Библейски книги
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Библейските книги са книги, включени в Библията.[1]

Език на Библейските книги
редактиранеПовечето от библейските книги от Стария завет са написани на еврейски език, някои глави от Даниил и Ездра са написани на арамейски език, Премъдрост Соломонова, Втора книга Макавейска и целият Нов завет са написани на гръцки език. Оригиналите на някои книги – на еврейски или арамейски – са изгубени и са запазени само в превод на гръцки: Книга Иудит, Книга на Товит, Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, части от Книга на пророк Даниил и Книга Естир и вероятно Първа книга Макавейска.
Различни литературни видове
редактиранеЛитературните вкусове и изразни средства извън древния свят на гръко-римската цивилизация са доста различни. Библейските книги са сродни с египетската и особено месопотамската литература. Поради това начинът на писане и изразяване в Библията трябва да се разглежда в рамките на света, в който тя е възникнала.
Библейските книги най-общо могат да бъдат разделени на следните литературни видове:
- исторически;
- поучителни (книги на мъдростта);
- пророчески.
Исторически книги
редактиранеТази класификация не е много точна, защото например историческите книги са доста разнородни. Евреите са имали развито чувство за историчност, което се изразява по специфичен начин, несъизмерим с критериите и категориите на класическата гръко-римска историография. Библейските исторически книги не се стремят да напишат подробна история, а да предадат на поколенията най-важните факти, които най-вече да хвърлят светлина върху съюза на Яхве (Иеова, Йехова) с Израел.
Освен това, схващането за достоверност на източниците е такова, че нерядко събитията се предават по различен, неуеднаквен начин. Поради тази причина в Библията има различни съобщения за едни и същи събития. Причина за това е, че освен документираната история (напр. Първа и Втора книга на Самуил), в Библията е записана и народната история, която е предавана устно, поради което е пълна със стереотипи, епопеизирана е и украсена (напр. историята на Авраам от Битие). Целта на така записаната история е да служи за поука, затова има и романизирани предания (напр. Книга на Товит). Особено древен исторически привкус дават т.нар. генеалогии или родословия, които понякога са на даден човек, а понякога на цели родове.
Книги на мъдростта
редактиранеВ т.нар. книги на мъдростта е събран опитът на човека в отношенията му с природата, другите хора и Бога. В този литературен вид се проявяват най-ярко основните закони на еврейската стилистика: възходяща изразност, паралелизъм в мисленето, особен словоред, инклузия. Мисълта в библейските текстове не се изразява изведнъж, а постепенно, на няколко етапа. Съюзът и само загатва, а не завършва идейната свързаност в рамките на изречението.
В Библията се различават три вида паралелизъм:
- синонимен – при който друго изречение със синонимни изрази само допълва и пояснява първото, напр. Псалми, 19:2 (18:1) Небесата разказват славата Божия / и просторът известява делото на ръцете му.
- антитезисен – при който, за да се изтъкне дадена мисъл от първото изречение, във второто се показва противоположното, напр. Притчи Соломонови, 10:1 Мъдър син радва баща си / а безумен син е тъга за майка си.
- синтетичен – при който второто изречение смислово допълва първото, напр. Сирах, 3:5 Онзи, който уважава баща си, ще бъде зарадван от децата си / и ще бъде чут в ден на молитва.
Освен паралелизма, необходимо е да се спомене и т.нар. верижност на мисълта, постигана чрез „верига“ от думи: в рамките на изречението новата мисъл се вплита не толкова чрез логическа последователност, колкото чрез взаимно допълване на думите, например в пролога на Евангелието от Йоан: В него бе животът / и животът бе светлина на човеците / и светлината свети в тъмнината / и тъмнината не я обхвана. По този начин се дава възможност за сбито, конспективно изразяване.
Пророчески книги
редактиранеВ пророчески книги на Библията е необходимо да се различат пророчеството като съдържание (предсказване на бъдещето) и като отделен литературен вид, в който чрез позоваване на Божия авторитет, се изричат тежки заплахи срещу отделни хора и цели народи. В рамките на този вид се разграничава и апокалиптичният литературен вид, в който съдържанието се предава под формата на видения, тайнствени картини, числа, символи, а чрез картините на космически и исторически катастрофи от миналото се предвещава бъдещето, за да се изкажат разсъждения за настоящето, често завоалирани.
В книгите от пророческия и апокалиптичния литературен вид се откриват много силни ораторски елементи и приповдигната поетична изразност.
