Отваря главното меню

Красний Кавказ (на руски: Красный Кавказ; бивш Адмирал Лазарев) e лек крайцер на ВМФ на СССР, модифициран вариант на лекия крайцер тип „Светлана“[Бел. 1].

„Красний Кавказ“
Krasny Kavkaz.jpg
Лекият крайцер „Красний Кавказ“
Флаг Военноморски флот на Русия Русия
Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Клас и тип Лек крайцер от тип „Светлана“
Производител Руссуд, Николаев в Руската империя.
Живот
Заложен 18 октомври 1913 г.
Спуснат на вода 15 май 1916 г.
Влиза в строй 25 януари 1932 г.
Изведен от
експлоатация
потопен като кораб-мишена на 21 ноември 1952 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 169,5 m
Ширина 15,7 m
Газене 6,4 m (пълно)
Задвижване 4 парни турбини Браун-Бовери;
10 парни водотръбни котли Яроу;
4 гребни винта;
55 000 к.с.
Скорост 29 възела
(53 km/h)
Водоизместимост 7560 t (стандартна)
9 030 t (пълна)
Броня главен пояс: 75 mm;
палуба: 20+25 mm
бойна рубка: 125 mm
Екипаж 878 души
Далечина на
плаване
1490 морски мили на 14 възела ход;
Въоръжение
Артилерия 4x1 180 mm
Зенитна артилерия:
8x100 mm
4x45 mm
6x12,7 mm зенитни картечници ДШК
Зенитна артилерия от средата на войната:
12x100 mm
4x76 mm
4x45 mm
10x37 mm
6x12,7 mm зенитни картечници ДШК
Общо 6 20 mm „Ерликона“ и 12,7 mm зенитни картечници „Викерс“
Самолети 1 хидроплан Heinkel HD 55;
1 катапулт
Торпеда 4x3 450 mm
„Красний Кавказ“ в Общомедия

Взема участие в бойните действия в състава на Черноморския Флот през годините на Великата Отечествена война, ставайки първият гвардейски кораб на Черноморския флот.

История на създаванетоРедактиране

Строителството е санкционирано през юни 1912 г. според „Програмата за усилено корабостроене за 1912 – 1916 г.“[1].

В Техническото бюро на РСО под ръководството на подполковник М. И. Сасиновски е разработен ескизен проект, а след това са начертани теоретическия и за общото устройство чертежи на лек крайцер за Черно море. След това те са изпратени на фирмата „Дж. Браун“ (в Клайдбанк) за изготвянето на модел и изпитването му в басейн. Което е изпълнено през май 1913 г.

Заложен е на завода „Руссуд“ („Русское судостроительное общество“ в град Николаев на 19 октомври 1913 г. Кодовото име на проекта е „Балашка“. Към юни 1916 г. кораба е доведен до 48% готовност (от предавъчната). На 28 май при опитк да се спусне кораба на вода това не се осъществява, крайцера влиза във водата само с част от кърмовата оконечност. Едва след 1,5 седмици, като дочакват вдигането на водата в реката, с два локомотива, шест крика, плаващ кран и мерки по преместване на ЦТ успяват да избутат бъдещия крайцер във водата. През януари 1918 г. работата по достройката на крайцера са прекратени при готовност 55%.

Постройката на кораба е прекъсната от немските и украинските власти, които разгонват работниците на завода и започват извозване на оборудването му в Германия. Централния комитет по строителство на леки крайцери в Петроград, останал без заводите, е принуден да изпрати на своите контрагенти писма с такова съдържание[2]:

С настоящето уведомяваме, че вследствие превземането от украино-германците (има се впредвид Централната Рада) на град Николаев ние сме лишени от възможност да приемем произведеното от Вас оборудване за леките крайцери тип „Адмирал Нахимов“ и молим да не отказвате да го съхранявате на ваш склад до наше разпореждане.

