Крайцери проект 68-К
Крайцери проект 68-К, според класификация на НАТО – клас „Чапаев“, са тип леки крайцери на ВМФ на СССР. Предназначени са за действия в състава на ескадрата, извеждане на леките сили в атака, поддръжка на корабния дозор и разузнаване, а също и охрана на ескадрите от леките сили на противника.
| Крайцери проект 68-К Крейсера проекта 68-К | |
 Крайцерът „Комсомолец“. Балтийски флот, 1965 г. | |
| Флаг |  СССР |
|---|---|
| Клас и тип | Леки крайцери от проекта 68-К, „Чапаев“ |
| Следващ тип | Крайцери проект 68-бис |
| Предшестващ тип | Крайцери проект 26-бис |
| Производител | Завод № 189 в Ленинград; Заводи № 198 и № 200 в Николаев, СССР. |
| Планирани | 17 |
| Построени | 5 |
| В строеж | 1939 г. – 1950 г. |
| В строй | 1950 г. – 1981 г. |
| Отменени | 12 |
| Утилизирани | 5 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 11 130 t (стандартна); 14 100 t (пълна) |
| Дължина | 199,0 m |
| Ширина | 18,7 m |
| Газене | 6,9 m |
| Броня | пояс: 100 mm; траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов); палуба: 50 mm; кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив); барбети: 130 mm; бойна рубка: 150 mm |
| Задвижване | 2 парни турбини ТВ-7; 6 водотръбни котли КВ-68 |
| Мощност | 110 000 к.с. (82 МВт) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 33,5 възела (62,04 km/h) |
| Далечина на плаване | 6300 морски мили на 17,3 възела ход; Запас гориво: 2500 t нефт |
| Екипаж | 1184 души |
| Радиолокационни станции (РЛС) | „Гюйс“; 2 × „Риф“; 2 × „Залп“; 2 × „Якорь“; „Факел-МО / МЗ“ |
| Хидроакустическа система (ХАС) | „Тамир-5Н“ |
| Кръстени в чест на | Съветски военачалници и герои на Съветския съюз |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x3 152 mm; 4x2 100 mm (Б-54) |
| Зенитна артилерия | 14x2 37 mm |
| Минноторпедно въоръжение | 2x5 533 mm ТА; 68 мини |
| Крайцери проект 68-К в Общомедия | |
История редактиране
Проектиране редактиране
Тактико-техническото задание (ТТЗ) за проектиране на нов лек крайцер се разработва с оглед на изменената военноморска доктрина на СССР, определяща за основните бойни задачи на КРЛ в условията на океанския военен театър. Значително влияние на условията в ТТЗ оказват специално създадените за КРЛ, най-нови към това време, артилерийски установки на главния и спомагателния калибри. При стандартна водоизместимост – 8000÷8300 тона, е определен състава на въоръженията: три триоръдейн куполни установки тип МК-5, за 152 mm оръдия на главния калибър, тип Б-38; четири двуоръдейни куполни установки, тип Б-54, за 100 mm универсални оръдия на спомагателния калибър; шест сдвоени 37 mm зенитни установки тип 66-К. Дебелината на бордовата броня е 100 mm, на палубата – 50 mm, определени с оглед осигуряване на защитата на кораба от попадения на 152 mm снаряди на дистанции 50÷120 кбт., за целите на разширяване на района за свободно маневриране, в пределите дистанции, в които бронебойните снаряди на противника все още не пробиват бронята на корпуса. Скоростта е 35 възела. По сравнение с предшестващия проект „26-бис“ е: усилена броневата защита, увеличени са далечината на плаване и автономността за условията на Северния и Тихоокеанския театри. Съставът и компоновката на енергетичната установка са определен за аналогични на тази при крайцерите от предшестващия проект „26-бис“.
Разработката на проекта започва в ленинградското ЦКБ-17 през 1938 г., а техническият проект е утвърден с постановление на КО при СНК на СССР от 13 юли 1939 г.
