37 mm автоматично оръдие 70-К

37 mm автоматично оръдие 70-К е автоматично оръдие калибър 37 mm, на въоръжение във ВМС на СССР от 1940 г. Артилерийската установка е морската версия на армейската 37 mm артустановка 61-К.

37 mm автоматично оръдие 70-К
37-мм автоматическая пушка 70-К
70-К в полски музей
История на производството
Разработено1935 г.
Страна на производство СССР
Година на производство1940 г.
Произведени3113
История на службата
На въоръжение в СССР
Китайска народна република Китай
Характеристики на оръдието
Калибър, mm37
Дължина на ствола, mm/калибра2720/73,5
Обем на камерата, dm³0,266
Тип затворВертикален клинов затвор
Маса на оръдието със затвора, kg
1350
Маса на снаряда, kg0,730 – 0,750
Начална скорост на снаряда, m/s880
Принцип на зарежданеУнитарно зареждане (пълнитело)
Скорострелност, изстрела/минута150
Характеристики на артилерийската установка
Марка на АУ70-К
Обща маса на АУ, kg1350
Маса на въртящата се част, t1,1
Радиус на завъртане по стволовете, mm
2800
Дължина на отката, mm150 – 170
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °-10°/+85°
Ъгъл на завъртане, °360°
Максимална скорост на ВН, °/s
15
Максимална скорост на ХН, °/s
19,6
Максимална далечина на стрелбата, m8400 (балистична),
(4000 според самоликвидатора на снаряда)
Досегаемост по височина, m6300,
(4000 според самоликвидатора на снаряда)
Бронираненяма
Разчет, души5
37 mm автоматично оръдие 70-К в Общомедия

История на проектирането

редактиране

Разработката на 61-К започва в завод № 8 през 1935 г.

На основата на едностволното автоматично оръдие 70-К също са разработени двустволните ЗАУ 66-K (предназначени за въоръжение на крайцерите от проекта 68-К) и четиристволните ЗАУ 46-К (предназначени за въоръжение на линейните кораби „Съветски съюз“ и тежките крайцери „Кронщат“). Обаче по ред причини, в серийно производство тези установки така и не постъпват.

История на експлоатацията

редактиране
 
Оръдието на крайцера „Красний Кавказ“

ЗАУ 70-К е създадена през 1938 г., а след 2 години (през 1940 г.) е приета на въоръжение от ВМФ. В периода 1942 – 1943 г. ЗАУ 70-К постепенно заменя на болшинството съветски кораби полуавтоматичната 45 mm артустановка 21-К. В периода на Втората световна война в съветския военноморски флот постъпват 1671 такива артустановки (и допълнително 489 единици модел 61-К постъпват в армията)[1]. Всичко до 1955 г. са произведени 3113 артилерийски установки 70-К[1].

Описание на конструкцията

редактиране

Зенитното оръдие 70-К има ствол моноблок, винтов казенник и вертикален клинов затвор. Автоматиката на ЗАУ работи за сметка на енергията на отката на ствола при къс откат на ствола. Захранването е патронно – непрекъснато, вертикално, с помощта на пълнители за 5 патрона. В отката участва пружинен досилател, свързан с казенника.

Охлаждането на АУ е въздушно и е явно неудачно: при 37 mm ствол с въздушно охлаждане дължината на непрекъснатата серия съставлява едва 100 изстрела в сравнение с не по-малко от 158 при ствол с водно охлаждане. След 100 изстрела стволът с въздушно охлаждане или трябва да се заменя (за което са необходими поне 15 минути), или да се чака охлаждането му, за около 1,5 часа.

Тактико-технически характеристики на артилерийската установка

редактиране
 
Боеприпасите.
 
37 mm зенитно корабно оръдие 70-К в музея-резерват „Малая земля“, Новоросийск.
  • Брой оръдия в АУ – 1
  • Дължина на ствола пълна, mm/калибър – 2720/73,5 (с пламегасителя)
  • Дължина на нарезната част – 2054 mm
  • Обем на камерата – 0,267 dm³
  • Брой нарезки – 16
  • Ход на нарезите – 25 клб.
  • Дълбочина на нарезите – 0,45 mm
  • Скорост на вертикалната наводка (ръчна) – 15 градуса/секунда
  • Скорост на хоризонталната наводка (ръчна) – 19, 6 °/s
  • Дължина на отката – 150 – 170 mm
  • Височина на линията на огъня – 10195 mm
  • Радиус обмитане, по дулния срез/по казенната част – 2800/1080 mm
  • Тегло на люлеещата част – 555 kg
  • Тегло на откатните части на ствола – 127,5 kg
  • Тегло на въртящата се част – 1100 kg
  • Обща маса на АУ – 1350 kg
  • Разчет – 5 – 6 души
  • Начална скорост на снаряда – 880 m/s
  • Далечина на стрелбата – 8400 m (балистична)
  • Далечина на стрелбата балистична по самоликвидатор – 4000 m
  • Маса на осколочно-трасирущия патрон/снаряд – 1496/732 g
  • Маса на бронебойно-трасиращия патрон/снаряд – 1522/758 g
  • Маса и марка барут – 210 g (барут марка 7/7)

