Гьошо Илиев

Гьошо Илиев
	Гьошо Илиев
български революционер
Роден	Ново село, Османска империя
Починал	не по-рано от 1908 г. Ново село, Османска империя
	Гьошо Илиев в Общомедия

Георги^[1]^[2] (Гьошо,^[3] Гошо^[4]) Илиев, известен като Новоселски,^[5] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[3]^[2]^[4]

Биография

Гьошо Илиев като четник

Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков.

Илиев е роден в струмишкото Ново село, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Основно образование получава в Ново село^[2] и в 1905 година завършва с двадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[1] В Солунската гимназия влиза във ВМОРО. След завършването си се връща като български учител в Ново село и развива революционна дейност. Жени се за ресенчанката Николина Хр. Владичева – учителка в село Дабиля, която извезва знамето на Струмишката чета.^[2]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Струмица.^[3]^[4]

Илиев развива революционна дейност и в Кочанско, където е тежко ранен в сражение с османска войска. Отива в България да се лекува. Умира в Ново село от получените рани.^[2]

Бележки

↑ ^а ^б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 227. (на македонска литературна норма)
↑ ^а ^б ^в Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
↑ ^а ^б ^в Ацев, Петър. Спомени. София, Алфаграф, 2011. ISBN 9789549261776. с. 208, 394.
↑ Мијатовиќ, Драгица. Ѓорги Илиев Новоселски – учител и војвода // Просвета. 20. 05. 1976. с. 8. (на македонска литературна норма)

[Кандиларовъ_98-1] а ^б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.

[Ликин_227-2] а ^б ^в ^г ^д Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 227. (на македонска литературна норма)

[Карайовов-3] а ^б ^в Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.

[Ацев-4] а ^б ^в Ацев, Петър. Спомени. София, Алфаграф, 2011. ISBN 9789549261776. с. 208, 394.

[5] Мијатовиќ, Драгица. Ѓорги Илиев Новоселски – учител и војвода // Просвета. 20. 05. 1976. с. 8. (на македонска литературна норма)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]