Съвета за труда и отбраната на СССР през 1924 г. приема решение за възобновяване на строителството на крайцера. Но от хартиени решения до работа е много голяма разликата дела (работите даже не са започвани).

На 16 март 1926 г. Реввоенсъвета приема разработения в научно техническия комитет проект за достройка на крайцера, за въоръжението на който е решено да се вземат от предадени за скрап балтийски кораби 8203 mm оръдия.

На 14 декември 1926 г. строеният като „Адмирал Лазарев“ (крайцер тип „Адмирал Нахимов“, той и „Светлана“, само за Черно море) корпус е преименуван на „Красний Кавказ“. Едва в началото на 1927 г. недостроеният корпус е поставен в док, за очистване от ръждата, който той напуска през април. Работите в минимален обем успешно за започнати едва през септември, и едва през май 1929 г., след утвърждаване на проекта за достройка те се разгърнати в пълен обем. Плана за въоръжение на кораба с новите 180 mm далекобойни оръдия ръководството на ВМС включва в „Програма за строителство на Морските сили на РККА за 1926/27 – 1931 г.“, със срок за начало на държавните приемни изпитания 1 май 1931 г. (за празника).

Строител – Николаевския корабостроителен завод (завод им. А.Марти – едноименен с Ленинградската корабостроителница). Завод „Болшевик“ – производството на 180 mm оръдия. Ленинградския Металически завод – производство и монтаж на куполните установки. Ижорски завод – бронята за куполните установки. Завеждащ достройката (главен строител) – инженер Л. И. Попандопуло.

На 1 юни 1930 г. крайцера отново попада за провеждане на работите в док. На 9 септември го напуска (това е условната дата за вторичното спускане на вода). Поради очевидността за невъзможното достряване към насрочения срок, той е пренесен – един, после втори път, след това още веднъж.

През 1931 г., за успехи на военни маневри, кораба е награден с Ордена на Трудово Червено Знаме[3]

На 25 януари 1932 г., на кораба е издигнат военноморския флаг, символизиращ неговото влизане в състава на Морските сили на РККА.

Това е последният от строилите се в царска Русия кораби, достроени вече при съветската власт.

КонструкцияРедактиране

Схемата на брониране остава от стария проект – кулите и техните барбети – 25 mm.

ГEУРедактиране

10 котли „Яроу“ (барабанен котел шатров тип с извити тръбички) В първоначалния проект котлите имат смесено нефтовъглищно подгряване. Сега са изпълнени само с нефтено. 4 турбини „Парсънс“ (турбината е на реактивен принцип, изискват поставянето на съда на специални икономични турбини за крайцерската скорост).

Запас гориво – 930 тона, пълен – 1000 тона, максимално възможен – 1050 тона.

ГКРедактиране

Теоретически оръдията на главния калибър (ГК) са разчетени за стрелба на 200 кабелта.

На кулите няма собствени далекомери и автоматични прибори за осигуряване на стрелба. По-късно в процеса на експлоатация ПУС бива заменена от „Молния“. Отсъства и система за изчистване на стволовете след изстрел.

МинноРедактиране

Торпедните апарати са образец 1913 г. система Гончаров, наводката е електромеханична (резервната е ръчна). Система за управление на торпедната стрелба (ПТУС) – ГАК-2 (1926 г.) Всичко 24 торпеда.

При водоизместимост 7930 тона кратковременно развива на изпитанията форсирана мощност – 64 000 к.с. и достига скорост 30,7 възела.

СлужбаРедактиране

 
Екипажа на крайцера „Красний Кавказ“ (1933). В центъра отгоре – командира Н. Ф. Заяц и старшия помощник Н. Г. Кузнецов

На 5 май 1932 г. дивизията крайцери на Черно море е реорганизирана в бригада крайцери, която оглавява „Красний Кавказ“.

