Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дерекьой.

Дерекьой или Дере кьой или Дерекьово (на турски: Dereköy) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

Дерекьой
Dereköy
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 446 m
Население 1213 души (2000)
Пощенски код 39000
Телефонен код 0288

ГеографияРедактиране

Селото се намира в Странджа на 20 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели), близо до границата с България.

ИсторияРедактиране

В 19 век Дерекьой е българско село в Бунархисарска кааза на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Дерекьой (Dérékeui) е село с 360 домакинства и 1684 жители българи.[1] В 1877 година учителят в Дерекьой Иванчо Апостолов Македончето е арестуван за революционна дейност и изпратен на заточение.[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 150 български екзархийски семейства или 634 души.[3]

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Дерекьой силно пострадва. От 200 къщи остават неразрушени 68, училището е изгорено и 10 души са убити[4].

В 1908 година следната дописка от Дерекьой е публикувана във вестник „Одрински глас“:

Нашето положение тук постоянно се влошава. Турските власти непрекъснато ни преследват и затварят. Защо мислите, само затова, че сме българи. От село Каракоч са затваряне 11 души, от Ковчаз затвориха Станко Мечката и освободиха го срещу 10 лири откуп. Ще ограбят и каракоченци, че това ще ги освободят. Турската власт от един месец насам започна една ловитба на всички по-заможни българи из Лозенградско. Разкарва ги до Одрин, ограбва ги и ги освобождава срещу големи откупи.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Дерекьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] Българското население на Дерекьой се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

ЛичностиРедактиране

 
Иван Н. Кълбов от Дерекьой, деец на ВМОРО, подвойвода на Стоян Камилски в 1903 г.
 
Георги Хаджиатанасов
Родени в Дерекьой
  •   Атанас Вълканов, подофицер от Българската армия, четник в четата на Михаил Герджиков в Одринско[7]
  •   Атанас Христов (1872 – ?), български революционер и преподавател
  •   Георги Попаянов (1881 – 1951), български революционер и деец на ВМОРО
  •   Георги Хаджиатанасов (1879 – 1959), български революционер и деец на ВМОРО
  •   Васил Николов Андонакев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, ІІІ отделение, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[8]
  •   Димитър Аянов (Димо Аянов, 1882 – 1952), български революционер и офицер
  •   Димитър Биячев, деец на ВМОРО[9]
  •   Иван Кълбов (1882 – 1947), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Михаил Вълчев Биячев, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническата война[10]
  •   Петко Бубулов, деец на ВМОРО, старши подофицер от Българската армия, четник на Лазо Лазов[9]
  •   Петко Георгиев Аянов, македоно-одрински опълченец, 48-годишен, горски стражар в Карнобат, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[11]
  •   Стойчо Аянов (1846 – 1929), български духовник и революционер
  •   Христо Тодоров, куруджия на селото, куриер на ВМОРО[12]
Починали в Дерекьой
Други
  •   Иван Атанасов (Анастасов, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Дерекьой, родом от Карадере, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 14 воденска дружина[13]

БележкиРедактиране

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.
  2. Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа. София, Община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 20.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
  5. Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  7. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 82, 96, 397.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
  9. а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 396.
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 109
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  12. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 415.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 64.