Дача Мараини

италианска писателка, поетеса и есеистка

Дàча Пàола Мараѝни (на италиански: Dacia Paola Maraini) е италианска писателка, поетеса и есеистка. Носителка е на много литературни награди.

Дача Мараини
Dacia Maraini
италианска писателка, поетеса и есеистка
Дача Мараини през 2012 г.
Дача Мараини през 2012 г.
Родена
13 ноември 1936 г. (86 г.)
НационалностFlag of Italy.svg Италия
Работила вписателка, поетеса, есеистка
Литература
Жанровероман, сценарий, есе
Известни творбиLa vacanza
L'età del malessere
Donna in guerra
Buio
НаградиPrix Formentor (1962
Награда „Фреджене“ (1985)
Награда „Стрега“ (1999)
Семейство
БащаФоско Мараини
МайкаТопация Алиата
ПартньорАлберто Моравия (1962 – 1978)
Уебсайт
Дача Мараини в Общомедия

БиографияРедактиране

Родена е във Флоренция през 1936 г. като най-голямата дъщеря на флорентинския антрополог, ориенталист и писател Фоско Мараини и художничката и галеристка от Палермо Топация Алиата, принадлежаща по майчина линия към сицилианския клон на древната пизанска фамилия Алиата, а именно Алиата ди Салапарута. Дядо ѝ по бащина линия е римският скулптор и изкуствовед от тичински и генуезки произход Антонио Мараини (1886 - 1963), депутат от Националната фашистка партия от 1934 до 1939 г., както и близък сътрудник на йерарха Акиле Стараче и основен защитник на художествено-културните политики на фашисткия режим. Баба ѝ по бащина линия е английската писателка, родена в тогавашна Хабсбургска Унгария и от частично полски произход Корнелия Едит „Йои“ Крос (1877 - 1944).[1] Дядо ѝ по майчина линия е гастрономът Енрико Мария Алиата ди Вилафранка (1879 - 1946), собственик на прочутата винарна Корво и последен господар на древните изби на Кастелдача, а баба ѝ по майчина линия е Ория Мария Амелия „Соня“ Ортузар Овале де Оливарес (1892 - 1981), оперна певица, която обаче не успява да се наложи, дъщеря на чилийски дипломат.[2]

 
Семейство Мараини: Фоско, Дача, Юки, Тони и тяхната майка Топация Алиата

Мараини прекарва детството си в Япония,[3] където родителите ѝ се установяват през 1939 г. и където са родени сестрите ѝ Луиза „Юки“ (музикантка, певица и композиторка) и Антонела „Тони“ (писателка, историчка на изкуството и етноложка). След падането на фашизма и последвалото обявяване на примирието от Касибиле през 1943 г., с което Италия прекъсва връзките си с Оста, семейството е интернирано в концентрационен лагер от японските власти, където търпи глад. Едва през 1945 г. то успява да се завърне в Италия, като първо се установява в Сицилия, в имението на техните баба и дядо по майчина линия, монументалната Вила Валгуарнера в Багерия, а по-късно в Рим. След това баща ѝ Фоско иска да се върне сам във Флоренция. Тези години са разказани от самата Мараини в нейния роман „Багерия“.

След раздялата на родителите ѝ, на 18-годишна възраст Мараини се присъединява към баща си, който междувременно се мести в Рим. През 1959 г. се жени за Лучо Поци, милански художник, с когото се развежда през 1963 г.[4] Впоследствие е дългогодишна партньорка на Алберто Моравия, с когото живее от 1962 до 1978 г. В Рим създава солидно приятелство с много писатели и поети, включително Пиер Паоло Пазолини, Елза Моранте, Мария Белончи и самия Моравия, влизайки напълно в литературния кръг на времето.

Мараини е вегетарианка.

КариераРедактиране

60-те годиниРедактиране

Първият си успех постига с романа La vacanza („Ваканцията“) от 1962 г. Следват L'età del malessere („Възрастта на дискомфорта“) (1963) и A memoria („Наизуст“) (1967).