Боеприпаси и балистика

редактиране

Изстрелите за оръдивто са комплектувани във вид на унитарен патрон. Дължината на гилзата е 252 мм, теглото – 536 г. В гилзата е поставен заряд от барут марка 7/14 (за изстрелите с бронебойни снаряди се използва барут марка 7/7): Ж-167 с тегло 0,205 кг или ЖН-167 за осколочните снаряди, Ж-167 с тегло 0,2 или 0,21 кг за бронебойни калибрени снаряди, Ж-167П с тегло 0,217 кг за подкалибрените снаряди. На дъното на гилзата е поставен капсул-възпламенител с тегло 5 г в текстилен картуз, между стената на гилзата и барута е поставен флегматизатор с тегло 9,2 г, завит на тръбичка. Над заряда е поставен размеднител във вид на намотка от оловна тел с тегло 4 г. Отгоре зарядът е закрепен с картонено кръгче, имащ срез в центъра за подсигуряване на възпламеняването на трасера[2]. Изстрелите се съхраняват в съндъци по 30 патрона, преди употреба те се снаряжават в пълнител Ю-9 за по 5 патрона, теглото на пълнителя с патроните е 8 кг. Изстрелите за 70-К не са взаимозаменяеми с изстрелите за другите 37-мм оръдия (освен за неговия сухопътен оригинал 61-К), с изключение на 37-мм авиодесантно оръдие образец 1944 г. (ЧК-М1) и лимитираното авиационно оръдие Ш-37, създадени на основата на балистиката на 61-К и използващи аналогични боеприпаси[3].

Осколочно-трасиращите снаряди ОР-167 се използват по време на Великата Отечествена война. В следвоенните години на въоръжение е приет снарядът ОР-167Н. Снарядите използват взривателя МГ-37 със самоликвидатор, сработващ след отдалечаване на снаряда на дистанция около 4000 м.

 
Изстрели и снаряди за 37-мм автоматично зенитно оръдие обр. 1939 г. * Изстрел УБР-167П със снаряд БР-167П. * Изстрел УБР-167 със снаряд БР-167. * Изстрел УОР-167Н със снаряд ОР-167Н.

Бронебойно-трасиращият снаряд БР-167 е плътен (няма вътрешен фугасен заряд), остър с балистичен наконечник. Подкалибреният бронебойно-трасиращ снаряд с обтекаема форма БР-167П изначално е разработен за оръдието ЧК-М1[3], произвежда се от 1944 г. (всичко за годините на войната са произведени 100 хил. 37-мм подкалибрени снаряда)[4].

Номенклатура на боеприпасите[5][2][6]
Тип Индекс на изстрела Тегло на снаряда, кг Тегло на ВВ, г Начална скорост, м/с Далечина таблична, м
Осколочни снаряди
Осколочно-трасираща граната с взривател МГ-37 УОР-167 0,732 37 (ТНТ[7]) 880 4000 (от самоликвидатора)
Осколочно-трасираща граната с взривател Б-37 (следвоенен) УОР-167Н 0,735[7] 34[7] (A-IX-2[7]) 880[7] ?
Калибрени бронебойни снаряди
Остроглав с балистичен наконечник, трасиращ масивен УБР-167 0,785 няма 872 1500
Подкалибрени бронебойни снаряди
Подкалибрен трасиращ с обтекаема форма (във войските от 1944 г.) УБР-167П 0,62 няма 960 1000

Недостатък на автомата е голямата загуба за време в цикъла в резултат на последователната работа на основните механизми: накат на ствола – досилка на патрона – затваряне на затвора. Съотношението между времето на цикъла – откат-накат на ствола и времето за работа на всички останали механизми на автомата (1 към 2) говори за нерационалност на използваната схема. Свободното движение на патроните в приемника допуска възможност за прехапването им в пълнителя и задържки.

Проведните, през 1940 г., сравнителни изпитания между съветската 37 mm артустановка 61-К и 40 mm американската ЗАУ „Бофорс“ показват, че те нямат съществени различия по своите основни характеристики[1].

Източници

редактиране
  1. а б в 37-мм зенитное орудие 70-К
  2. а б Главное артиллерийское управление Вооружённых сил Союза ССР. Таблицы стрельбы 37-мм зенитной пушки обр. 1939 г. М., Военное издательство Министерства вооружённых сил Союза ССР, 1948.
  3. а б Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 604 – 605.
  4. Вернидуб И. И. Боеприпасы Победы: Очерки. М., ЦНИИНТИКПК, 1998, 200 с. с. 89.
  5. Министерство обороны СССР. 37-мм автоматическая зенитная пушка обр. 1939 г. Руководство службы. М., Военное издательство МО СССР, 1981.
  6. Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 805.
  7. а б в г д 37mm to 40mm // The Russian ammunition page. Архивиран от оригинала на 2011-08-20. Посетен на 2011-02-12. (на английски)

Литература

редактиране
  • Бунеев И. И. и др. Морская артиллерия отечественного Военно-Морского Флота. СПб., Лель, 1995, 104 с. ISBN 5-86761-003-X.
  • Широкорад А. Б. Советская корабельная артиллерия. – СПб.: Велень, 1997. ISBN 5-85817-009-9

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „37-мм автоматическая пушка 70-К“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​