Велешко-прилепски народоосвободителен партизански отряд „Димитър Влахов“

Формиране на партизански отряд „Димитър Влахов“, 1942 г.
Щабът на втората чета на отряда, 1942 г.

Велешко-прилепския народоосвободителен партизански отряд „Димитър Влахов“ е комунистическа партизанска единица във Вардарска Македония, участвала във въоръжената комунистическа съпротива във Вардарска Македония по време на Втората световна война. Познат е само като Велешки, защото действа в този район, както и като Прилепски, защото мнозинството от участниците в него са от Прилепско.

ДейностРедактиране

Формиран е през втората половина на септември 1942 година в Габровник след обединяването на т. нар. Велешки народоосвободителен партизански отряд „Пере Тошев“ и прилепски партизани, разпределени по чети и отделения (десетки). Командир на отряда е Мице Козароски. За първи отряд е определен Прилепския народоосвободителен партизански отряд „Гьорче Петров“, а за втори е предвиден Битолския народоосвободителен партизански отряд „Яне Сандански“. Между октомври ноември 1942 година участва в нападения срещу български части и в саботажни акции край селата Бистрица, Богомила, Поменово, Чашка, Десово, Нежилово, Црешнево, Селце, Лисиче, Катланово, Горно Количани, железопътната гара Клайман и мината край Степанци. На 17 октомври в Богомила партизанският отряд е открит от българска войска и в сражението загиват 16 партизани, а около сто души са арестувани и интернирани за подпомагане на партизаните[1][2], включително при клането в Долно Яболчище.

В село Ърлевци на 29 ноември разоръжават контрачета, край Папрадище на 4 декември води сражения с велешка контрачета, докато втората чета от отряда била обградена край Войница от българска полиция и дава много жертви при опита за бягство към Тиквешко на 17 декември 1942 година. Също през декември отрядът губи бойци в сражения с български части край Дреново и Зелениково и на връх Лисец. Стежнените условия карат част от бойците да минат в легалност, а отделни групи правят опит да се прехвърлят в Скопска Църна гора. Част от оцелелите се присъединяват към Тиквешкия народоосвободителен партизански отряд „Добри Даскалов“ през пролетта на 1943 година, а други 15 формират партизанска група „Димитър Влахов“ и действат в областта Азот и в Дебърца от 11 август 1943 година, където се вливат в Народоосвободителния батальон „Мирче Ацев“[3].

ДейциРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Б О Г О М И Л А, Лексикон, изработил Јовановски Влатко
  2. Сеченица 1942
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1018 – 19.