В нощта на 9 по 10 май 1932 г. във Феодосийския залив, по време на провеждане на маневри поради неграмотно управление на кораба и нееднократно излизане от строй на рулевия механизъм, става сблъсък между „Красний Кавказ“ и крайцера „Профинтерн“. Командира на „Красний Кавказ“ след това е отстранен. Новият командир става Николай Филипович Заяц (а за кратко старши помощник е Николай Герасимович Кузнецов). Крайцера се връща едва що напуснал корабостроителницата обратно.

През 1933 г. извършва единственият си чуждестранен поход (визита на вежливост) като командир на бригадата е Юрий Федорович Рал. Отплава в поход на 17 октомври съвместно с есминците „Петровский“ (бъдещ „Железняков“) и „Шаумян“ от Севастопол. На следващия ден влиза в Истамбул (Турция), след това посещава Пирея (Гърция) и Неапол (Италия). На 7 ноември изминал 2650 мили се връща в базата.

В периода 1939 − 1940 г. по време на провеждането на основен ремонт катапулта е демонтиран.

На 20 декември 1940 г. в пояснителната записка към оперативно-тактическото задание, началника на оперативното управление контраадмирал Владимир Антонович Алафузов ще укаже че: „В настоящето време „Красний Кавказ“, вследствие на неудовлетворителното състояние на артилерията не е боеспособен … и не може да се използва като учебен кораб.“

В годините на войнатаРедактиране

На 22 юни се намира в Севастопол, от 23 участва в минни постановки – поставя 110, а на 24 юни – 90 мини. На 5 юли отплава за Новоросийск. На 6 септември отплава от Новоросийск за Севастопол, където пристига на следващия ден. В нощта на 11 септември поема към Одеса. На 12 септември обстрелва немските войски – изстреляни са 27 снаряда на ГК, на следващия ден – 58 снаряда, нощта на 13 септември се връща в Севастопол.

В нощта на 22 септември в състава на отряда кораби под командването на контраадмирал С. Г. Горшков (КР „Красний Крым“, ЕМ „Бойкий“, „Безупречний“), взема участие в десанта на морската пехота (3-ти Черноморски полк) в района на Григориевка. „Красний Кавказ“ доставя 696 десантника, изстрелвайки осем снаряда. Връща се в Севастопол. На 4 октомври пристига в Одеса и евакуира от там в Севастопол около 1000 човека. На 16 октомври повтаря този поход, изстрелвайки при това по немските позиции 27 снаряда и евакуира 1180 човека. На 23 ноември прави преход до Туапсе.

В периода от 26 октомври до 9 декември 1941 г. „Красний Кавказ“ пет пъти прави походи в Севастопол, превозвайки и евакуирайки 5277 човека, 58 автомобила, 70 оръдия, около 17 вагона боеприпаси и 10 вагона продоволствия. Изстрелва по немските позиции 135 снаряда на ГК.

На 21 декември в състава на отряда кораби под командването на вицеадмирал Ф. С. Октябърски (Красний Крим (лек крайцер, 1915)|„Красний Крим“]], лидера „Харков“, ЕМ „Незаможник“, „Бодрий“), доставя в Севастопол 1500 човека (части на 79-та отделна морска стрелкова бригада), 8 миномета, 15 автомобила. Приема на борда около 500 ранени и отплава за Балаклава, откъдето произвежда артобстрел на немските позиции изстрелвайки 39 снаряда, след което се връща в Туапсе.

Стоварване на Феодосийския десантРедактиране

На 29 декември 1941, участва във Феодосийския десант, в 3 часа 48 минути открива огън по града и порта на Феодосия. Артилерийския налет продължава 13 минути, за които „Красний Кавказ“ успява да изстреля 26 снаряда на ГК. В 5 часа започва да маневрира за ошвартовка към причал № 3 на Широкия мол (за стоварване на десанта), маньовъра е успешен едва от 3-я опит в 7 чася 15 минути. В течение на тези 2 часа кораба се намира в залива под обстрела на немската полева артилерия:

