Усойници

	Усойници
	Аспида (V. aspis)
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
разред:	Люспести (Squamata)
семейство:	Отровници (Viperidae)
подсемейство:	Viperinae
род:	Усойници (Vipera)
	Научно наименование
	Vipera Laurenti, 1768
	Усойници в Общомедия
	[ редактиране ]

Усойниците (Vipera) са род отровни змии от семейство Отровници (Viperidae).

Разпространение и местообитание

Представителите на този род са разпространени от Северна Африка до Полярния кръг и от Британските острови до Далечния изток. Те могат да бъдат намерени навсякъде по Стария свят, най-вече в Европа, от Португалия до Турция. Те могат да бъдат открити и на някои острови в Средиземно море (Сицилия, Елба и Монтекристо) и Обединеното кралство. Също така се срещат и в района на Магреб в Африка и в северните части на Алжир и Тунис. Много видове могат да бъдат открити и в планините на Кавказ, части от Ирак, Йордания, Израел и Сирия. В Източна Азия е открит само един вид – усойницата, най-вече в Северна Корея, и северните части на Китай и Монголия.^[1]

В България са регистрирани 4 вида: усойница (V. berus), пепелянка (V. ammodytes), остромуцунеста усойница (V. ursinii) и аспида (V. aspis), като последните два вида са изчезнали от територията на страната.

Повечето видове предпочитат хладни места. В по-южните области се срещат на по-голяма надморска височина и в сухи и каменисти местности, а на север – в низините и на места с повече растителност и влага.

Описание

Членовете на този род обикновено са дребни и достигат на дължина до около един метър, като най-големият от тях е пепелянката, която може да достигне максимална дължина от 95 cm, а най-дребният е V. monticola, достигащ максимална дължина от 40 cm.

Тялото на усойницата е относително дебело, а главата е ясно отделена от тялото, триъгълна по форма и при повечето видове са покрита с малки люспи. При някои от видовете се наблюдава някакъв рог на главата, или непосредствено зад носа.

Цветовата схема и камуфлажът на усойниците варират в широки граници – от сивкав основен цвят с тъмнокафяви напречни ленти до по-кафяви цветове със сиви напречни ленти, обградени с черно, какъвто е случая на пепелянката.^[1]

Всички видове живеят на повърхността на земята и са живораждащи.^[1]

Отрова

Всички усойници са отровни и отровата на повечето видове съдържа както невротоксини, така и хемотоксини. Ефектът от ухапването варира значително, но рядко е толкова силен, колкото при ухапване от по-едрите Macrovipera или Daboia.^[1]

Видове

Вид^[2]	Автор^[2]	Подвидове*	Българско име	Разпространение^[2]
V. ammodytes	(Linnaeus, 1758)	4	Пепелянка	Словакия, Унгария, Югоизточна Европа, Турция, Сирия, Грузия.
V. aspis^T	(Linnaeus, 1758)	4	Аспида, каменарка	Франция, Североизточна Испания, Югозападна Германия, Швейцария, Италия, Северозападна Словения.
V. barani	Böhme & Joger, 1984	0		Северозападна Турция.
V. berus	(Linnaeus, 1758)	2	Обикновена усойница	Евразия.
V. darevskii	Vedmederja, Orlov & Tuniyev, 1986	0		Армения, Грузия.
V. dinniki	Nikolsky, 1913	0		Северен Кавказ, Грузия, Азербайджан.
V. kaznakovi	Nikolsky, 1909	0	Кавказка усойница	Североизточна Турция, Грузия, Южна Русия.
V. latastei	Bosca, 1878	1		Югозападна Европа, Северозападна Африка.
V. lotievi	Nilson et al., 1995	0	Лотиева усойница, усойница на Лотиев	Голям Кавказ.
V. monticola	Saint-Girons, 1954	0		Висок Атлас в Мароко.
V. nikolskii	Vedmederja, Grubant & Rudajewa, 1986	0	усойница на Николски	Централна Украйна.
V. palaestinae	Werner, 1938	0		Сирия, Йордания, Израел, Ливан.
V. pontica	Billing, Nilson & Sattler, 1990	0		Североизточна Турция.
V. raddei	Boettger, 1890	0	Арменска усойница	Източна Турция, Северозападен Иран, Армения, Азерайджан, Ирак.
V. seoanei	Lataste, 1879	1		Югозападна Франция, Северна Испания, Северна Португалия.
V. ursinii	(Bonaparte, 1835)	0	Степна усойница, остромуцунеста усойница, урсиниева усойница	Евразия.
V. wagneri	Nilson & Andrén, 1984	0	Вагнерова усойница	Източна Турция, Северозападен Иран.

* – Без номинатния подвид (типична форма).

T – Типичен вид.

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г Mallow D, Ludwig D, Nilson G (2003). True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Malabar, Florida: Krieger Publishing Company. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
↑ ^а ^б ^в McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).

[Mal03-1] а ^б ^в ^г Mallow D, Ludwig D, Nilson G (2003). True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Malabar, Florida: Krieger Publishing Company. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.

[McD99-2] а ^б ^в McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).

[1]

[2]