Отваря главното меню

Крайцери проект 68-К, по класификация на НАТО – клас „Чапаев“, са тип леки крайцери на ВМФ на СССР. Предназначени са за действия в състава на ескадрата, извеждане на леките сили в атака, поддръжка на корабния дозор и разузнаване, а също и охрана на ескадрите от леките сили на противника.

Крайцери проект 68-К
Kreiser komsomolec.jpg
Крайцера „Комсомолец“. Балтийски флот, 1965 г.
Флаг СССР СССР
Клас и тип Леки крайцери от проекта 68-К, „Чапаев“
Производител Завод № 189 в Ленинград и др., СССР.
Живот
Заложен 8 октомври 1939 г.
Спуснат на вода 28 април 1941 г.
Влиза в строй 16 май 1950 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 199 m
Ширина 18,7 m
Газене 6,9 m
Задвижване 2 парни турбини „ТВ-7“;
6 парни водотръбни котли „КВ-68“;
2 гребни винта;
110 000 к.с.
Скорост 33,5 възела
(62,04 km/h)
Водоизместимост 11 130 t (стандартна)
14 100 t (пълна)
Броня пояс: 100 mm;
траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов)
палуба: 50 mm
кули: 175/65/75 mm (фронт/стени/покрив)
барбети: 130 mm
бойна рубка: 150 mm
Екипаж 1184 души
Далечина на
плаване
6300 морски мили на 17,3 възела ход;
Въоръжение
Артилерия 4x3 152 mm
4x2 100 mm (Б-54)
Зенитна артилерия:
14x2 37 mm
Торпеда 2x5 533 mm ТА
Други 68 мини
Крайцери проект 68-К в Общомедия

ИсторияРедактиране

ПроектиранеРедактиране

Тактико-техническото задание (ТТЗ) за проектиране на нов лек крайцер се разработва с оглед на изменената военноморска доктрина на СССР, определяща за основните бойни задачи на КРЛ в условията на океанския военен театър. Значително влияние на условията в ТТЗ оказват специално създадените за КРЛ, май-нови към това време, артилерийски установки на главния и спомагателния калибри. При стандартна водоизместимост – 8000÷8300 тона, е определен състава на въоръженията: три триоръдейн куполни установки тип МК-5, за 152 mm оръдия на главния калибър, тип Б-38; четири двуоръдейни куполни установки, тип Б-54, за 100 mm универсални оръдия на спомагателния калибър; шест сдвоени 37 mm зенитни установки тип 66-К. Дебелината на бордовата броня е 100 mm, на палубата – 50 mm, определени с оглед осигуряване на защитата на кораба от попадения на 152 mm снаряди на дистанции 50÷120 кбт., за целите на разширяване на района за свободно маневриране, в пределите дистанции, в които бронебойните снаряди на противника все още не пробиват бронята на корпуса. Скоростта е 35 възела. По сравнение с предшестващия проект „26-бис“ е: усилена броневата защита, увеличени са далечината на плаване и автономността за условията на Северния и Тихоокеанския театри. Състава и компоновката на енергетичната установка са определен за аналогични на тази при крайцерите от предшестващия проект „26-бис“.

Разработката на проекта започва в ленинградското ЦКБ-17 през 1938 г., а техническият проект е утвърден с постановление на КО при СНК на СССР от 13 юли 1939 г.

