Тази статия е за с. Големанци. Вижте също: Долно Големанци.

Големанци е село в Южна България. То се намира в община Хасково, област Хасково.

Големанци
Общи данни
Население447 души[1] (15 септември 2022 г.)
21,6 души/km²
Землище20,7 km²
Надм. височина325 m
Пощ. код6358
Тел. код037423
МПС кодХ
ЕКАТТЕ15429
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Хасково
Станислав Дечев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Големанци
Иляз Дурамаджъ
(ДПС)

География Редактиране

Село Големанци се намира 20 км южно от град Хасково. От гр. Хасково до с. Големанци можете да достигнете по 2 маршрута.

  • гр. Хасково – с. Войводово – с. Орлово – с. Мандра – с. Д. Големанци – с. Големанци.
  • гр. Хасково – с. Конуш – по продължение на маршрут Хасково – Кърджали след с. Конуш по посока Кърджали завивате на ляво за с. Мандра – с. Д. Големанци – с. Голе;анци.

История Редактиране

През османския период селото носи името Буюккьой (Бейкьой). Санджакбеят на Чирмен Малкочоглу Бали бей финансира строежа на теке, което се издържа от селото като вакъф.[2]

През 1924 година в селото пристигат български преселници от Беломорска Тракия. Най-много преселници са дошли от село Чобанкьой, Дедеагачко, Гърция. Има по няколко семейства преселници и от други села в Гюмюрджинско и Дедеагачко. Първоначално след погромите над тях в Гърция и извършените жестокости от страна на гърци и най-вече от страна на турската редовна войска и башибозук и след много митарства те идват в България. За живота на преселниците българи от Беломорска Тракия има издадена книга от видната журналистка и писателка Мара Михайлова. Книгата е за село Чобанкьой като авторката е била свидетел на тези събития, а е събирала и други сведения от участници в събитията от преди 1913 г. – 1920 г. През 1904 г. около 20 видни селяни от Чобанкьой са осъдени на смърт и различни срокове затвор за това, че са участвали в атентана по жп гарата минаваща в близост до селото.

Някои от бившите жители на Чобанкьой, Дедеагачко пристигат в България и преминават за кратко през Варна и Тополовградско. През 1925 г. остават в град Хасково в местността Лагера (сега там се намира бившият ДАП), която местност е била гола поляна. Част от тях идват в Кърджали и близките до него села, друга част остават в Хасково. Но най-голямата и компактна маса от преселниците пристигат в с. Долно Големанци, населено тогава изцяло с турско население. Българската държава им дава държавни парцели за да построят къщите си, но тава не им се налага. По силата на Ангорския договор част от турското население се преселва в Турция, а къщите им са закупени от нашата държава и се дават под различни форми да бъдат обитавани от българите – преселници.

Благодарение на това, че нашите дядовци са знаели много добре турски език между местното турско и българско население се създават добри комшийски отношения. Помагат и цели семейства от българи и турци за поколения след това са в добри отношения.

В съзнанието ми е останало примери за това. Доста по-късно към 1960 г. в обора на бившето ТКЗС вече възрастните Стоян Анадолиев и дядо Шабан бяха обект на лакърдии, а и те самите бяха създатели на такива. Двамата бяха обичани от българи и турци. Участваха в кушии по празниците. Празнуваха заедно край селото на така наречения празник „мая“ (махия) и др. подобни.

В селото е родена турската певица, известна в цяла България, Кадрие Латифова. Тя загива млада при трагични обстоятелства, а нейният по-малък син – Вежди Рашидов е известен в България и в чужбина скулптор, депутат и министър на културата в първото правителство на Бойко Борисов.

Население Редактиране

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
19341225
19461317
19561091
19651188
19751302
19851257
1992582
2001487
2011434
2021456

Етнически състав Редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 434 100
Българи 5 1,15
Турци 428 98,61
Цигани 0 0
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 0 0

Културни забележителности Редактиране

В с. Големанци има хамам от древността.

Редовни събития Редактиране

В последния ден от последната седмица на септември в с. Големанци се провежда селски събор.

Личности Редактиране

Родени

Галерия Редактиране

Източници Редактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Григор Бойков, Мария Кипровска, Вакъфските села и сгради в България през ос манския период / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" - София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 73
  3. „Справка за населението на село Големанци, община Хасково, област Хасково, НСИ“. // web.archive.org. Посетен на 14 септември 2020.
  4. „The population of all towns and villages in Haskovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 септември 2020. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 септември 2020. (на английски)

Външни препратки Редактиране