Триптофанът е една от 20-те основни α-аминокиселини и е жизнено важен за човека, но човешкото тяло не го произвежда. Т.е. триптофанът е незаменима аминокиселина и трябва да се доставя чрез храната или добавки. Поради наличието на бензеново ядро той е ароматно съединение и е слабо разтворим във вода. Само L-енантиомерът му има биологично значение.

L-Триптофан

Функции редактиране

Триптофанът както всички аминокиселини е градивен елемент в биосинтеза на протеини.

Триптофанът е прекурсор на следните съединения: серотонин, триптамин, мелатонин, индоламин.

Половината от триптофана, който приемаме, тялото ни използва за синтезирането на ниацин (витамин B3).

За получаването на 1 mg ниацин (витамин B3) тялото ни използва около 60 mg триптофан [2].

Хроничният недостиг на триптофан води до намалени нива на серотонин и други невротрансмитери, което може да повлияе на настроението, влошават паметта и повишава агресията.

Според д-р Батманжелидж появата на диабет също е свързана с недостига на триптофан.

Източници на Триптофан редактиране

Триптофанът е съставка в повечето храни, съдържащи протеини.

Има мит че в растителните протеини липсва, но всъщност триптофанът е наличен в почти всички форми на растителни протеини, дори в някои от тях е в изобилие. Друг мит е че в пуешкото месо триптофанът е в голямо количество, което води до сънливост при консумацията му. Истината е, че количеството триптофан в пуешкото месо е колкото при повечето домашни птици. American Society for Clinical Nutrition публикуват изследване, което изяснява, че този ефект е следствие от консумация на пуешкото месо с други храни и по-специално – въглехидратите. [3]

Установено е, че за натрупване на резерви от триптофан в мозъка е необходима мускулна активност. Затова физическата активност е от голямо значение за нашето тяло.

При пациенти, страдащи от непоносимост към фруктоза, усвояването на триптофан може да се влоши. При тях се наблюдава и понижено ниво на серотонин.

Съдържание на триптофан в различни храни – в милиграмове на 100 грама храна: [4][5]

червен хайвер – 960

водорасли спирулина – 930

черен хайвер – 910

холандско сирене – 780

риба атлантическа треска – 700

бадем – 630

кашу, соя – 600

кашкавал, пармезан – 560

топено сирене – 500

кедрови орехи – 420

сусамово семе – 370

халва – 360

заешко месо – 330

сирене чедър, калмари – 320

слънчогледово семе, шамфъстък, риба сафрид – 300

кокоше месо – 290

фъстък – 285

пуешко месо – 240 – 300

боб, грах – 260

телешко месо, риба херинга – 250

свинско месо – 190 – 250

пилешко месо – 240

говеждо месо, овес – 230

риба сьомга – 220

агнешко месо, риба костур, мазна извара – 210

шоколад, морска треска – 200

нахут суров – 190

яйце – 170 – 200

обезмаслена извара, просо, елда – 180

риби шаран и щука – 180

риба лаврак – 170

киноа сурова – 167

киноа варена – 52

риба скумрия, овесен булгур – 160

сушени кайсии – 150

пшеничено бяло брашно, натурален шоколад, гъби – 130

ечемичен булгур – 120

хляб пшеничен, ечемик – 100

пържени картофи – 84

пълномаслено прясно мляко – 80

варени картофи и ориз – 72

ръжен хляб – 70

сушени сливи – 69

зелени копър и магданоз – 60

зеле, цвекло, юзум – 54

банани – 45

морков, лук – 42

обезмаслено мляко, кисело мляко, кефир – 40

домати – 33

ориз бял – 28

краставици – 21

картофи на скара и фурна – 20

плодове – 12 – 27

Източници редактиране

  1. L-tryptophan // PubChem. Посетен на 19 октомври 2016 г. (на английски)
  2. Studies on the Biosynthesis of Nicotinamide
  3. Effects of normal meals rich in carbohydrates or proteins on plasma tryptophan and tyrosine ratios
  4. 999 foods highest in Tryptophan
  5. CRC Handbook of Chemistry and Physics (1st student edition) / R. C. Weast – 1 – CRC Press, 1988. – ISBN 978-0-8493-0740-9

Външни препратки редактиране