Борис Спасов

български учен, юрист и преподавател, основател и пръв председател на СЮБ и обществен деец от БКП

Борис Петров Спасов е български юрист (учен и преподавател), член-кореспондент на БАН, народен деятел на науката. Основател и пръв председател на Съюза на юристите в България. Обществен деец от БКП, чийто член е от 1949 г., депутат. Принадлежи към т. нар. кръг на академик Ярослав Радев, изготвял законите на България при комунистическия режим.

Борис Спасов
Лична информация
Роден
27 юли 1912 година
Починал
20 юни 2002 година (89 г.)
Полит. партияБКП (1949 – 1988)
Професияученюристполитик
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал Портална икона Политика

БиографияРедактиране

Роден е през 1912 г. в Оряхово в интелигентско семейство. Следва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1931 до 1935 г., когато е член на БОНСС и активен участник в неговите дейности.

Между 1936 и 1938 г. е стажант в областните съдилища на Търново и София. От 1938 до 1940 г. е допълнителен член на Софийския областен съд. Между 1940 и 1941 г. работи като заместник-околийски съдия в Бургаския околийски съд. През 1941 – 1943 г. е околийски съдия в Скопие и Тетевен, а между 1943 и октомври 1944 г. – член съдия в Добричкия областен съд.[1]

След 9 септември 1944 г. е заместник-околийски съдия в София, където работи до 1945 г. От следващатата година до 1948 г. е секретар и главен секретар на Министерския съвет, а между 1948 и септември 1949 г. – съветник в Министерския съвет. От септември 1949 до 1958 г. е редовен доцент в Юридическия факултет на Софийския университет. Между 1958 и юни 1962 г. е заместник-ректор на СУ, а до 1964 г. е и професор в същия университет. След 1964 г. работи като декан на Правния факултет при СУ. Дългогодишен народен представител от 17 март 1966 г.[1]

Борис Спасов е почетен председател на Съюза на юристите в България и вицепрезидент на Международната асоциация на юристите демократи[2]. Награждаван е с орден „Георги Димитров“.

Малко преди смъртта му е награден от президента Георги Първанов с орден „Стара планина“, наред с Живко Сталев, след като е станал жертва на имотна измама[3]

ТворчествоРедактиране

Автор е на над 20 книги, монографии, над 90 учебника, учебни помагала, студии, много статии, публикувани не само в България, но и в много европейски страни – Германия, Италия, Франция, Гърция и Русия. Член-кореспондент на БАН (1981).

НаградиРедактиране

  • орден „Народна република България“ трета степен по случай неговата 60-годишнина (август 1972),
  • орден „Народна република България“ втора степен за големи заслуги в научноизследователската и преподавателската дейност (6 декември 1978),
  • орден „Георги Димитров“ за активна научна и обществено-политическа дейност (1982),
  • орден „Стара планина“ първа степен (4 април 2002).
  • звание „Заслужил деятел на науката“ (август 1974),
  • звание „Народен деятел на науката“ (23 май 1985),
  • звание „Герой на социалистическия труд“ за активна научна, преподавателска и обществено-политическа дейност (26 юли 1987),
  • званието „Доктор хонорис кауза“ на Югозападния университет „Неофит Рилски“ (27 юни 2001).

ИзточнициРедактиране

  1. а б Протокол № 82 от 17 март 1966 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, стр. 105 – 106, в archives.bg
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1987, с. 87
  3. Юрист № 1 на България стана жертва на имотна измама! – в www.blitz.bg