70-те годиниРедактиране

През 1971 г. подписва отвореното писмо до сп. „Л'Еспресо“ срещу комисар Луиджи Калабрези.[5]

През 1972 г. пише Memorie di una ladra („Спомени на една крадла“), а през 1975 г. – Donna in guerra („Жена на война“).

През 1973 г. основава Театър „Мадалена“ (Teatro della Maddalena) в Рим с писателката и драматург Марикла Боджо, ръководен и режисиран само от жени. Авторка е на повече от шестдесет пиеси, играни в Италия и в чужбина, включително „Манифест от затвора“ (Manifesto dal carcere) и „Диалог на проститутка с клиент“ (Dialogo di una prostituta con un suo cliente).

80-те годиниРедактиране

През 80-те години пише Il treno per Helsinki („Влакът за Хелзинки“) (1984) и Isolina („Изолина“) (1985).

В края на 80-те години Rai3 излъчва предаването Raccontare Palermo („Да разкажеш за Палермо“), където писателката се среща по улиците и в сградите на града с различни представители на сицилианската култура като Мимо Кутикио.

90-те годиниРедактиране

През 1990 г. публикува La lunga vita di Marianna Ucria („Дългият живот на Мариана Укрия"). Следват Bagheria („Багерия“) (1993), Voci („Гласове“) (1994), Un clandestino a bordo („Нелегален имигрант на борда“) (1996), Dolce per se („Сладка за себе си“) (1997) и сборникът с разкази Buio („Тъмнина“) (1999).

2000-те годиниРедактиране

В началото на 2000-те Мараини води Международния театрален фестивал „Джоя Векио“ в Джоя дей Марси в Абруцо.[6]

През 2001 г. публикува La nave per Kobe („Корабът за Кобе“), в която припомня детския си опит на затворчка в Япония, и Amata scrittura. Laboratorio di analisi letture proposte conversazioni („Обичано писане. Ателие за анализи, предложения за четене, разговори“). През 2004 г. е ред на Colomba („Гълъбица“). През 2007 г. издава Il gioco dell'universo („Играта на вселената“), а през 2008 г. – Il treno dell'ultima notte („Влакът от последната нощ“).

2010-те годиниРедактиране

През 2010 г. публикува разказа La seduzione dell'altrave („Съблазняването на друго място“) и през 2011 г. романа La grande festa („Големият празник“).

През 2013 г. излиза романът й под формата на дневник Chiara di Assisi. Elogio della disobbienza („Киара от Асизи. Възхвала на непокорството“).

От 2016 г. Мараини е почетна гражданка на Арона на езерото Маджоре – мястото, където всяка година се провежда театралният и литературен фестивал „Татър на вода“ (Il teatro sull'acqua), на който тя е художествен директор.

През 2018 г. е назначена за президент на научния комитет на Палермо като Италианска столица на културата.[7]

Тя е главна редакторка на литературното списание Nuovi Argomenti, издавано от изд. „Арнолдо Мондадори“.

2020-те годиниРедактиране

През 2020 г. публикува есето Il coraggio delle donne („Смелостта на жените“) с Киара Валентини и романа Trio. Storia di due amiche, un uomo e la peste a Messina („Трио. Историята на две приятелки, един мъж и чумата в Месина“).

През 2021 г. публикува: Writing like breathing. Sessant'anni di letteratura („Писането като дишане. Шестдесет години литература“), документалната книга La scuola ci salverà („Училището ще ни спаси“) и Una rivoluzione gentile. Riflessioni su un Paese che cambia („Една нежна революция. Размисли за една променяща се страна“).

През 2022 г. излиза „Скъпи Пиер Паоло“ (Caro Pier Paolo) в памет на нейния приятел Пиер Паоло Пазолини за 100 г. от рождението му.

