Отваря главното меню

1976 Голяма награда на САЩ

1976 Голяма награда на САЩ е 18-то за Голямата награда на САЩ и петнадесети кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 10 октомври 1976 година на пистата Уоткинс Глен, Уоткинс Глен, Ню Йорк, САЩ.

 Гран При на САЩ
Карта на пистата
Уоткинс Глен
Дължина писта 5.435 km
Обиколки 59
Състезание 320.670 km
Дата 10 октомври 1976
Време Слънчево, студено
Победител
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:42:40.742
Полпозишън
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:43.622
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:42.851 (53)
[[:commons:Category:1976 United States Grand Prix East|Гран При на САЩ]] в Общомедия

История на кръгаРедактиране

Инцидентът между Харалд Ертъл и Крис Еймън в Моспорт оставя Уилямс с един пилот по-малко. Франк Уилямс от своя страна се опитва да назначи Мишел Леклер, но французина отказва поканата заради слабите резултати които той постигна с тях, както и пилота от Формула 2 Рене Арну. Накрая отборът подписва с 27-годишния австралиец Уорлик Браун, който е победител в Тазманските серии за 1975 г. В Хескет Алекс Рибейро заема мястото на Гай Едуардс.

КвалификацияРедактиране

Джеймс Хънт взема седмата си пол-позиция с две десети по-бърз от Джоди Шектър (който тества болида на Волф-Уилямс и постигна време с шест секунди по-бърз от действащите пилоти). Рони Петерсон се класира на трета позиция следван от Виторио Брамбила, Ники Лауда, Ханс-Йоахим Щук, Патрик Депайе, Джон Уотсън, Том Прайс (който е най-бърз в петък при дъждовни условия) и Карлос Паче. Ото Щупахер отново не успява да се класира за състезанието с почти седем секунди от времето на 26-тия Анри Пескароло.

СъстезаниеРедактиране

Шектър потегля по-добре от Хънт благодарение на тракшъна на неговия P34, за да поведе колоната към първия завой. Зад англичанина се намират Брамбила, Петерсон, Лауда, Депайе, Уотсън, Марио Андрети, Жак Лафит и Паче. Жан-Пиер Жарие не успява да потегли и останва зад групата като по същото време Виторио има проблеми с една от предните гуми. Зад него Лауда изпреварва Петерсон за четвърто място в четвъртата обиколка, след което и Брамбила в следващата за трета позиция. Депайе става първият отпаднал от състезанието с откачена горивна помпа, което спира Тирел-а. Трудният сезон за Мерцарио продължава, след като е ударен от Хескет-а на Ертъл и Волф-Уилямс-а на италианеца отпадна, докато австриеца влезе в бокса за смяна на нов нос.

Докато Лауда се опитва да догони водещата двойка, останалите пилоти се движат за Марч-а на Брамбила. Петерсон спря в бокса в 12-та обиколка с лошо управление, а сънародника му Гунар Нилсон спря Лотус-а си с повреда в двигателя в 13-та обиколка. Следващата жертва бе Джаки Икс, който катастрофира тежко на шестия завой като предната част на Инсайн-а се откъсна. За щастие белгиеца се измъкна само със счупен глезен и малки изгаряния. Шектър бе на косъм от удар с пожарния камион, който спря до Инсайн-а в 16-та обиколка и си помисли че белгиеца е убит. Шансовете на Андрети за по-добро представяне се оказа напразни в 23-та обиколка със счупено окачване, както и Лари Пъркинс със същия проблем в неговия Брабам в 30-та обиколка. Съотборникът му Паче също напусна след удар с Макларън-а на Йохен Мас следван от Лафит с разкъсана задна гума, която повреди задното окачване на неговото Лижие.

