Български таен централен революционен комитет

Българският таен централен революционен комитет е българска революционна организация, създадена в Пловдив на 10 февруари 1885 година. Първоначалната цел на комитета е извоюването на автономия на Македония (Западна Румелия), а в по-далечна перспектива, образуването на Балканска федерация. БТЦРК играе важна роля в организирането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Български таен централен революционен комитет
Информация

БТЦРК: Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов

История

Според Иван Андонов, комитетът е основан сред всеобщото раздвижване на духовете по македонския въпрос по инициатива на велешанина революционер и опълченец Спиро Костов, който настоява Андонов и Захарий Стоянов да се заемат отново с революционна дейност с цел освобождение на македонските българи.

На 10 февруари 1885 година в къщата на Андонов в Пловдив се събират революционни дейци, които основават организация, наречена първоначално Таен македонски реворюционен комитет, който е преименуван през април на БТЦРК. За председател на Централния комитет в Пловдив е избран Захарий Стоянов, секретар е Андонов, касиер – Тодор Гатев, а членове са опълченецът Петър Зографски, учителят Тома Карайовов, въстаникът от 1876 година Спас Турчев, военният прокурор в Пловдив поручик Ганю Атанасов, секретарят на Дирекцията на правосъдието Иван Стоянович и Спиро Костов. По-късно се присъединяват пристигналите от Княжество България Коста Паница и Димитър Ризов, един от водачите на Либералната партия Георги Странски и други.

„

Целта на комитета беше не само освобождението на Македония, но и обединението на целокупния български народ, който беше разпокъсан от Берлинския конгрес на пет части. Избра се и една комисия, която да изработи революционния устав на комитета.

“

Организацията се заема с образуването на революционни комитети в градовете в Източна Румелия – Станимака, Чирпан – където основен двигател е Стою Филипов, Голямо Конаре, Сливен, Ямбол, Хасково, Стара Загора, Татар Пазарджик, Бургас, Панагюрище.

По-главните дейци в страната според Андонов са:

Хасково Милю Милев Кръстю Маймунков Величко Попов Стара Загора Димитър Начев Сава Маринов Христо Ваклидов Чирпан Стою Филипов Пеню Гарванов Пешо Динчов Тане Пеев Никола Нанчев Никола Касабов Васил Бабаков Иван Митев Василаки Попдимитров Иван Янакиев Въчко Иванов	Сливен Димитър Куртев Димитър Сяров Атанас Попиванов Кючуков Кантарджиев Манол Георгиев Ямбол Стефан Любомски Христо Векилов Влахов Видю Монев Бакалов Татар Пазарджик Антон Мумджиев Тодор Киров Георги Димитров Богдан Стоянов Иван Соколов Отон Иванов	Голямо Конаре Петър Шилев Продан Тишков Недялка Шилева Георги Пенелов Христо Македонски Велко Михайлов Стоян Празов Никола Милев Келенпиров Петър Ихтиманлията Тане Кръстев поп Иван Генов Трифон Овчаров Симон Марков Станимака Никола Кръстев Панайот Сребров Георги Ковачев Герасим Старчев Костадин Балтов	Бургас Иван Цанков Брезово Иван Станков Коларов Стою Ранделов Марин Молдовански Ихтиман Димитър Сестримски Никола Крапчански Новаково поп Ангел Чолаков Хаджи Елес Иван Минев Кръстю Качаков Калайджиев Юртчии Иван Динчов	Рахманлии Минчо Андреев Аджар Никола Марев Котел Берберов Харманли Ганю Буков Нешо Брайков Панагюрище Павел Шопов Манчо Манев Филип Щърбанов Копривщица Петко Искров Муллата Танчо Шабанов

Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, от ляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев.

Спиро Костов е назначен за екзекутор на всички решения на Пловдивския централен комитет. По негова препоръка са привлечени и учениците македонци от Пловдивската гимназия Андрей Ляпчев, Пере Тошев, Христо Татарчев и Кушев, Петко Германов от Дерекьой, Лозенградско, журналистът Ангел Семерджиев от Батак, Стефан Салгънджиев и Боню Баев от Шипка. Комитетът изпраща на агитационна обиколка из Македония Димитър Стерев от Свищов, Д. Голов и Воденичаров, които са заклети, снабдени с паспорти на чужди имена, пари и прокламации, издадени от тайния революционен Македонски комитет. Тримата обаче са заловени от османските власти.

През април, комитетът изработва и отпечатва устав в печатницата на Семерджиев в Пловдив. Уставът е базиран на този на БРЦК, изработен от Любен Каравелов и Левски. Комитетът е прекръстен на Централен български революционен комитет, като за цел е посочено

„

освобождението и обединението на целия български народ

“

Първата публична акция на комитета са панихида и демонстрация по повод годишнината от смъртта на Христо Ботев на 19 май, на които се държат речи за освобождението на Македония и обединението на Северна и Южна България. Правителството реагира, като уволнява от държавна служба основните участници в комитета – Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Стоянович, Ганю Атанасов, Спас Турчев, Георги Бенев, изключени са и ученици от гимназията. Към края на месеца комитетът започва да издава вестник „Борба“, който придобива широка популярност в областта.

През лятото на 1885 комитетът организира кражбата на оръжие от военен склад в Чирпан. То трябва да бъде прехвърлено в Княжество България за въоръжаването на чети, които да заминат за Македония. След като властите залавят пратката и организират наказателно дело срещу извършителите, Захари Стоянов решава, че правителството на Източна Румелия е сериозна пречка пред дейността на организацията. Основен приоритет на БТЦРК става свалянето на източнорумелийското правителство и обединението на Княжество България и Източна Румелия.

Чрез публикации в пресата и публични демонстрации БТЦРК засилва обществените нагласи в полза на обединението. Най-масовото мероприятие е честването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 21 юли. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта.

Представители на БТЦРК се срещат с княз Александър I Батенберг, който ги насърчава, и комитетът решава да обяви Съединението на 15 септември. На 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

На 4 септември бунтовници, под ръководството на Продан Тишков – Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. С това е поставено началото на въстанието, довело до Съединението на България. На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив.

През нощта срещу 6 септември частите на милицията, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, включващо първоначално главно членове на БТЦРК.

Ганю Атанасов. Снимал Димитър Кавра

Бележки

Цитирани източници

• Кесякова, Елена и др. Книга за Пловдив. Пловдив, Издателство „Полиграф“, 1999. ISBN 954-9529-27-4.