Отваря главното меню

Броненосните крайцери тип „Едгар Кюне“ (на френски: Edgar Quinet) са последните и най-съвършени броненосни крайцери на френския флот. Те са развитие на крайцера „Ернест Ренан“. Построени са 2 единици: „Валдек-Русо“ (на френски: Waldeck-Rousseau) и „Едгар Кюне“ (на френски: Edgar Quinet). Към момента на постъпването им във флота вече са морално остарели.

Броненосни крайцери тип „Едгар Кюне“
Dreanoughts Waldeck Rousseau.jpg
Броненосен крайцер „Валдек-Русо“
Флаг Франция Франция
Клас и тип Броненосен крайцер
Производител Корабостроителница Брест, Франция.
Живот
Заложен ноември 1905 г.
Спуснат на вода 21 септември 1907 г.
Влиза в строй януари 1911 г.
Изведен от
експлоатация
потъва на 9 януари 1930 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 158,9 m
Ширина 21,51 m
Газене 8,41 m
Задвижване 3 парни машини с тройно разширение, 42 котли, 3 винта, 37 000 – 39 821 к.с.
Скорост 23 – 23.5 възела
(~44 km/h)
Водоизместимост 13,847 t (стандартна)
13,995 t (пълна)
Броня на кулите: 150 – 200 mm
на борда: 40 – 150 mm
на палубата: 33+65 mm
на бойната рубка: 150 – 200 mm
Екипаж 859 – 892 души,
Далечина на
плаване
10 000 морски мили при 10 възела скорост
Въоръжение
Артилерия 2×2 и 10×194 mm
20×65 mm
Торпеда 2×450 mm ТА
Броненосни крайцери тип „Едгар Кюне“ в Общомедия

Проектиране и постройкаРедактиране

Име заложен на спуснат на вода влязъл в строй история на службата
„Валдек-Русо“ 16 юни 1906 г. 4 март 1908 г. август 1911 г. През Първата световна война служи предимно в Йонийско и Бяло море. През 1919 – 1920 г. оперира в Черно море. След това е флагман на отряд кораби в Далечният изток отписан от флота и предаден за скрап 1941 – 1944 г.
„Едгар Кюне“ ноември 1905 г. 21 септември 1907 г. януари 1911 г. През Първата световна война служи предимно в Йонийско и Бяло море. 1925 – 1927 г. е преоборудван в учебен кораб. На 4 януари 1930 г. засяда близо до брега на Алжир. Потъва пет дни по-късно.

ВъоръжениеРедактиране

194 mm оръдия са със скорострелност 4 изстр./мин и зареждане при всеки ъгъл на наводка. Далечината на стрелба е 14 000 m, а след направена модернизация – 18 000 m.

ЛитератураРедактиране

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. ISBN 0-85177-133-5.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Вальдек-Руссо““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.