Уикипедия

Библейски книги

Уикимедия списък

Библейските книги са книги, включени в Библията.[1]

Откъс от „Изход“ на еврейски език

Език на Библейските книги

редактиране

Повечето от библейските книги от Стария завет са написани на еврейски език, някои глави от Даниил и Ездра са написани на арамейски език, Премъдрост Соломонова, Втора книга Макавейска и целият Нов завет са написани на гръцки език. Оригиналите на някои книги – на еврейски или арамейски – са изгубени и са запазени само в превод на гръцки: Книга Иудит, Книга на Товит, Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, части от Книга на пророк Даниил и Книга Естир и вероятно Първа книга Макавейска.

Различни литературни видове

редактиране

Литературните вкусове и изразни средства извън древния свят на гръко-римската цивилизация са доста различни. Библейските книги са сродни с египетската и особено месопотамската литература. Поради това начинът на писане и изразяване в Библията трябва да се разглежда в рамките на света, в който тя е възникнала.

Библейските книги най-общо могат да бъдат разделени на следните литературни видове:

  • исторически;
  • поучителни (книги на мъдростта);
  • пророчески.

Исторически книги

редактиране

Тази класификация не е много точна, защото например историческите книги са доста разнородни. Евреите са имали развито чувство за историчност, което се изразява по специфичен начин, несъизмерим с критериите и категориите на класическата гръко-римска историография. Библейските исторически книги не се стремят да напишат подробна история, а да предадат на поколенията най-важните факти, които най-вече да хвърлят светлина върху съюза на Яхве (Иеова, Йехова) с Израел.

Освен това, схващането за достоверност на източниците е такова, че нерядко събитията се предават по различен, неуеднаквен начин. Поради тази причина в Библията има различни съобщения за едни и същи събития. Причина за това е, че освен документираната история (напр. Първа и Втора книга на Самуил), в Библията е записана и народната история, която е предавана устно, поради което е пълна със стереотипи, епопеизирана е и украсена (напр. историята на Авраам от Битие). Целта на така записаната история е да служи за поука, затова има и романизирани предания (напр. Книга на Товит). Особено древен исторически привкус дават т.нар. генеалогии или родословия, които понякога са на даден човек, а понякога на цели родове.

Книги на мъдростта

редактиране

В т.нар. книги на мъдростта е събран опитът на човека в отношенията му с природата, другите хора и Бога. В този литературен вид се проявяват най-ярко основните закони на еврейската стилистика: възходяща изразност, паралелизъм в мисленето, особен словоред, инклузия. Мисълта в библейските текстове не се изразява изведнъж, а постепенно, на няколко етапа. Съюзът и само загатва, а не завършва идейната свързаност в рамките на изречението.

В Библията се различават три вида паралелизъм:

  1. синонимен – при който друго изречение със синонимни изрази само допълва и пояснява първото, напр. Псалми, 19:2 (18:1) Небесата разказват славата Божия / и просторът известява делото на ръцете му.
  2. антитезисен – при който, за да се изтъкне дадена мисъл от първото изречение, във второто се показва противоположното, напр. Притчи Соломонови, 10:1 Мъдър син радва баща си / а безумен син е тъга за майка си.
  3. синтетичен – при който второто изречение смислово допълва първото, напр. Сирах, 3:5 Онзи, който уважава баща си, ще бъде зарадван от децата си / и ще бъде чут в ден на молитва.

Освен паралелизма, необходимо е да се спомене и т.нар. верижност на мисълта, постигана чрез „верига“ от думи: в рамките на изречението новата мисъл се вплита не толкова чрез логическа последователност, колкото чрез взаимно допълване на думите, например в пролога на Евангелието от Йоан: В него бе животът / и животът бе светлина на човеците / и светлината свети в тъмнината / и тъмнината не я обхвана. По този начин се дава възможност за сбито, конспективно изразяване.

Пророчески книги

редактиране

В пророчески книги на Библията е необходимо да се различат пророчеството като съдържание (предсказване на бъдещето) и като отделен литературен вид, в който чрез позоваване на Божия авторитет, се изричат тежки заплахи срещу отделни хора и цели народи. В рамките на този вид се разграничава и апокалиптичният литературен вид, в който съдържанието се предава под формата на видения, тайнствени картини, числа, символи, а чрез картините на космически и исторически катастрофи от миналото се предвещава бъдещето, за да се изкажат разсъждения за настоящето, често завоалирани.

В книгите от пророческия и апокалиптичния литературен вид се откриват много силни ораторски елементи и приповдигната поетична изразност.