ТворчествоРедактиране

РоманиРедактиране

  • La vacanza, Milano, Lerici, 1962.
  • L'età del malessere, Torino, Einaudi, 1963.
  • A memoria, Milano, Bompiani, 1967.
  • Memorie di una ladra, Milano, Bompiani, 1972.
    Спомени на една крадла, изд. „Х. Г. Данов“, 1982.
  • Donna in guerra, Torino, Einaudi, 1975.
  • Lettere a Marina, Milano, Bompiani, 1981.
  • Il treno per Helsinki, Torino, Einaudi, 1984. ISBN 88-06-05721-9
  • La lunga vita di Marianna Ucrìa, Milano, Rizzoli, 1990. ISBN 88-17-66425-1.
    Нямата херцогиня, изд. „Хемус“, 1996, ISBN 954-428-126-6
  • Bagheria, Milano, Rizzoli, 1993. ISBN 88-17-66476-6
  • Voci, Milano, Rizzoli, 1994. ISBN 88-17-66478-2
  • Dolce per sé, Milano, Rizzoli, 1997. ISBN 88-17-66468-5
  • Colomba, Milano, Rizzoli, 2004. ISBN 88-17-00440-5
  • Il treno dell'ultima notte, Milano, Rizzoli, 2008. ISBN 978-88-17-02166-1
  • La grande festa, Milano, Rizzoli, 2011. ISBN 978-88-17-05548-2
  • Menzogna felice, Roma, La Biblioteca di Repubblica-L'Espresso, 2011
  • Chiara di Assisi. Elogio della disobbedienza, Milano, Rizzoli, 2013. ISBN 978-88-17-06721-8
  • La bambina e il sognatore, Milano, Rizzoli, 2015. ISBN 978-88-17-08379-9
  • Tre donne. Una storia d'amore e disamore, Milano, Rizzoli, 2017
  • Corpo felice. Storia di donne, rivoluzioni e un figlio che se ne va, Milano, Rizzoli, 2018, ISBN 978-88-17-10491-3
  • Trio.Storia di due amiche, un uomo e la peste a Messina, Milano, Rizzoli, 2020

РазказиРедактиране

  • Mio marito, Milano, Bompiani, 1968.
  • L'uomo tatuato, Napoli, A. Guida, 1990. ISBN 88-7188-003-X
  • Delitto, Lungro di Cosenza, Marco, 1990. ISBN 88-85350-01-1
  • Cinque donne d'acqua dolce, in Il pozzo segreto. Cinquanta scrittrici italiane, представени от Мария Роза Кутруфели, Розарио Гуачи и Мариза Рускони, Firenze, Giunti, 1993. ISBN 88-09-20294-5
  • La ragazza con la treccia, Roma, Viviani, 1994. ISBN 88-7993-028-1
  • Mulino, Orlov e Il gatto che si crede pantera, in Parole di donne, a cura di Adriana Moltedo, Viterbo, Stampa alternativa, 1994. ISBN 88-7226-191-0
  • Silvia, Ravenna, Edizioni del girasole, 1995. ISBN 88-7567-282-2
  • Il mostro dagli occhi verdi, in Racconti a teatro, Roma, Editori Riuniti, 1996.
  • Buio, Milano, Rizzoli, 1999. ISBN 88-17-68019-2
  • Berah di Kibawa. Un racconto con dodici finali, Roma, Gremese, 2003. ISBN 88-8440-236-0
  • In volo, Mantova, Corraini, 2005. ISBN 88-7570-075-3
  • Un sonno senza sogni; Gita in bicicletta a Mongerbino, Bagheria, Drago, 2006. ISBN 88-95082-01-X
  • Ragazze di Palermo, Milano, Corriere della Sera, 2007.
  • Il poeta-regista e la meravigliosa soprano, Milano, Corriere della Sera, 2008.
  • La ragazza di via Maqueda, Milano, Rizzoli, 2009. ISBN 978-88-17-03366-4
  • La seduzione dell'altrove, Milano, Rizzoli, 2010. ISBN 978-88-17-04367-0
  • L'amore rubato, Milano, Rizzoli, 2012. ISBN 978-88-17-06081-3
  • Gita a Viareggio, Roma, Fahrenheit 451, 2013. ISBN 978-88-86095-77-8
  • Telemaco e Blob. Storia di un'amicizia randagia, Milano, Rizzoli, 2017. ISBN 978-88-17-09244-9
  • La scuola ci salverà, Milano, Solferino, 2021 [съдържа 3 разказа: L'esame, Il bambino vestito di scuro и Berah di Kibawa]