Други литературни видове в Библията
редактиранеВ Библията се срещат и други литературни видове: басня (напр. в Книга на съдиите, 9:7 – 15) и алегория (напр. в Книга на пророк Езекиил,34; Евангелие от Йоан, 10).
В Новия завет се налагат два литературни вида: евангелското повествование със специфични киригматични (проповеднически) цели, и епистоларния вид, представен най-вече чрез посланията на Апостол Павел.
В Евангелията се открива друг, характерен за тях литературен вид, т.нар. евангелски параболи или притчи. Те са типични за речта на Исус Христос (напр. Евангелие от Матей, 13).
Отделните литературни видове в Библията са застъпени в различна степен в отделните книги и варират в широка гама, като напр. книги от един литературен вид могат да съдържат елементи от един или повече други литературни видове.
Различно време на поява на библейските книги
редактиранеБиблията не възниква изведнъж: нито сборникът, нито отделните книги. За нея е характерно не само разнообразието на нейните литературни видове, а и различното време на поява на нейните книги или части от тях.
За ранната поява на писменост свидетелстват най-старите библейски книги (Изход, 32:15 и 34:28 – за Мойсей, и Съдии, 8:14 – за един младеж) и т.нар. Календар от Гезер, за който някои археолози смятат, че е домашна работа на ученик от края на 11 или началото на 10 век пр.н.е.. От Библията се разбира, че в Израел съществува литература в много дълбока древност – отначало съхранявана чрез устни предания, а след това – писмено. Някои древни устни предания са намерили място в Библията: поетични фрагменти (напр. в Числа, 21:14 – 15, 21: 27 – 30; Книга на Исус Навиев, 10:12; Втора книга на Самуил, 1:19 – 27); юридически фрагменти (напр. т.нар. Книга на съюза в Изход, 20:22 – 23:19 и Десетте божи заповеди в Изход, 20 и Второзаконие, 5). Те сочат древния произход на тези книги. Сърцевината най-вече на историческите книги се състои от устни предания: ритъмът и особеният словоред спомагат за запомняне наизуст. В структурата на историческите книги се откриват различни цикли, концентрирани върху:
- древни исторически личности (патриарсите, Мойсей, съдиите, Саул и т.н.)
- ключови събития (изхода, пустинята, сключване на Завета и т.н.)
- свещени места (Вирсавее, Сихем, Кадес, Ветил и т.н.).
Литературната дейност преживява разцвет в периоди на политически и религиозен подем, а за библейските писатели това са периодите на:
- Мойсей (13-12 век пр.н.е.);
- Давид и Соломон (10 век пр.н.е.);
- Пророците, особено Исаия (8 век пр.н.е.);
- Цар Йосия и пророк Еремия (7-6 век пр.н.е.);
- Ездра и Неемия и редица малки пророци (5-4 век пр.н.е.);
- Периода на въстанието на Макавеите (2 век пр.н.е.);
- Новозаветна литература (1 век).
За древните литератури, включително и за Библията, е характерна многопластовост в рамките на отделните книги и динамично разбиране на авторството. Това означава, че първоначалният автор създава сърцевината на дадена книга, като ѝ дава своето име и авторитет. Например, Мойсей, като народен водач, организатор и законодател, остава в съзнанието на древните евреите като автор на Петокнижието, наречено от тях Тора (Закон). В древността дадена книга е ставала собственост на общността, за която е написана и от която се съхранява. Заедно с развитието на общността се развива и книгата – основното ѝ ядро се разширява с нови части, дори често бива модифицирано в светлината на нови събития. По такъв начин книгата придобива окончателния си облик.
Списък на библейските книги
редактиранеСпоред сегашната последователност на подреждане на книгите в Библията, която е установена от две хилядолетия, първа е Битие, а последната – Откровение на Йоан или Апокалипсис. По този начин Библията обхваща символично периода от създаване на земята и небето (Битие, 1:1) до появата на ново небе и нова земя (Откровение 21:1).
Според католическия списък на библейските книги, Библията съдържа 46 книги от Стария завет и 27 книги от Новия завет , общо 73 книги. Според източноправославния канон тези книги са с четири повече, общо 77 т.е. 50 книги от Стария завет и 27 от Новия завет . Според протестантския списък на Библията има общо 66 книги – 39/27.
Книги от Стария завет
редактиранеС „–“ са отбелязани книгите, които не са включени в протестантския превод.
