Уикипедия

333 г. пр.н.е.

година
(пренасочване от 333 пр.н.е.)
<< 4 век пр.н.е. >>
Sundial cr.jpg
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

333 (триста тридесет и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

СъбитияРедактиране

 
Мозайка от римския град Помпей, която изобразява битката при Иса.

В МакедонияРедактиране

  • Персийският флот постига успехи като превзема Хиос и повечето градове на остров Лесбос без град Митилини, който удържа по-дълго благодарение на гарнизона поставен от Александър Велики, но той остава блокиран по суша и море, поради което е превзет към средата на лятото. Персийците практически си осигуряват контрола над Егейско море, могат да оперират на воля из Цикладските острови и към края на годината превзема град Милет. Флотът постига тези победи дори след като Дарий III взима решение да оттегли персийските сили от Егея като още скоро след превземането на Митилини са отзовани може би към 200 кораби.[1]
  • В Гордион Александър поръчва построяването на два нови флота, един за Хелеспонта и един за йонийското крайбрежия, като междувременно се опитва да развърже прочутия гордиев възел, но в крайна сметка го разсича с меча си, за да изпълни поверието, че който развърже възела ще стане господар на Азия.[1]
  • Към края на май Александър и войската му бързо прекосяват Анатолия, без особена съпротива. Пафлагония е абсорбирана в македонската сатрапия Хелеспонтова Фригия, южната част на Кападокия е поставена под управлението на местен владетел, а северната част не е засегната изобщо от македонския поход.[2]
  • Към края на лятото македонците с лекота преодоляват незначителните персийски сили в Киликийската порта и преминават през прохода, за да завладеят град Тарс, което осигурява пълен македонски контрол над Киликия.[2]
  • В битката при град Иса Александър разбива по-голямата войска на персийския цар Дарий III и така постига една от най-големите си победи. Македонците преследват ожесточено остатъците от персийската войска, което попречва на последната да се прегрупира. Един персийски контингент от бегълци дори си пробива път през Киликийската порта и предизвиква хаос в Кападокия и Пафлагония, а на изпратения да бие се с тях Антигон му е нужна повече от година, за да овладее положението.[2]
  • Александър става безспорен господар на Сирия и крайбрежието и, а в негови ръце след битката освен огромно персийско съкровище попадат също майката, съпругата и дъщерите на Дарий, които той продължава да третира като част от царското семейство.[3]

В Римската републикаРедактиране

РодениРедактиране

ПочиналиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 804
  2. ↑ а б в „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 805
  3. ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 808
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=333_г._пр.н.е.&oldid=11276611“.