СборнициРедактиране

  • Romanzi, Collana Firme Oro n.3, Milano, Rizzoli, 2006
  • Romanzi e racconti, a cura di Paolo Di Paolo ed Eugenio Murrali, Collezione I Meridiani, Milano, Mondadori, 2021.

Детски разказиРедактиране

  • Storie di cani per una bambina, Milano, Bompiani, 1996. ISBN 88-452-2804-5
  • La pecora Dolly. E altre storie per bambini, Milano, Fabbri, 2001. ISBN 88-451-2703-6
  • La notte dei giocattoli, disegnata da Gud, Latina, Tunué, 2012. ISBN 978-88-97165-34-7
  • Onda Marina e il drago spento, illustrata da Simone Angelini, Roma, Giulio Perrone Editore, 2019.

ПоезияРедактиране

  • Botta e risposta poetica... o quasi, с Nicolò Maraini, Roma, Editrice dell'Orso, 1960
  • Crudeltà all'aria aperta, Milano, Feltrinelli, 1966
  • Donne mie, Torino, Einaudi, 1974
  • Mangiami pure, Torino, Einaudi, 1978. ISBN 88-06-01339-4
  • Dimenticato di dimenticare, Torino, Einaudi, 1982. ISBN 88-06-05474-0
  • Maraini, Stein, Roma, Il ventaglio, 1987
  • Viaggiando con passo di volpe. Poesie 1983-1991, Milano, Rizzoli, 1991. ISBN 88-17-66466-9
  • Occhi di Medusa, Calcata, Edizione del Giano, 1992
  • Se amando troppo. Poesie 1966-1998, con CD-ROM, Milano, Rizzoli, 1998. ISBN 88-17-86019-0
  • Notte di capod'anno in ospedale, Roma, Lepisma, 2009. ISBN 978-88-7537-103-6

