лижие-Матра 43 Налягане-масло 9
Отп 30   Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 41 Ауспух 17
Отп 34   Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 36 Управление 8
Отп 20   Артуро Мерцарио Волф-Уилямс-Форд 11 Инцидент 24
НСт 24   Харалд Ертъл Хескет-Форд Инцидент-тренировка
НСт 21   Крис Еймън Волф-Уилямс-Форд Инцидент-тренировка
НКв 39   Ото Щупахер Тирел-Форд

Класиране след състезаниетоРедактиране

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1   Ники Лауда 64
2   Джеймс Хънт 56
3   Джоди Шектър 43
4   Патрик Депайе 33
5   Клей Регацони 29
6   Джон Уотсън 19
7   Жак Лафит 18
8   Марио Андрети 13
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1   Ферари 77
2   Макларън-Форд 61 (62)
3   Тирел-Форд 59
4   Лижие-Матра 20
5   Лотус-Форд 20
6   Пенске-Форд 19
7   Марч-Форд 17
8   Шадоу-Форд 10

ИзточнициРедактиране

Предходно състезание:
1976 Италия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1976
Следващо състезание:
1976 САЩ

Предходна година:
1974
Голяма награда на Канада Следваща година:
1977