Разработката на ескизния проект (с основа ТТЗ), е официално започната през 1938 г., в ЦКБ-17 (в Ленинград). Фактически, към предварителната разработка на проект за нов тип КРЛ („океански тип“), колектива конструктори начело с А. И. Маслов, пристъпва още в периода на построяването на КРЛ от типа „Макси Горки“ (пр. 26-бис). Осъществяването на ескизния проект за КРЛ океански тип става възможно благодарение на използването на артилерийски установки за главния калибър от 152 mm, които в сравнение с установките калибър 180 mm използвани в предшестващите проекти, имат по-малки масово-габаритни характеристики, което в съчетание с незначителното увеличение на главните габарити на корпуса, позволява: да се усили броневата защита; да се увеличи максималния запас гориво и да се подобрят условията на обитаемост. За целите на повишаване на икономичността на унифицираните паротурбинни двигатели тяхната максимална мощност е незначително снижена – в ущърб на максималната скорост. В разработката на техническия проект, под шифър „68“, участват известните корабостроители Н. Н. Исанин, А. С. Савичев, Н. А. Кисельов, Г. А. Хасанов и други…[1] В хода на проектирането, разчетната водоизместимост нараства от 8300 до 9500 тона. В тази връзка, ръководството на ВМС оценява въоръжението във варианта му на ТТЗ, за крайцер с такива размери за недостатъчно и иска то да се усили с поставянето на четвърта кърмова кула на главния калибър. В съответствие с техническия проект за КРЛ, под шифър „68“, утвърден с Постановлението на КО при СНК на СССР от 13 юли 1939 г., корабът, при стандартна водоизместимост от 10620 тона, нормална – 13330 тона, трябва да има: най-голяма дължина – 199 метра, ширина – 18,7 метра, газене при нормална водоизместимост – 5,9 метра, метацентрична височина – 0,89 m.
Конструкция редактиране
Въоръжение редактиране
Утвърденият състав на въоръженията е: четири артилерийски установки на главния калибър, тип МК-5, четири установки на спомагателния калибър, тип Б-54, шест сдвоени зенитни установки тип 66-К, и четири сдвоени 12,7 mm картечни установки. Торпедното въоръжение е: два тритръбни 533 mm ТА; авиационното въоръжение е: един катапулт и два хидросамолета КОР-2 (разузнавач-коректировчик).
В боезапаса на 152 mm оръдия влизат снаряди: бронебойни; полубронебойни; осколочно-фугасни (всички с тегло 55 kg) и със съдържание на ВВ (A-IX-2, тротил) от 2% (бронебойните) до 11,4% (осколочно-фугасните), с максимална далечина на стрелбата от 30 215 m; осветително парашутни (48,5 kg) и дистанционни гранати (54,23 kg).
Съгласно десетгодишния план на строителството на кораби за РКВМФ (в съответствие с програмата за развитие на морския и океанските флотове[1]), до края на 1947 г. е планирано да се заложат двадесет и шест КРЛ пр.68, в т.ч. 17 единици по петилетния план за военното корабостроене за периода 1938 – 1942 г. Фактически са заложени само седем крайцера на стапелите на заводи в Ленинград и Николаев. Освен това пет крайцера е планирано да се заложат в периода август-декември 1941 г. (на четири от тях вече са присвоени названия) и толкова през 1942 г., но с началото на Великата отечествена война е решено да не се залагат нови кораби[2].
Що се отнася до 100 mm зенитни оръдия, то техните ТТХ съответстват или превъзхождат американските и английските предвоенни артсистеми. 37 mm зенитка е аналогична на „бофорса“ по ТТХ.
Брониране редактиране
Системата на основното брониране, в сравнение с предшестващия проект „26-бис“ (ЛКР тип „Максим Горки“), в усилена за целите да се разшири района на свободно маневриране, в пределите на дистанците, когато бронебойните снаряди на противника още не пробиват бронята на корпуса: бордовия броневи пояс е с дебелина 100 mm (вместо 70 mm); траверсите: носовият– 120 mm и кърмовият– 100 mm (вместо 70 mm); барбетите на главната артилерия – 130 mm (вместо 70 mm). Освен това ходовата рубка е защитена с противокуршумна броня, с дебелина 10 mm. Теглото на бронята е 22 % от стандартната водоизместимост – около 2910 t, което е 1,85 пъти повече, отколкото на американския „Кливланд“.
Конструктивна подводна защита не се предвижда (с изключение на двойно дъно), напречните прегради делят корпуса на 23 главни водонепроницаеми отсека.
Енергетична установка редактиране
Корабната котлотурбинна енергетична установка, заема осем отсека в средната част на корпуса, разположена в два автономни ешелона, включва: 6 главни водотръбни котела тип КВ-68; двата главни турбозъбчати агрегата (ГТЗА) тип ТВ-7 са с обща мощност 110 000 к.с.; има спомогателни механизми, устройства, тръбопроводи и системи.
