Димитър Зографов (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Зографов.
Димитър Андреев Зографов с псевдоним Митроминов[1] е български военен, полковник, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
| Димитър Зографов | |
|---|---|
| български военен и революционер | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 27 февруари 1940 г.
|
| Учил в | Национален военен университет |
| Димитър Зографов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Зографов е роден на 15 август 1877 година в град Велес, тогава в Османската империя. Учи във Велес и Скопие. В 1894 година се заселва в София с цялото си семейство. През 1900 година завършва Военното училище и е произведен в офицерски чин. Започва да служи в осми резервен полк. През 1902 година си подава оставката и се присъединява към Върховния комитет. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.[2] Участва и в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета. На 19/20 август 1903 година води голямо сражение с турски аскер при Бела река в Пирин, но успешно измъква четата си.[3]. Бил е командир на втора експедиционна жп дружина, десета пионерна дружина и жп дружина.[4]
Зографов е сред дейците, които работят за война с Османската империя и против разбирателство с младотурския режим. В 1910 година министър-председателят Александър Малинов се оплаква на Атанас Шопов, че Зографов му пише писма, в които го заплашва със смърт.[5]
След избухването на Балканската война в 1912 година Зографов става командир на 11 сярска дружина на Македоно-одринското опълчение.[6] Награден е с орден „За храброст“ IV степен. В Първата световна война командва жп дружина.[7][8] За бойни отличия и заслуги във войната е награден с народен орден „За военна заслуга“, V степен.[9]
Умира на 27 февруари 1940 година в София.[10]
Военни званияРедактиране
- Подпоручик (1900)
- Поручик (27 септември 1904)
- Капитан (1908)
- Майор (16 март 1917)
- Подполковник (27 ноември 1918)
- Полковник
РодословиеРедактиране
| Мирче | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Богдан Мирчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Силян Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век) | Стефан Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стефан Силянов | Янкул Силянов (около 1750 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Цветко Янкулов | Дамян Янкулов (около 1770 — около 1830) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян (Станко) Цветков (около 1800/1810 — 1869/1870) | Никола Дамянов (1810 — около 1860) | Коста Дамянов (? — около 1870) | Андрей Дамянов (1780 — 1878) | Георги Дамянов (около 1784 — 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойче Станков (1849 — 1903) | Анастас Николов | Петър Николов (около 1850 — 1921) | Дамян Андреев (около 1847 — 1921) | Ангел Андреев | Иван Андреев | Димитър Андреев (1877 — 1940) | Яков Зографски (около 1820 — 1907) | Янко Георгиев (? — 1881) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Зографов (1869 — 1931) | Симеон Зографов (1876 — 1949) | Георги Зографски (1869 — 1944) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Зографски (1895 — 1985) | Йордан Зографски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
- ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 119.
- ↑ „Македония“, бр.8, април 1904 г., стр. 17.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 326.
- ↑ Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 17.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 271.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360 – 361.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 60.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 94
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 171.