Разработката на ескизния проект (с основа ТТЗ), е официално започната през 1938 г., в ЦКБ-17 (в Ленинград). Фактически, към предварителната разработка на проект за нов тип КРЛ („океански тип“), колектива конструктори начело с А. И. Маслов, пристъпва още в периода на построяването на КРЛ от типа „Макси Горки“ (пр. 26-бис). Осъществяването на ескизния проект за КРЛ океански тип става възможно благодарение на използването на артилерийски установки за главния калибър от 152 mm, които в сравнение с установките калибър 180 mm използвани в предшестващите проекти, имат по-малки масово-габаритни характеристики, което в съчетание с незначителното увеличение на главните габарити на корпуса, позволява: да се усили броневата защита; да се увеличи максималния запас гориво и да се подобрят условията на обитаемост. За целите на повишаване на икономичността на унифицираните паротурбинни двигатели тяхната максимална мощност е незначително снижена – в ущърб на максималната скорост. В разработката на техническия проект, под шифър „68“, участват известните корабостроители Н. Н. Исанин, А. С. Савичев, Н. А. Кисельов, Г. А. Хасанов и други…[1] В хода на проектирането, разчетната водоизместимост нараства от 8300 до 9500 тона. В тази връзка, ръководството на ВМС оценява въоръжението във варианта му на ТТЗ, за крайцер с такива размери за недостатъчно и иска то да се усили с поставянето на четвърта кърмова кула на главния калибър. В съответствие с техническия проект за КРЛ, под шифър „68“, утвърден с Постановлението на КО при СНК на СССР от 13 юли 1939 г., кораба, при стандартна водоизместимост от 10620 тона, нормална – 13330 тона, трябва да има: най-голяма дължина – 199 метра, ширина – 18,7 метра, газене при нормална водоизместимост – 5,9 метра, метацентрична височина – 0,89 m.

КонструкцияРедактиране

Енергетична установкаРедактиране

Корабната котлотурбинна енергетична установка, заема осем отсека в средната част на корпуса, разположена в два автономни ешелона, включва: 6 главни водотръбни котела тип КВ-68; двата главни турбозъбчати агрегата (ГТЗА) тип ТВ-7 са с обща мощност 110 000 к.с.; има спомогателни механизми, устройства, тръбопроводи и системи.

БрониранеРедактиране

Системата на основното брониране, в сравнение с предшестващия проект „26-бис“ (ЛКР тип „Максим Горки“), в усилена за целите да се разшири района на свободно маневриране, в пределите на дистанците, когато бронебойните снаряди на противника още не пробиват бронята на корпуса: бордовия броневи пояс е с дебелина 100 mm (вместо 70 mm); траверсите: носовият– 120 mm и кърмовият– 100 mm (вместо 70 mm); барбетите на главната артилерия – 130 mm (вместо 70 mm). Освен това, ходовата рубка е защитена с противокуршумна броня, с дебелина 10 mm. Теглото на бронята е 22 % от стан­дартната водоизместимост – около 2910 t.

Конструктивна под­водна защита не се предвижда (с изключение на двойно дъно), напречните прегради делят корпуса на 23 главни водонепро­ницаеми отсека.

ВъоръжениеРедактиране

Утвърденият състав на въоръженията е: четири артилерийски установки на главния калибър, тип МК-5, четири установки на спомагателния калибър, тип Б-54, шест сдвоени зенитни установки тип 66-К, и четири сдвоени 12,7 mm картечни установки. Торпедното въоръжение е: два тритръбни 533 mm ТА; авиационното въоръжение е: един катапулт и два хидросамолета КОР-2 (разузнавач-коректировчик).

В боезапаса на 152 mm оръдия влизат снаряди: бронебойни; полубронебой­ни; осколочно-фугасни (всички с тегло 55 kg) и със съдържание на ВВ (A-IX-2, тротил) от 2% (бронебойните) до 11,4% (осколочно-фугасните), с максимална далечина на стрелбата от 30 215 m; осветително парашутни (48,5 kg) и дистанционни гранати (54,23 kg).

Съгласно десетгодишния план на строителството на кораби за РКВМФ (в съответствие с програмата за развитие на морския и океанските флотове[1]), до края на 1947 г. е планирано да се заложат двадесет и шест КРЛ пр.68, в т.ч. 17 единици по пятилетния план за военното корабостроене за периода 1938 – 1942 г. Фактически са заложени само седем крайцера на стапелите на заводи в Ленинград и Николаев. Освен това, пет крайцера е планирано да се заложат в периода август-декември 1941 г. (на четири от тях вече са присвоени названия) и толкова през 1942 г., но с началото на Великата отечествена война е решено да не се залагат нови кораби[2].

Що се отнася до 100 mm зенитни оръдия, то техните ТТХ съответстват или превъзхождат американските и английските предвоенни артсистеми. 37 mm зенитка е аналогична на „бофорса“ по ТТХ.