  • 5.08 в крайцера попадат две минометни мини.
  • 5.15 първи снаряд.
  • 5.21 – 150 mm снаряд пробива челната броня на 2-та кула на ГК и се взривява вътре. Независимо от гибелта на разчета и пожара след 1,5 часа кулата отново е в строй.
  • 5.35 Почти едновременно на мостика се взривяват две мини и снаряд. По-голямата част от хората там загиват, много получават ранения.
  • 5.45 снаряд се взривява в корпуса по десния борд в района на 83 шпангоут.
  • 7.07 – в левия борд 50 шп.
  • 7.17 – снаряд пада близо, но не пробива бронята.
  • 7.30 – 60 шп.
  • 7.31 в рубката, бронята не е пробита.
  • 7.35 – 42 шп.
  • 7.39 в течение на една минута в баковата надстройка в района на 43 −46 шп. попадат три снаряда поред. Загиват 27 човека и 66 получават ранения.
  • 8.08 завършвайки стоварването на десанта – 1586 човека (техника не е стоварена), отрязвайки швартовите започва маневра за излизане на рейда, която отмена 7 минути. В 9.25 е подложен на атака от немската авиация, която продължава с прекъсвания до 18 часа. При това над крайцера са проведени 14 атаки.
  • 1.30 1 януари 1942 г. ляга на курс за Новоросийск. За времето на десанта и поддръжката му, крайцера изразходва 70 снаряда на ГК и 429 100 mm.

Второй поход във ФеодосияРедактиране

 
Марка на СССР (1973 г.): крайцера „Красний Кавказ“. Художници – баща и синове Завялови

На 4 януари 1942 г. крайцера доставя във Феодосия бригада за ПВО. По време на разтоварването ѝ е подложен на атака от пикиращи бомбардировачи Ju-87, носещи 500 kg бомби (от състава на StG77). В резултат на атаката крайцера получава тежки повреди[4]:

Независимо от интензивния зенитен огън, четири бомби се взривяват до борда на крайцера. В кърмовата част на кораба се образуват три грамадни пробойни. Още преди да успее крайцера да излезе на рейда, и отново е атакуван от голяма група „юнкерси“ и отново влиза в неравна схватка с врага. Този път бомба се взривява съвсем близо. Кърмата на крайцера е изхвърлена из водата, откъснат е десния винт и кронщейна на левия гребен вал, огънато е и се заклинва рулевото устройство. Газенето на кораба се увеличава с 5 метра, и палубата до четвъртата кула се скрива във вълните.

При опитата да дадат пълен ход откриват, че един вал се върти с недопустимо биене, а друг не работи. В резултат на атаките крайцера получава три пробойни под водолинията и на 26 март влиза за основен ремонт в Поти (до 17 август 1942 г.).

На 3 април 1942 г. със заповед на наркома на ВМФ на СССР Н. Г. Кузнецов на крайцера е присвоено званието гвардейски кораб.

Последваща службаРедактиране

  • На 17 август излиза на ходови изпитания след ремонта.
  • На 16 септември 1942 г. при прехода от Поти в Туапсе на борда, освен екипажа от 878 човека, има и 4340 военнослужещи (408-ма стрелкова дивизия).
  • На 22 октомври при швартовъчни маневри в Туапсе е подложен на безрезултатна атака от торпеден катер.
  • На 4 – 9 февруари 1943 г. подсигурява десанта при село Южная Озерейка, а след това и при село Станичка. С големи загуби десанта успява да превземе плацдарм около 7 km по фронта и 3 km в дълбочина, излизайки към окрайнините на Новоросийск.

Всичко за периода от 1941 – 1943 г. крайцера има 64 бойни похода, обстрелва 13 батареи на противника, вероятно унищожава 2 танка и 3 самолета, подлага на бомбардировка над 5 батальона вражеска пехота. Превозва над 25 000 човека. Отразява около 200 въздушни атаки.

