Дельо Петров Калъчев, наричан Дельо капитан[1], е български революционер и гевгелийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Дельо Калъчев
български революционер
Роден
1877 г.
Починал
1917 г. (40 г.)
неизв.
НаградиВоенен орден „За храброст“

Биография

редактиране

Дельо Калъчев е роден в 1877 година в гевгелийското село Богданци, тогава в Османската империя. Получава основно образование. Влиза във ВМОРО.[2] От 1901 година след Баялската афера е нелегален четник при Кръстьо Българията, Андон Кьосето, Кръстю Асенов. Участва в аферата „Мис Стоун“, а през 1903 година и в Илинденското въстание, като вече е войвода в Гевгелийско и Дойранско.[3] На 15 август 1903[3] десетчленната[4] му чета е открита от турски аскер от няколкостотин войници при Балинци и в сражението падат убити 5 четници и 5 войници.[3] През пролетта на 1904 година Дельо Калъчев с четата на Дилбер Илия попада в устроена от гъркомани засада в село Баялци, от която успяват да се спасят само двамата войводи.[5]

През лятото на 1905 година заедно с войводата Станиш Наков водят голямо сражение в местността Мадема край село Стояково, Гевгелийско.

След Младотурската революция се легализира, но от 1910 година до 1912 година отново е нелегален четник при Ичко Гюпчев. През пролетта на 1912 година навлиза в Македония с чета въоръжена от полковник Стефан Николов заедно с Данго Баровски - харамия, бивш деец на ВМОРО, по-късно андарт - и двамата работят за сближаване на българи и гъркомани в Богданци, където влизат на Великден. След 5 дни четата им попада на засада във Фурка. В сражението от четата на Данго се отделя Атанас Колчев от Горгопик. Предаден от гъркомани в Богданци, той е заловен и предизвиква голяма афера в паланката, вследствие на която са арестувани гъркоманите Дельо Пеев, Нишо Шонев, Атанас Гр. Шонев, Тома Гогов и българина Петруш Кьортошев. След аферата Дельо Калъчев се връща в България, а Данго Баровски се оттегля към Паяк планина и се връща в Кожух чак след убийството на Стоян Малашев.[6]

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Служи в Инженерно-техническата част на МОО, а по-късно в Първа дебърска и в 13 кукушка дружина. Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[7] След Междусъюзническата война през есента на 1915 година е войвода в Гевгелийско. Участва в Първата све­товна война. Изчезва безследно в 1917 година.[8][9]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 34.
  2. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 49, 131.
  3. а б в Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 348.
  4. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 211.
  5. Александрова, Елена Янева. Дейността на Илия Манолов Дилберов (Дилбер Илия) в борбите за освобождение и обединение на българите в Македония (1898 - 1918), в: Военноисторически сборник, 2007, 4, стр. 29., архив на оригинала от 31 март 2010, https://web.archive.org/web/20100331160655/http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.4/VS-4_07.pdf, посетен на 6 февруари 2010 
  6. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 49-51.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 333.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 70.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 200.