- Петокнижие
- Книга Иисус Навин (Книга на Исус Навиев)
- Книга Съдии Израилеви (Книга на съдиите)
- Книга Рут
- Първа книга Царства (или Първа книга на царете, Първа книга на Самуил)
- Втора книга Царства (или Втора книга на царете, Втора книга на Самуил)
- Трета книга Царства (или Първа книга на царете, Трета книга на царете)
- Четвърта книга Царства (или Втора книга на царете, Четвърта книга на царете)
- Първа книга Паралипоменон (или Първа книга на летописите)
- Втора книга Паралипоменон (или Втора книга на летописите)
- Първа книга на Ездра (или Книга на Ездра)
- Книга на Неемия
- –Втора книга на Ездра
- –Книга на Товита
- –Книга Иудит
- Книга Естир (Естир)
- Книга на Иова (Йов)
- Псалтир (Псалми)
- Книга Притчи Соломонови
- Книга на Еклисиаста
- Книга Песен на песните
- Книга Премъдрост Соломонова (Книга на мъдростта)
- Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов (Книга на Сирах)
- Книга на пророк Исаия
- Книга на пророк Иеремия
- Книга Плач Иеремиев
- Послание на Иеремия
- –Книга на пророк Варуха (Барух)
- Книга на пророк Иезекииля (Йезекиил)
- Книга на пророк Даниила (Даниил)
- Книга на пророк Осия (Осия)
- Книга на пророк Иоиля (Иоил)
- Книга на пророк Амоса (Амос)
- Книга на пророк Авдий (Авдий)
- Книга на пророк Иона (Иона)
- Книга на пророк Михей (Михей)
- Книга на пророк Наума (Наум)
- Книга на пророк Авакума (Авакум)
- Книга на пророк Софония (Софония)
- Книга на пророк Агей (Агей)
- Книга на пророк Захария (Захария)
- Книга на пророк Малахия (Малахия)
- –Първа книга Макавейска (I Макавеи)
- –Втора книга Макавейска (II Макавеи)
- –Трета книга Макавейска (IIІ Макавеи)
- –Трета книга на Ездра
Книги от Новия завет
редактиране- Евангелие от Матей (Матей)
- Евангелие от Марко (Марко)
- Евангелие от Лука (Лука)
- Евангелие от Йоан (Йоан)
- Деяния на светите Апостоли (Апостол)
- Съборно послание на св. ап. Иакова
- Първо съборно послание на свети апостол Петра
- Второ съборно послание на свети апостол Петра
- Първо съборно послание на свети апостол Иоана Богослова
- Второ съборно послание на свети апостол Иоана Богослова
- Трето съборно послание на свети апостол Иоана Богослова
- Съборно послание на свети апостол Иуда
- Послание на свети апостол Павла до Римляни
- Първо послание на свети апостол Павла до Коринтяни
- Второ послание на свети апостол Павла до Коринтяни
- Послание на свети апостол Павла до Галатяни
- Послание на свети апостол Павла до Ефесяни
- Послание на свети апостол Павла до Филипяни
- Послание на свети апостол Павла до Колосяни
- Първо послание на свети апостол Павла до Солуняни
- Второ послание на свети апостол Павла до Солуняни
- Първо послание на свети апостол Павла до Тимотея
- Второ послание на свети апостол Павла до Тимотея
- Послание на свети апостол Павла до Тита
- Послание на свети апостол Павла до Филимона
- Послание на свети апостол Павла до Евреите
- Откровение на св. Иоана Богослова (Откровение, Апокалипсис)
Външни препратки
редактиране- Д-р Бонавентура Дуда, Opći uvod u Bibliju (Общ увод в Библията), Загреб, 1980
- Библия на страницата на Българската Православна Църква Архив на оригинала от 2010-02-08 в Wayback Machine.
- Aramaic Pesitta Архив на оригинала от 2010-04-27 в Wayback Machine. – арамейски
- Biblia Hebraica Stuttgartensia Архив на оригинала от 2011-09-23 в Wayback Machine. – иврит
- Aleppo Codex Архив на оригинала от 2010-04-27 в Wayback Machine. – иврит
- Septuagint Архив на оригинала от 2010-04-26 в Wayback Machine. – старогръцки
- Latin Vulgata Clementina[неработеща препратка] – латински
- Coptic[неработеща препратка] – коптски
Източници
редактиране- ↑ Библия, сиреч Книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, издава Св. Синод на Българската православна църква, София, 1993