Етапи на строителството на корабите от проекта 68[2]
№ п\п Наименование на кораба Заводски № Стапелен № Заложен Спуснат на вода Техническа готовност към 22 юни 1941 г. Планово предаване/година Дата на подписване на приемния акт.
1 Чапаев № 189, Ленинград С-305 8.10.1939 28.04.1941 38,4 % 1942 16 май 1950
2 Чкалов № 189, Ленинград С-306 31.08.1939 25.10.1947 23 % 1942 5 ноември 1950
3 Железняков № 194, Ленинград С-545 31.10. 1939 25.06.1941 30,8 % 1942 19 април 1950
4 Фрунзе № 198, Николаев С-356 29.08.1939 30.12.1940 38 % 1942 19 декември 1950
5 Куйбишев № 200, Николаев С-1088 31.08.1939 31 януари 1940 29 % 1942 20 април 1950
6 Орджоникидзе № 198, Николаев С-364 31.12.1940 8 % 1943
7 Свердлов № 200, Николаев С-1090 31.12.1940 7,5 % 1943
8 Аврора № 194, Ленинград С-555 септември 1941 (план) 1944
9 Ленин № 189, Ленинград С-309 август 1941 (план) 1944
10 Дзержинский № 189, Ленинград С-310 ноември 1941 (план) 1944
11 Лазо № 199, Комсомолск на Амур Н/д септември 1941 (план) 1943
12 Щорс № 199, Комсомолск на Амур Н/д 1941 (план)
13 Котовский № 200, Николаев Н/д 1942 (план)
14 Пархоменко № 198, Николаев Н/д 1942 (план)
15 Камо Н/д Н/д 1942 (план)
16 ? Н/д Н/д 1942 (план)
17 ? Н/д Н/д 1942 (план)

Основни тактико-технически елементиРедактиране

Размери
  • Дължина максимална – 199 метра.
  • Ширина максимална – 18,7 метра.
  • Газене – 6,9 метра.
  • Водоизместимост:
    • стандартна – 11130 тона;
    • пълна – 14100 тона.
  • Запас на хода – 6300 мили.
Скорост на хода
  • Пълна – 33,5 възела (над 66 km/h).
  • Оперативно-икономична – 17,3 възела (над 31 km/h)
Екипаж
Въоръжение
Енергетична установка

Котлотурбинна енергетична установка, в състава на която влизат:

Обща мощност, к.с. (кW) – 124 600 (91 580).

Радиотехническо въоръжение
  • РЛС за общо следене – „Гюйс“
  • РЛС за откриване на НЦ – 2 × „Риф“
  • ХАС – „Тамир-5Н“
  • РЛС за управление на огъня:
    • 2 × „Залп“ за АУ ГК
    • 2 × „Якор“ (в състав СПН-500) за универсалните АУ
  • командно-далекомерни постове:
    • 2 × КДП2-8-III за артилерията на ГК
    • 2 × СПН-500 за универсалните АУ
  • РЛС за опознаване – „Факел-МО / МЗ“
Освен това, проекта съдържа редица качества, неизмерими с обичайните показатели, като брой и калибър на оръдията, дебелината на брониране, скорост на хода и др. (изисквания към погребите, ъглите на обстрел на артилерията, химзащитата, свръзката, наситеността с електрооборудване и т.н.). Това позволява да се направи извода, че КРЛ пр. 68 ще бъде, безусловно, по-силен от всички КРЛ в чуждите флотове, въоръжени с 152 mm артилерия, и ще може успешно да води бой също и с лекобронираните тежки крайцери от „вашингтонския“ тип.

— Управление кораблестроения ВМФ

ИзточнициРедактиране

  1. а б Чернышёв А. статья: „Сложная судьба корабля“. Журнал: „Техника-молодёжи“. Историческая серия. 1988 г.
  2. а б Заблоцкий В. П., 2010

ЛитератураРедактиране

  • Заблоцкий В. П.. Лёгкие крейсера типа „Чапаев“. Морская кампания.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Крейсера проекта 68-К“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.