Анастас Николов
Анастас (Наце) Николов Дамянов Рензов – Зографски е български зограф и резбар от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.[1]
| Анастас Николов | |
| български зограф | |
 Портрет от Георги Зографски | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 1920 г.
|
| Анастас Николов в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е през втората половина на XIX век в дебърското мияшко село Тресонче в семейството на видния български зограф Никола Дамянов. Принадлежи към големия зографски род Рензовци. Дамянов работи като учител в Прилеп, Гевгели и на други места. Подобно на роднините си се занимава и с резбарство - участва в резбоването на иконостаса на църквата „Свети Димитър“ в Скопие. По-късно се преселва в Щип.[1] В 1887 година според надпис над южния вход, по-късно загубен, Петър Николов и неговите сътрудници брат му Анастас и ученикът Илия Манев от Дреново изписват наново църквата „Възнесение Господне“ във велешкото село Дреново.[2]
Родословие
редактиране| Мирче | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Богдан Мирчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Силян Богданов (край на ΧVIII век – начало на XIX век) | Стефан Богданов (край на ΧVIII век – начало на XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стефан Силянов | Янкул Силянов (около 1750 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Цветко Янкулов | Дамян Янкулов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян (Станко) Цветков (около 1800/1810 – 1869/1870) | Никола Дамянов (1810 – 1866) | Коста Дамянов (? – 1869) | Андрей Дамянов (1780 – 1878) | Георги Дамянов (около 1784 – 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойче Станков (1849 – 1903) | Анастас Николов (? – 1920) | Петър Николов (около 1850 – 1921) | Дамян Андреев (около 1847 – 1926) | Ангел Андреев | Иван Андреев (? – 1905) | Димитър Андреев (1877 – 1940) | Яков Зографски (около 1820 – 1907) | Янко Георгиев (? – 1881) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Зографов (1869 – 1931) | Симеон Зографов (1876 – 1949) | Георги Зографски (1869 – 1945) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Зографски (1895 – 1985) | Йордан Зографски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 174.
- ↑ Николовски, Дарко. Прилог кон проучувањата на поствизантиската уметност во Општина Чашка, Велешко // Патримониум Χ (15). Скопје, КАЛАМУС, 2017. с. 278. (на македонска литературна норма)