- Етапи на строителството на корабите от проекта 68[2]
| № п\п | Наименование на кораба | Заводски № | Стапелен № | Заложен | Спуснат на вода | Техническа готовност към 22 юни 1941 г. | Планово предаване/година | Дата на подписване на приемния акт. |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | „Чапаев“ | № 189, Ленинград | С-305 | 8.10.1939 | 28.04.1941 | 38,4 % | 1942 | 16 май 1950 |
| 2 | „Чкалов“ | № 189, Ленинград | С-306 | 31.08.1939 | 25.10.1947 | 23 % | 1942 | 5 ноември 1950 |
| 3 | „Железняков“ | № 194, Ленинград | С-545 | 31.10. 1939 | 25.06.1941 | 30,8 % | 1942 | 19 април 1950 |
| 4 | „Фрунзе“ | № 198, Николаев | С-356 | 29.08.1939 | 30.12.1940 | 38 % | 1942 | 19 декември 1950 |
| 5 | „Куйбишев“ | № 200, Николаев | С-1088 | 31.08.1939 | 31 януари 1940 | 29 % | 1942 | 20 април 1950 |
| 6 | „Орджоникидзе“ | № 198, Николаев | С-364 | 31.12.1940 | — | 8 % | 1943 | — |
| 7 | „Свердлов“ | № 200, Николаев | С-1090 | 31.12.1940 | — | 7,5 % | 1943 | — |
| 8 | „Аврора“ | № 194, Ленинград | С-555 | септември 1941 (план) | — | – | 1944 | — |
| 9 | „Ленин“ | № 189, Ленинград | С-309 | август 1941 (план) | – | — | 1944 | — |
| 10 | „Дзержинский“ | № 189, Ленинград | С-310 | ноември 1941 (план) | – | – | 1944 | — |
| 11 | „Лазо“ | № 199, Комсомолск на Амур | Н/д | септември 1941 (план) | — | — | 1943 | — |
| 12 | „Щорс“ | № 199, Комсомолск на Амур | Н/д | 1941 (план) | — | — | — | — |
| 13 | „Котовский“ | № 200, Николаев | Н/д | 1942 (план) | — | – | – | — |
| 14 | „Пархоменко“ | № 198, Николаев | Н/д | 1942 (план) | — | – | – | — |
| 15 | „Камо“ | Н/д | Н/д | 1942 (план) | — | – | – | — |
| 16 | „?“ | Н/д | Н/д | 1942 (план) | — | – | – | — |
| 17 | „?“ | Н/д | Н/д | 1942 (план) | — | – | – | — |
Основни тактико-технически елементи редактиране
- Размери
- Дължина максимална – 199 метра.
- Ширина максимална – 18,7 метра.
- Газене – 6,9 метра.
- Водоизместимост:
- стандартна – 11130 тона;
- пълна – 14100 тона.
- Запас на хода – 6300 мили.
- Скорост на хода
- Въоръжение
- Артилерийско: 12 (4×3) × 152-mm (оръдия Б-38 в куполни установки МК-5); 8 (4×2) × 100 mm (Б-54).
- Зенитно артилерийско: 28 × 37 mm (66-К).
- Торпедно – 2 × 5 – 533 mm (ПТА-53-68).
- Мини – 68 (може да носи мини на горната палуба).
- Енергетична установка
Котлотурбинна енергетична установка, в състава на която влизат:
- шест главни парни котела „КВ-68“;
- два главни турбозъбчати агрегата (ГТЗА) тип „ТВ-7“;
- четири турбогенератора по 300 кW, два дизел-генератора по 250 кW.
Обща мощност, к.с. (кW) – 124 600 (91 580).
- Радиотехническо въоръжение
- РЛС за общо следене – „Гюйс“
- РЛС за откриване на надводни цели – 2 × „Риф“
- ХАС – „Тамир-5Н“
- РЛС за управление на огъня:
- 2 × „Залп“ за АУ ГК
- 2 × „Якор“ (в състав СПН-500) за универсалните АУ
- командно-далекомерни постове:
- 2 × КДП2-8-III за артилерията на ГК
- 2 × СПН-500 за универсалните АУ
- РЛС за опознаване „свой-чужд“ – „Факел-МО / МЗ“
| „ | Освен това проектът съдържа редица качества, неизмерими с обичайните показатели, като брой и калибър на оръдията, дебелината на брониране, скорост на хода и др. (изисквания към погребите, ъглите на обстрел на артилерията, химзащитата, свръзката, наситеността с електрооборудване и т.н.). Това позволява да се направи извода, че КРЛ пр. 68 ще бъде, безусловно, по-силен от всички КРЛ в чуждите флотове, въоръжени със 152 mm артилерия, и ще може успешно да води бой също и с лекобронираните тежки крайцери от „вашингтонския“ тип. | “ |
Управление кораблестроения ВМФ | ||
Източници редактиране
- ↑ а б Чернышёв А. статья: „Сложная судьба корабля“. Журнал: „Техника-молодёжи“. Историческая серия. 1988 г.
- ↑ а б Заблоцкий В. П. 2010.
Литература редактиране
- Заблоцкий В. П. Лёгкие крейсера типа „Чапаев“. М., Морская кампания, 2010.
Външни препратки редактиране
- CHAPAEV light cruisers (project 68 / 68K) (1950) ((en))
- Крейсера проекта 68-k „Чапаев“ на сайте „АТРИНА“ • Боевые корабли СССР и России • 1945 – 2005 гг. ((ru))
- Крейсера проекта 68-k „Чапаев“ Архив на оригинала от 2008-09-16 в Wayback Machine. на сайте „Энциклопедия кораблей“. ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Крайцери проект 68-К
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Крейсера проекта 68-К“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |