Емблема за пояснителна страница Тази статия е за с. Големанци. Вижте също: Долно Големанци.

Големанци е село в Южна България. То се намира в община Хасково, област Хасково.

Големанци
Село Големанци.jpg
Общи данни
Население 542 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,7 km²
Надм. височина 325 m
Пощ. код 6358
Тел. код 037423
МПС код Х
ЕКАТТЕ 15429
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   кмет
Хасково
Станислав Дечев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Големанци
Иляз Дурамаджъ
(ДПС)

ГеографияРедактиране

Село Големанци се намира 20 km южно от град Хасково. От гр. Хасково до с. Големанци можете да достигнете по 2 маршрута.

  • гр. Хасково – с. Войводово – с. Орлово – с. Мандра – с. Д. Големанци – с. Големанци.
  • гр. Хасково – с. Конуш – по продължение на маршрут Хасково – Кърджали след с. Конуш по посока Кърджали завивате на ляво за с. Мандра – с. Д. Големанци – с. Голе;анци.

ИсторияРедактиране

Името на селото е Бейкой, основано около 1504 - 1505 г., построено след основателя му, Кочи бей, някога управляван от местно османско семейство Ага. По-голямата част от жителите са български турци. Последният турски феодал е Насух Ага Каракоч. Той имаше двама сина Мехмет Али Бей и Ахмет Бей, както и дъщеря. Последните членове на семейството, самият Насу Ага, двамата сина на Насу Ага, внуците му Хюсеин Бей, Мустафа Бей и Немзаде Ханим, както и снахата Фахиме Ханим, емигрират в Бабаески в Турция през Балкански войни 1912-13. По-голямата част от турските жители са от заповед на бекташите, а другата е от сунитския ислям. Има джамия, Хамам и три Теке от Бекташи Бабалар: Хасан Деде, Мухаррем Риза Юсуф и Садула Тадик. През 1924 г. в селото пристигат български преселници от Беломорска Тракия. Най-много преселници са дошли от с. Чобанкьой сега е Сикорахи, Дедеагачко, Кралство Гърция (сега Александруполис). Има по няколко семейства преселници и от други села в Гюмюрджинско и Дедеагачко. Първоначално след погромите над тях в Гърция и извършените жестокости от страна на гърци и най-вече от страна на турската редовна войска и башибузук и след много митарства те идват в България. За живота на преселниците българи от Беломорска Тракия има издадена книга от видната журналистка и писателка Мара Михайлова. Книгата е за село Чобанкьой като авторката е била свидетел на тези събития, а е събирала и други сведения от участници в събитията от преди 1913 г. – 1920 г. През 1904 г. около 20 видни селяни от Чобанкьой са осъдени на смърт и различни срокове затвор за това, че са участвали в атентана по жп гарата минаваща в близост до селото.

Някои от бившите жители на Чобанкьой, Дедеагачко пристигат в България и преминават за кратко през Варна и Тополовградско. През 1925 г. остават в гр. Хасково в местността „Лагера“ (сега там се намира бившия ДАП), която местност е била гола поляна. Част от тях идват в Кърджали и близките до него села, друга част остават в Хасково. Но най-голямата и компактна маса от преселниците пристигат в с. Долно Големанци, населено тогава изцяло с турско население. Българската държава им дава държавни парцели за да построят къщите си, но тава не им се налага. По силата на Ангорския договор част от турското население се преселва в Турция, а къщите им са закупени от нашата държава и се дават под различни форми да бъдат обитавани от българите – преселници.

Благодарение на това, че нашите дядовци са знаели много добре турски език между местното турско и българско население се създават добри комшийски отношения. Помагат и цели семейства от българи и турци за поколения след това са в добри отношения.

В съзнанието ми е останало примери за това. Доста по-късно към 1960 г. в обора на бившето ТКЗС вече възрастните Стоян Анадолиев и дядо Шабан бяха обект на лакърдии, а и те самите бяха създатели на такива. Двамата бяха обичани от българи и турци. Участваха в кушии по празниците. Празнуваха заедно край селото на така наречения празник „мая“ и др. подобни.

В селото е родена турската певица, известна в цяла България, Кадрие Латифова. Тя загива млада при трагични обстоятелства, а нейният по-малък син – Вежди Рашидов е известен в България и в чужбина скулптор, депутат и министър на културата в първото правителство на Бойко Борисов.

НаселениеРедактиране

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 225
1946 1 317
1956 1 091
1965 1 188
1975 1 302
1985 1 257
1992 582
2001 487
2011 434

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 434 100,00
Българи 5 1,15
Турци 428 98,61
Цигани 0 0,00
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 0 0,00

Културни забележителностиРедактиране

В с. Големанци има хамам от древността.

Редовни събитияРедактиране

В последния ден от последната седмица на септември в с. Големанци се провежда селски събор.

ЛичностиРедактиране

Родени

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. „Справка за населението на село Големанци, община Хасково, област Хасково, НСИ“. // web.archive.org. Посетен на 14 септември 2020. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Haskovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 септември 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 септември 2020. (на английски)

Външни препраткиРедактиране