Други литературни видове в Библията

редактиране

В Библията се срещат и други литературни видове: басня (напр. в Книга на съдиите, 9:7 – 15) и алегория (напр. в Книга на пророк Езекиил,34; Евангелие от Йоан, 10).

В Новия завет се налагат два литературни вида: евангелското повествование със специфични киригматични (проповеднически) цели, и епистоларния вид, представен най-вече чрез посланията на Апостол Павел.

В Евангелията се открива друг, характерен за тях литературен вид, т.нар. евангелски параболи или притчи. Те са типични за речта на Исус Христос (напр. Евангелие от Матей, 13).

Отделните литературни видове в Библията са застъпени в различна степен в отделните книги и варират в широка гама, като напр. книги от един литературен вид могат да съдържат елементи от един или повече други литературни видове.

Различно време на поява на библейските книги

редактиране
 
Печатната Библия на Гутенберг

Библията не възниква изведнъж: нито сборникът, нито отделните книги. За нея е характерно не само разнообразието на нейните литературни видове, а и различното време на поява на нейните книги или части от тях.

За ранната поява на писменост свидетелстват най-старите библейски книги (Изход, 32:15 и 34:28 – за Мойсей, и Съдии, 8:14 – за един младеж) и т.нар. Календар от Гезер, за който някои археолози смятат, че е домашна работа на ученик от края на 11 или началото на 10 век пр.н.е.. От Библията се разбира, че в Израел съществува литература в много дълбока древност – отначало съхранявана чрез устни предания, а след това – писмено. Някои древни устни предания са намерили място в Библията: поетични фрагменти (напр. в Числа, 21:14 – 15, 21: 27 – 30; Книга на Исус Навиев, 10:12; Втора книга на Самуил, 1:19 – 27); юридически фрагменти (напр. т.нар. Книга на съюза в Изход, 20:22 – 23:19 и Десетте божи заповеди в Изход, 20 и Второзаконие, 5). Те сочат древния произход на тези книги. Сърцевината най-вече на историческите книги се състои от устни предания: ритъмът и особеният словоред спомагат за запомняне наизуст. В структурата на историческите книги се откриват различни цикли, концентрирани върху:

  • древни исторически личности (патриарсите, Мойсей, съдиите, Саул и т.н.)
  • ключови събития (изхода, пустинята, сключване на Завета и т.н.)
  • свещени места (Вирсавее, Сихем, Кадес, Ветил и т.н.).

Литературната дейност преживява разцвет в периоди на политически и религиозен подем, а за библейските писатели това са периодите на:

  1. Мойсей (13-12 век пр.н.е.);
  2. Давид и Соломон (10 век пр.н.е.);
  3. Пророците, особено Исаия (8 век пр.н.е.);
  4. Цар Йосия и пророк Еремия (7-6 век пр.н.е.);
  5. Ездра и Неемия и редица малки пророци (5-4 век пр.н.е.);
  6. Периода на въстанието на Макавеите (2 век пр.н.е.);
  7. Новозаветна литература (1 век).

За древните литератури, включително и за Библията, е характерна многопластовост в рамките на отделните книги и динамично разбиране на авторството. Това означава, че първоначалният автор създава сърцевината на дадена книга, като ѝ дава своето име и авторитет. Например, Мойсей, като народен водач, организатор и законодател, остава в съзнанието на древните евреите като автор на Петокнижието, наречено от тях Тора (Закон). В древността дадена книга е ставала собственост на общността, за която е написана и от която се съхранява. Заедно с развитието на общността се развива и книгата – основното ѝ ядро се разширява с нови части, дори често бива модифицирано в светлината на нови събития. По такъв начин книгата придобива окончателния си облик.

Списък на библейските книги

редактиране

Според сегашната последователност на подреждане на книгите в Библията, която е установена от две хилядолетия, първа е Битие, а последната – Откровение на Йоан или Апокалипсис. По този начин Библията обхваща символично периода от създаване на земята и небето (Битие, 1:1) до появата на ново небе и нова земя (Откровение 21:1).

Според католическия списък на библейските книги, Библията съдържа 46 книги от Стария завет и 27 книги от Новия завет , общо 73 книги. Според източноправославния канон тези книги са с четири повече, общо 77 т.е. 50 книги от Стария завет и 27 от Новия завет . Според протестантския списък на Библията има общо 66 книги – 39/27.

Книги от Стария завет

редактиране

С „–“ са отбелязани книгите, които не са включени в протестантския превод.

Книги от Новия завет

редактиране

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ Библия, сиреч Книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, издава Св. Синод на Българската православна църква, София, 1993
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Библейски_книги&oldid=11575957“.