Георги Саракинов

български революционер
Тази статия е за революционерът от ВМОРО. За специалиста по авторско право вижте Георги Саракинов (юрист).

Георги Гоцев (Гацев) Саракинов с псевдоним Видю е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Георги Саракинов
български революционер
Роден
Починал
1971 г. (83 г.)
Учил вЛайпцигски университет
Георги Саракинов в Общомедия
Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков.

Биография редактиране

 
Записка за изтеглени суми от сметката на Екзархията за издръжката на Солунския девически пансион и за изплащане заплатата на учителя в Солунската българска мъжка гимназия Георги Саракинов, подписана от началника на училищния отдел Стефан Лафчиев, 12/25 декември 1906 г.
 
Саракинов първият седнал отляво

Саракинов е роден през 1887 година[2] във воденското село Саракиново, тогава в Османската империя, днес в Гърция, но живее във Воден.[2] Син е на лидера на Воденската българска община Гацо Саракинче и правнук на Ангел Гацо от българския род Саракинови.[3] В 1902 година завършва с първия випуск търговските курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[4] Между 1903 и 1905 година следва в висше търговско училище в Лайпциг.[5] От 1905 до 1911 година работи като български учител в Солунската мъжка гимназия.[6] Член е на Солунския околийски комитет на ВМОРО. След Младотурската революция в 1908 година е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове.[7]

След Междусъюзническата война се установява в Бургас, където 25 години работи за американската компания „Стандарт ойл“.[2] По време на Първата световна война моли Тодор Александров да бъде зачислен в Единадесета македонска дивизия[8]. След войните за национално обединение се установява в България и работи в представителството в София на американската компания „Сакони Вакуум“ до 1943 година[9].

Към 1941 година е подпредседател на Воденското благотворително братство в София.[10]

През май 1941 година Георги Саракинов заедно с Андон Калчев, Васил Стумбов, Спиро Василев и Тома Бакрачев основават Македонобългарски комитет в Лерин, Костур и Воден, който действа за присъединяването им към България.[11] Изгонен е заради конфликт с германските окупационни власти.[2]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година подписва Апела към македонците в България[12] и участва в дейността на Съюза на македонските емигрантски организации в България. Умира през 1971 година в София. Оставя спомени и автобиография.[13][14]

Бележки редактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 23.
  2. а б в г д Личности. Саракинов, Георги Гацев // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
  3. Личности. Саракинови // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 114.
  5. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  6. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 84.
  7. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 209, 398.
  8. Военно-исторически сборник, Том 60, броеве 1-3, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, 1991, стр.133
  9. Биография на Георги Саракинов, www.geni.com, посетен на 8.12.2013 г.
  10. ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
  11. Георгиева, Цветана. История на България по дати: Българската хроника, Труд, 2003, стр. 270.
  12. Билярски, Цочо, Ива Бурилкова. БКП, Коминтернът и Македонският въпрос 1917-1946, Том 2, Главно управление на архивите, 1999, стр.1122.
  13. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 377 - 378. Посетен на 4 септември 2015.
  14. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 418.