На 24 юни 1945 г. в 11.20, от знаменосец на батальона на Черноморския флот (от състава на обединения полк на Северния, Балтийския и Черноморските флотове, Дунавската и Днепровската флотилии), флага на крайцера „Красний Кавказ“ е пронесен пред мавзолея на Ленин на парада на Победата в Москва.

Следвоенна службаРедактиране

На 12 май 1947 г. остарелия лек крайцер е преведен в категорията „учебен кораб“.

От юни 1951 г. учебния кораб „Красний Кавказ“ служи в качеството на условна мишена, при изпитанията, по програмата за телеориентиране в радиолъч, на самолетите „К“ – пилотираните аналози на крилатия снаряд „КС-1“. Кораба плава зигзагообразно на разстояние около 100 km от Феодосия.

От пролетта на 1952 г. е кораб-мишена.
На 21 ноември 1952 г., при завършване на изпитанията на ракетния комплекс „Комета“ („КС-1“ на „Ту-4К“), изпитваната крилата ракета е снабдена с бойна част. Крайцера „Красний Кавказ“ е изведен в морето, на ход от 18 възела (33,3 km/h), екипажа е свален от него[5]. В результат на попадението на ракетата, движещия се кораб се пречупва на две части, които потъват за по-малко от 3 минути. Предполагаемото място на гибел на кораба е 15 мили южно от нос Чауда, в района на Феодосийския залив.

 
Котвата на крайцера „Красний Кавказ“
(паметник във Феодосия)

През 1955 г. Гвардейския учебен кораб „Красний Кавказ“ е изключен от списъците на корабния състав на ВМФ на СССР.

Името „Красный Кавказ“ е предадено на голям противолодъчен кораб (БПК).

Котвата на крайцера „Красний Кавказ“ с фрагмент на веригата, откъсната след оттеглянето от десанта по време на Керченско-Феодосийската операция, след Великата Отечествена война е изваден от дъното на морето и е поставен на 9 май 1975 г. във Феодосия на посдамент на улица Горкий в качеството на паметник[6].

КомандириРедактиране

  • 1932 – Карл Хенрихович Мейер
  • хх.06.1932 – хх.08.1937 – Николай Филипович Заяц
  • хх.08.1939 – хх.10.1939 – Юрий Константинович Зиновиев
  • хх.хх.1941 – хх.хх.1942 – Алексей Матвеевич Гущин (капитан 1-ви ранг)
  • хх.хх.1942 – хх.10.1945 – Василий Николаевич Ерошенко (капитан 2-ри ранг, бивш командир на лидера „Ташкент“).
  • 10.1945 – 06.1946 Василий Мартинович Древницкий отстранен за лошо представяне[7]
  • 06.1946 – хх.хх.1947 Василий Николаевич Ерошенко
  • хх.хх.1947 – хх.хх.1949 – Пьотр Василиевич Уваров

БележкиРедактиране

  1. В течение на няколко месеца през есента на 1918 г., в готовност на строежа 55%, носи името „Гетман Петро Дорошенко“ (виж също Украински флот (1917—1919)).

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Цветков И. Ф.. Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“. ISBN -5-7355-0121-6.
  • А.В. Скворцов. Гвардейский крейсер Красный Кавказ (1926 – 1945). ISBN 5-8172-0098-8.
  • Ю. В. Апальков. Российский Императорский флот 1914 – 1917.
  • Министерство обороны СССР.. Корабли и вспомогательные суда Советского военно-морского флота (1917 – 1927).
  • Министерство обороны СССР.. Боевая летопись военно-морского флота (1941 – 1942).
  • Министерство обороны СССР.. Краснознамённый Черноморский флот.
  • Н. А. Залесский. Ещё раз о крейсерах типа „Светлана“.
  • Воробьев Борис Прорыв. Рассказ. – с. 345 – 362 – Антология „Приключения 1975“, – 496 с. – М.: Молодая гвардия, 1975 г. – 150 000 экз.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Красный Кавказ (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.