Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Александрия.

Александрѝя е село в Североизточна България, община Крушари, област Добрич.

Александрия
Общи данни
Население 94 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 35.032 km²
Надм. височина 205 m
Пощ. код 9404
Тел. код 05774
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 00268
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Крушари
Добри Стефанов
(ДПС)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Александрия се намира в Южна Добруджа, на територия с леко хълмист релеф. На около 8 км на север и 16 км на изток от него отстоят участъци от границата с Румъния.

На север селото има пътна връзка със село Коритен, а на юг – през общинския център Крушари и селата Свобода, Овчарово и Паскалево – с областния център Добрич.

Климатът е умерено континентален и се характеризира със слънчева, но хладна пролет, горещо лято, топла есен и студена зима. [1]

Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството, включително пчеларството. Последното, обаче, все по-силно страда от ежегодните пръскания на земеделските култури с препарати против вредители, които водят до отравяния на пчелните семейства [2].

Надморската височина в центъра на селото е около 153 м.

Населението на селото към 31 декември 1946 г. наброява 1225 души [3], към 4 декември 1985 г. – 204 души, а към 31 декември 2017 г. – 55 души [4].

ИсторияРедактиране

Старото име на селото е „Капаклии“. Преименувано е „Александрия“ с височайши доклад 9283 от 22 декември 1882 г. [5]

През периода от 1913 г. [6] до 1940 г. [7] село Александрия е в Кралство Румъния. [5]

Данните за историята на село Александрия – доколкото има такива, изхождат предимно от предания.

Смята се, че селото е създадено през 1878 г. от българи – преселници от село, останало в пределите на Румъния след руско–турската война 1877 – 1878 г., на мястото на дотогавашно село с турско население, изселило се в Турция след войната. [8]

На около километър и половина северозападно от селото, в местността „Текето“, се намира Александрийският манастирСвети Пророк Илия“. Предполага се, че на същото място може би е имало манастир, построен – както и много други църкви и манастири, по време на управлението на цар Иван Александър (13311371 г.) – и разрушен скоро след падането на България под османско владичество [9]. Създаването на сегашния манастир – смятано за възстановяване на някогашния, започва през 2004 г. на мястото на старото, съществувало до средата на 20 век двуобредно светилище Мустафа Канаат – Свети Илия, известно сред местното население като „Дървеното теке[10], като със средства от дарители е построен и храмът „Свети Пророк Илия“, осветен на 22 октомври 2009 г. [9]

До текето, а сега – до манастира, има аязмо, свързано с поверие за лечебна сила на водата му.

Паметник на загиналите от село Александрия в Междусъюзническата война и Първата и Втората световни войни е изграден до голямата чешма в източния край на селото и е открит на 3 юни 1946 г.

През 1959 г. при изграждането на малък язовир строителите се натъкват на старинни погребения с керамични съдове, монети и различни метални предмети. Находката е в землището на село Александрия, но по-близо до село Абрит. Впоследствие голяма част от този късноантичен некропол – предполагаемо единственият алански некропол в България – е унищожена при прокарването на път и подсилването на язовирната стена. През пролетта на 2008 г. община Крушари и РИМ – Добрич извършват съвместно археологическо проучване по оцелялата периферия на некропола. Разкрита е шахтова гробница от втората половина на IV век, погребения по християнски обред и гроб на жена – всичко разграбено от иманяри. [11]

В селото има читалище с име „Втори юни – 2004 г.“ и регистрационен № 3080. [12]

Природни забележителностиРедактиране

В близост до с. Александрия на площ от 71 хектара се намира природната забележителност „Александрийска гора“ [13]. Тя представлява единственото естествено находище на издънкови липови насаждения в област Добрич.

Редовни събитияРедактиране

В местността „Текето“ се провежда ежегодно на 2 август [14] фолклорен събор за популяризиране и запазване на добруджанския фолклор с участието на танцови състави, певци и певчески групи.

При Паметника на загиналите от село Александрия във войните ежегодно на 6 септември (Ден на Съединението) се поднасят цветя и се провежда тържество. [15]

Бележки и източнициРедактиране

  1. Село Александрия
  2. Трагедия за пчеларите в Добруджа
  3. Справка в Националния регистър на населените места към 31 декември 1946 г.
  4. Справка в Националния регистър на населените места към 31 декември 2017 г.
  5. а б Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989; стр. 23.
  6. Съгласно Букурещкия договор.
  7. Съгласно Крайовската спогодба територията на Южна Добруджа е върната на Царство България.
  8. Заглъхващият живот в добричкото село Александрия – бурени и тишина“
  9. а б Александрийски манастир „Св. пророк Илия“
  10. Двуобредното светилище Мустафа Канаат – Св. Илия край с. Александрия
  11. ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В ОБЩИНА КРУШАРИ, „Късноантичен некропол край с. Александрия – единственият алански некропол в България“
  12. Информационна карта за 2016 г.
  13. Регистър на защитените територии и защитените зони в България – АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ГОРА (Код в регистъра: 367)
  14. Илинден по стар стил.
  15. Областна администрация – град Добрич – Община Крушари, „Паметник на загиналите във войните – село Александрия“.

Външни препраткиРедактиране