Буря (село)

село в област Габрово
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Буря.

Бу̀ря е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

Буря
Църквата в село Буря
Църквата в село Буря
Общи данни
Население 203 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,48 km²
Надм. височина 483 m
Пощ. код 5424
Тел. код 06728
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 7082
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Буря се намира на около 17 km източно от град Севлиево. Разположено е на разлато възвишение южно от рида Голямата стена. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви горски.[1] Надморската височина в центъра на селото при църквата е около 482 m, на юг нараства до около 510 – 515 m, а на северозапад намалява до около 455 m.

През село Буря минава третокласният републикански път III-609, който на изток води през съседното село Гостилица към град Дряново, а западно от Буря прави връзка с третокласния републикански път III-406.

В землището на село Буря, на течащата западно от селото река Негованка има два язовира[2] и рибарник[3].

Населението на село Буря, наброявало 1573 души при преброяването към 1934 г., намалява до 752 към 1985 г. и до 151 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 226 лица, за 166 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 53 – към „турска“ и за останалите няма посочени данни.[5]

ИсторияРедактиране

През 1950 г. дотогавашното село Малкòчево[6] е преименувано на Буря.[7]

При османското владичество над българските земиРедактиране

До Освобождението селото е известно като Ходжа Омер и Малкочлар.

Османското завоевание изглежда заварва българско селище в района на местността Кьофери[8], тъй като според легендата тук в близост живели българи и тюркски колонисти. При верски спречквания селището е изоставено, като българите отишли в съседното село Гостилица, а турците се установили на мястото на днешното село.

За пръв път писмено името на селото е засвидетелствано в регистъра на ленните владения в Никополски санджак от 1479 г.[9] като Ходжа Омер, с 9 мюсюлмански домакинства и приход от 791 акчета. Заедно с посоченото преди него село Сюлейман, то е съществувало и около средата на века, когато доходите му са били около два пъти по-малко и най-вероятно е наброявало само 3 – 4 домакинства. Следователно можем да отнесем възникването на Ходжа Омер към средата на века. И в този случай наименованието на селото идва от името на авторитетен турски предводител, който е водач на малка група тюркски колонисти, заселили се в района на днешното село Буря. Такава е общоприетата практика по онова време. От 1516 г. нататък селото се среща във всички документи като Малкочлар, по името на Малкоч баба.

Според проф. Николай Ковачев заселниците са били военна група, а Мария Донева, автор на историята на село Добромирка, смята, че се касае за юруци. Предположението си за юрушкия произход на заселниците тя гради върху факта, че и днес в района има запазено наименование на местност Юрушкото. Към този аргумент трябва да прибавим сведението от един турски документ от 1855 г., съхраняван в НБКМ под сигнатура ОА, 3/5, № 2539, в който се споменава за черибашията Дахил от Малкочлу (друго турско име на селото), а тази титла са носели юрушките военачалници. В регистъра от 1479 г. обаче юрушките поселения се отбелязват точно, а Ходжа Омер не се сочи като такова. Като причина за това може да се предположи обстоятелството, че юруците са преминали към уседнал начин на живот и са се смесили и с местно ислямизирано население. Само така може да се обясни липсата на изричното посочване в регистъра, че са юруци.

След ОсвобождениетоРедактиране

Освобождението заварва Малкочево като голямо турско село. След Освобождението повечето турци се изселват, а на тяхно място се заселват българи от Габровско и Дряновско[1].

В югоизточния край на селото се намира старо турско гробище със занемарено тюрбе на Малкоч баба, легендарния покровител на селото.[10]

В село Буря е издигнат паметник на Стефана Цонева (Буря) – партизанка, загинала през 1943 г. в сражение край селото – тогава Малкочево, на чието партизанско име то е наречено[1]. Има и паметник на загиналите във войни жители.

Архивни документиРедактиране

Във фондовете на Държавния архив Габрово[11] се съхраняват документи от съответни периоди на/за:

