Грейпфрут

Грейпфрутът (Citrus paradisi), (райски цитрус) е вечнозелено дърво от семейство Седефчеви. Популярното му название „грейпфрут“ се дължи на неправилното класифициране на плодовете му като разновидност на гроздето от английския ботаник Джон Лунан. Ботаническото си име растението получава едва през 1837 г. от Джеймс Макфейдън, който го обособява като самостоятелен вид, но дотогава вече названието „грейпфрут“ е навлязло в масова употреба.

Грейпфрут

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (Angiospermae) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Малвиди (malvids) разред: Сапиндоцветни (Sapindales) семейство: Седефчеви (Rutaceae) триб: Citreae род: Цитрус (Citrus) вид: Грейпфрут (C. paradisi)

Научно наименование

Citrus paradisi Macfad., 1830

Грейпфрут в Общомедия

[ редактиране ]

Грейпфрутът вирее най-добре в тропичните и субтропичните райони. За пръв път растението е открито от европейците на остров Барбадос и на Ямайка в края на 18 в. В началото на 19 в. е пренесено във Флорида, където намира особено благоприятни условия за развитие. В наши дни най-големите производители на грейпфрут са САЩ, Израел, ЮАР, Аржентина, Япония, Индия, Кипър.

Грейпфрутовото дърво израства обикновено до 5 – 6 м, старите дървета обаче могат да достигнат височина до 13 – 15 м. Дървото има тъмнозелени листа и цъфти в бяло. Предполага се, че растението се е появило при естественото кръстосване на портокал и помело. Плодовете му тежат 300 – 600 грама, но се срещат и с гигантски размери до 6 кг. Имат тънка, жълта или жълто-оранжева кора, която отделя етерични масла, използвани в козметиката. Вътрешността е сочна, ароматна, с жълт, бледорозов или червен цвят. Има кисело-сладък вкус с характерен горчив привкус, който се дължи на по-голямото съдържание на киселини и по-малко захароза и фруктоза в сравнение с други цитрусови плодове (портокали и мандарини). Плодовете съдържат много витамин C, минерали, микроелементи и антиоксиданти и имат лечебни свойства – помагат за усилване на имунната защита, възпрепятстват развитието на ракови, сърдечно-съдови заболявания, остеопороза.

Цвят и вкус

Грейпфрутът има много сортове. Един начин да се различават сортовете е по цвета на месестата част на плода. Най-разпространените сортове, култивирани днес, са с червен, бял или розов оттенък, отнасящ се до цвета на пулпа на плода. Вкусовете на плода варират от високо киселинен и горчив до сладък. Грейпфрутеният меркаптан е терпен, съдържащ сяра, и е едно от веществата, които имат голяма роля във вкуса и мириса на грейпфрута, в сравнение с други цитрусови плодове.

Производство

Производство на грейпфрут и помело по света през 2005 г.

Розов грейпфрут.

Китай е най-големият производител на грейпфрут и помело, следван от САЩ и Мексико.

10-те най-големи производители на грейпфрут (вкл. помело) към 2012 г.
Държава	Производство (тонове)
Китай	3 800 000
САЩ	1 046 890
Мексико	415 471
Тайланд	328 000
ЮАР	304 559
Израел	246 618
Турция	243 267
Аржентина	200 000
Индия	200 000
Судан	196 000
Световно	8 040 038
Източник: Food And Agricultural Organization of United Nations: Economic And Social Department: The Statistical Division

Взаимодействие с лекарства

Някои плодови сокове могат да потискат ензимите, които абсорбират и метаболизират лекарствата.

Грейпфрут Grapefruit, raw, white (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 138 kJ (30 kcal) Въглехидрати 8.41 g       Захари 7.31 g    Влакна 1.1 g Мазнини 0.1 g    Наситени 0.014 g    Трансмазнини 0 g    Мононенаситени 0.013 g    Полиненаситени 0.024 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 0.69 g Вода 90.48 g Пепел 0.33 g   Витамини Витамин A 0 μg    α-каротин 8 μg    β-каротин 14 μg Тиамин (B1) 0.037 mg Рибофлавин (B2) 0.02 mg Ниацин (B3) 0.269 mg Пантотенова к-на (B5) 0.283 mg Пиридоксин (B6) 0.043 mg Фолиева к-на (B9) 10 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 33.3 mg Витамин D 0 μg Витамин Е 0.13 mg Витамин K 0 μg Ликопен 0 μg   Минерали Калций, Ca 12 mg Желязо, Fe 0.06 mg Магнезий, Mg 9 mg Фосфор, P 8 mg Калий, K 148 mg Натрий, Na 0 mg Цинк, Zn 0.07 mg Мед, Cu 0.05 mg Манган, Mn 0.013 mg Селен, Se 1.4 μg   Аминокиселини Триптофан 0.007 g Треонин 0.012 g Изолевцин 0.007 g Левцин 0.013 g Лизин 0.017 g Метионин 0.007 g Цистин 0.007 g Фенилаланин 0.041 g Тирозин 0.007 g Валин 0.014 g Аргинин 0.078 g Хистидин 0.007 g Аланин 0.022 g Аспарагинова к-на 0.123 g Глутаминова к-на 0.176 g Глицин 0.013 g Пролин 0.056 g Серин 0.025 g Холин 0.0077 g   Други Грейпфрут в Общомедия

Открито е, че грейпфрутът и сокът от грейпфрут взаимодействат с много лекарства и в много случаи водят до неблагоприятен пряк или страничен ефект.

Това се случва по два много различни начина. При първия, ефектът се дължи на бергамотин, естествен фуранокумарин, в пулпата и кората на грейпфрута, който потиска ензима CYP3A4. Действието на този ензим е да метаболизира много видове лекарства. Ако разграждането на лекарството е занижено, тогава нивото на лекарството в кръвта може да стане прекалено високо или да престои твърде дълго, водейки до нежелателни ефекти. От друга страна, много лекарства трябва да бъдат разградени, за да се активират, така че потискането на ензима CYP3A4 може да доведе до намален лекарствен ефект.

Другият ефект е, че грейпфрутът може да блокира абсорбирането на лекарства в червото. Ако лекарството не е абсорбирано, тогава няма достатъчно от него в кръвта, за да доведе до терапевтичен ефект.

Един цял грейпфрут или 200 ml чаша със сок от грейпфрут може да предизвика предозиране с лекарство. Лекарствата, които не са съвместими с грейпфрут, обикновено се обозначават на опаковката или в листовката.