През това време Хънт намали преднината на Шектър и в 37-та обиколка англичанина пое водачеството, преди да се откъсне от южно-африканеца. В 40-та обиколка обаче Джеймс бе забавен от Волф-Уилямс-а на Браун, което даде шанс на Шектър да се доближи до Макларън-а и да си върне позицията. Четири обиколки по-късно Хънт отново атакува Тирел-а и отново си върна водачеството, докато Мас преследва третия в състезанието Лауда. Уотсън изпревари второто Ферари на Клей Регацони в 42-та обиколка и започна да преследва Щук за петата позиция, докато повреда в двигателя принуди Прайс да напусне от девета позиция.

Хънт постига шестата си победа, която намали преднината на Лауда на три точки преди последното състезание в Япония. Шектър финишира на осем секунди от Джеймс, докато Лауда защити третата позиция от атакуващия го Мас. Щук и Уотсън са последните пилоти които завършиха с обиколката на победителя пред Регацони, Алън Джоунс, Емерсон Фитипалди, Жарие, Брет Лънгър, Рибейро, Ертъл и Браун. Пескароло се движеше по трасето, но с 11 обиколки назад след дълъг стоп.

КласиранеРедактиране

СъстезаниеРедактиране

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 11   Джеймс Хънт Макларън-Форд 59 1:42:40.742 1 9
2 3   Джоди Шектър Тирел-Форд 59 + 8.030 2 6
3 1   Ники Лауда Ферари 59 + 1:02.324 5 4
4 12   Йохен Мас Макларън-Форд 59 + 1:02.458 17 3
5 34   Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 59 + 1:07.978 6 2
6 28   Джон Уотсън Пенске-Форд 59 + 1:08.190 8 1
7 2   Клей Регацони Ферари 58 + 1 Об 14  
8 19   Алън Джоунс Съртис-Форд 58 + 1 Об 18  
9 30   Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 57 + 2 Об 15  
10 17   Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 57 + 2 Об 16  
11 18   Брет Лънгър Съртис-Форд 57 + 2 Об 24  
12 25   Алекс Рибейро Хескет-Форд 57 + 2 Об 22  
13 24   Харалд Ертъл Хескет-Форд 54 + 5 Об 21  
14 21   Уорлик Браун Волф-Уилямс-Форд 54 + 5 Об 23  
НКл 38   Анри Пескароло Съртис-Форд 48 Не е класиран 26  
Отп 16   Том Прайс Шадоу-Форд 45 Двигател 9  
Отп 9   Виторио Брамбила Марч-Форд 34 Гума 12  
Отп 26   Жак Лафит Лижие-Матра 34 Гума 4  
Отп 8   Карлос Паче Брабам-Алфа Ромео 31 Сблъсък 10  
Отп 7   Лари Пъркинс Брабам-Алфа Ромео 30 Окачване 13  
Отп 5   Марио Андрети Лотус-Форд 23 Окачване 11  
Отп 22   Джеки Икс Инсайн-Форд 14 Инцидент 19  
Отп 6   Гунар Нилсон Лотус-Форд 13 Двигател 20  
Отп 10   Рони Петерсон Марч-Форд 12 Окачване 3  
Отп 20   Артуро Мерцарио Волф-Форд 9 Инцидент 25  
Отп 4   Патрик Депайе Тирел-Форд 7 Горивна помпа 7  
НКв 39   Ото Щупахер Тирел-Форд     -  

Класиране след състезаниетоРедактиране

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1   Ники Лауда 68
2   Джеймс Хънт 65
3   Джоди Шектър 49
4   Патрик Депайе 33
5   Клей Регацони 29
6   Джон Уотсън 20
7   Жак Лафит 20
8   Йохен Мас 19
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1   Ферари 81
2   Макларън-Форд 70 (71)
3   Тирел-Форд 65
4   Пенске-Форд 20
5   Лижие-Матра 20
6   Лотус-Форд 20
7   Марч-Форд 19
8   Шадоу-Форд 10

ИзточнициРедактиране

Предходно състезание:
1976 Канада
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1976
Следващо състезание:
1976 Япония

Предходна година:
1975
Голяма награда на САЩ Следваща година:
1977