  • Списък на фондове от масив „K“:
– Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Малкочево (с. Буря), Габровско; фонд 443K; 1897 – 1944;[12]
Кредитна кооперация „Прогрес“ – с. Малкочево (с. Буря), Габровско; фонд 823K; 1919 – 1944; Промени в наименованието на фондообразувателя:
– Кредитно потребителна кооперация „Прогрес“ (1919 – 1940);
– Кредитна кооперация „Прогрес“ (1940 – 1948);
  • Списък на фондове от масив „С“:
Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Буря, Габровско; фонд 577; 1956 – 1965; 1978 – 1993; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> ТКЗС (1956 – 1965);[13]
> Клоново стопанство (1978 – 1983);
> Комплексна фуражно-животновъдна бригада (1984 – 1989);
> ТКЗС „Златен клас“ (1990 – 1992)
> ТКЗС „Златен клас“ в ликвидация (1992 – 1995);
– Народно читалище „Пробуда“ – с. Буря, Габровско; фонд 717; 1951 – 1993;
– Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Буря, Габровско; фонд 937; 1904 – 1997; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Народно основно училище „Христо Ботев“ (1944 – 1991);
> Основно училище „Христо Ботев“ (1991 – 1997);
– Потребителна кооперация „Прогрес“ – с. Буря, Габровско; фонд 1113; 1945 – 1980;[14] Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Кредитна кооперация „Прогрес“ (1945 – 1948);
> Всестранна кооперация „Прогрес“ (1948 – 1952);
> Селкооп „Прогрес“ (1952 – 1958);
> Потребителна кооперация „Прогрес“ (1958 – 1980)
Електротелферен завод „Съюз“ – с. Буря, Габровско; фонд 1249; 1971 – 1979; 1987 – 1991; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Електротелферен завод „Съюз“ – с. Буря, Габровско (1972 – 1979);[15]
> Виж фонд 1222, Стопански комбинат по телферостроене – Габрово (1980 – 1986);[16]
> Машиностроителен завод „Съюз“ – с. Буря, Габровско (1987 – 1991).

РелигииРедактиране

Основните религии в селото са християнство (източноправославно) и ислям.

Обществени институцииРедактиране

Село Буря към 2020 г. е център на кметство Буря.[17][18]

В селото към 2020 г. има:


ЛичностиРедактиране

Родени в село Буря:

  • Петър Пашов (1931 – 2009), професор лингвист, автор на популярната „Практическа граматика на българския език“;
  • Елена Тотева Фучеджиева-Хинкова – работила дълги години в отдел „Кинефикация“ към Министерство на културата; благодарение на нейния труд в България пристигат много от черно-белите филми;
  • Пантю Карапантев, д-р инж; бил е заместник-министър на машиностроенето, народен представител; организатор на създаването на завод „Съюз“ в селото, филиал на телферния завод „Подем“ в град Габрово.

Източници и бележкиРедактиране

  1. а б в Енциклопедия "България", том 1, стр. 420, Издателство на БАН, София, 1978 г.
  2. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Кадастрална карта на България, село Буря, поземлен имот 07082.145.253 и поземлен имот 07082.42.249 (дял на село Буря от поделения със село Добромирка язовир)
  3. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Кадастрална карта на България, село Буря, поземлен имот 07082.12.250, рибарник
  4. Справка за населението на с. Буря, общ. Севлиево, обл. Габрово
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Буря, община Севлиево
  6. Справка за с. Буря, общ. Севлиево, обл. Габрово към 28.09.1949 г.
  7. Справка за с. Буря, общ. Севлиево, обл. Габрово към 10.09.1950 г.; Събитие: промяна на наименование
  8. Блог на Петко Недялков; 17 юни 2020 г.; Из книгата „Село Сенник“; От древността до руско-турската война 1877 – 1878 година; 2. Османски период (XV – XIX век), „Кьофери.“. Старото име на село Сенник е Чадърлий (Чадърлу); връзка с Малкочлар. Видяно през ноември 2020 г.
  9. Регистърът се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.
  10. Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 345 – 346.
  11. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове
  12. Според Енциклопедия "България", том 1, стр. 420, Издателство на БАН, София, 1978 г., първото училище е от 1884 г.
  13. След 1965 г. е в състава на ДЗС – село Добромирка (ДЗС с. Добромирка)
  14. Съществува от 1919 г.
  15. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Пътеводители, Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.), стр. 125, Електротелферен завод „Съюз“ – с. Буря
  16. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Пътеводители, Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.), стр. 117, Стопански комбинат за телферостроене – Габрово
  17. Справка за събитията за кметство Буря
  18. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Габрово, кметство Буря
  19. Детайлна информация за читалище „Пробуда – 1919“, село Буря, община Севлиево, област Габрово
  20. Информационна карта за 2019 г., читалище „Пробуда – 1919“, село Буря, община Севлиево, област Габрово
  21. Към юли 2020 г. в Българска православна църква, Структура, Епархии, Великотърновска епархия, Храмове, Дряновска духовна околия, село Буря
  22. Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5424 Буря

Външни препраткиРедактиране