ТеатърРедактиране

  • Il ricatto a teatro e altre commedie, Torino, Einaudi, 1970
  • Viva l'Italia, Torino, Einaudi, 1973
  • La donna perfetta, Venezia, La Biennale, 1974
  • La donna perfetta seguito da Il cuore di una vergine, Torino, Einaudi, 1975
  • Don Juan, Torino, Einaudi, 1976
  • Dialogo di una prostituta con un suo cliente. Con un dibattito sulla decisione di fare il testo e la preparazione dello spettacolo, Padova, Mastrogiacomo-Images 70, 1978
  • I sogni di Clitennestra e altre commedie, Milano, Tascabili Bompiani, 1981
  • Lezioni d'amore e altre commedie, Milano, Bompiani, 1982
  • Stravaganza, Roma, Serarcangeli, 1987
  • Paura e amore, con Margarethe von Trotta e Laura Novati, Milano, A. Mondadori, 1988. ISBN 88-04-31769-8
  • Erzbeth Bathory; Il geco; Norma 44, Roma, Editori & Associati, 1991
  • Veronica, meretrice e scrittora, Milano, Bompiani, 1992. ISBN 88-452-1880-5
  • La casa tra due palme, Salerno, Sottotraccia, 1995. ISBN 88-86351-05-4
  • Maria Stuarda. Mela, Donna Lionora giacubina, Stravaganza, Un treno, una notte, Milano, Biblioteca universale Rizzoli, 2001. ISBN 88-17-12693-4
  • Teatro anni Novanta: I, Veronica, meretrice e scrittora. La terza moglie di Mayer, Camille, Milano, Biblioteca universale Rizzoli, 2001. ISBN 88-17-12694-2. II, Memorie di una cameriera. Storia di Isabella di Morra raccontata da Benedetto Croce, I digiuni di Catarina da Siena, Milano, Biblioteca universale Rizzoli, 2001. ISBN 88-17-12695-0
  • Per Giulia, con la collaborazione di Angela Bove, della professoressa Maria Rosaria Carnevale, l'apporto delle parole delle amiche e del diario ritrovato di Giulia, Roma, Perrone, 2011. ISBN 978-88-6004-216-3
  • Per proteggerti meglio, figlia mia, Roma, Perrone, 2011. ISBN 978-88-6004-217-0
  • In viaggio da Itaca, con Gabriele Marchesini, Cesena, Il ponte vecchio, 2011. ISBN 978-88-6541-103-2
  • Lettere d'amore, lettere di Gabriele D'Annunzio in una cornice teatrale di Dacia Maraini, con CD, Roma, Perrone, 2012. ISBN 978-88-6004-226-2
  • Teresa la ladra, con CD, Roma, Perrone, 2013. ISBN 978-88-6004-273-6
  • Passi affrettati, Roma, Perrone, 2015. ISBN 978-88-6004-394-8

СценарииРедактиране

  • Cuore di mamma, con Salvatore Samperi, Milano, Forum, 1969

Документална литератураРедактиране

ПътеписиРедактиране

ИнтервютаРедактиране

  • E tu chi eri? Interviste sull'infanzia, Milano, Bompiani, 1973
  • Wanda Raheli. Giovedì 19 giugno 1975, Roma, Seconda Scala, 1975
  • Parlare con Dacia Maraini, di Ileana Montini, Verona, Bertani, 1977
  • Storia di Piera, con Piera degli Esposti, Milano, Bompiani, 1980
  • Il bambino Alberto, Milano, Bompiani, 1986. ISBN 88-17-53452-8
  • Conversazione con Dacia Maraini. Il piacere di scrivere, a cura di Paola Gaglianone, Roma, Omicron, 1995. ISBN 88-86680-06-6
  • Piera e gli assassini, con Piera degli Esposti, Milano, Rizzoli, 2003. ISBN 88-17-87227-X
  • Ho sognato una stazione. Gli affetti, i valori, le passioni, conversazione con Paolo Di Paolo, Roma-Bari, Laterza, 2005. ISBN 88-420-7769-0
  • Il volto delle donne. Conversazione con Dacia Maraini, intervista di Stefano Giovinazzo, Roma, Edizioni della Sera, 2010. ISBN 978-88-904730-6-7
  • Alfabeto quotidiano. Le parole di una vita, с Джоконда Маринели, Collana La camera del fuoco n.14, Cava de' Tirreni, Marlin, 2021. ISBN 978-88-604-3165-3

СъставителствоРедактиране

  • Fosco Maraini, Il gioco dell'universo. Dialoghi immaginari tra un padre e una figlia, Collana Oscar Bestsellers n.1800, Mondadori, 2008, ISBN 978-88-045-7684-6; riedito col titolo Il gioco dell'universo. Un padre, una figlia e il sogno della scrittura, Collana Oceani, Milano, La nave di Teseo, 2020, ISBN 978-88-346-0350-5

АудиокнигиРедактиране

  • Piera Degli Esposti legge La lunga vita di Marianna Ucrìa, Roma, Emons Italia, 2011. ISBN 978-88-95703-47-3

ФилмографияРедактиране

Награди и признанияРедактиране

  • 1962 – Награда Formentor de las Letras[8]
  • 1985 – Награда „Фреджене“ (Premio Fregene) (Награда на Президента за литература)[9][10]
  • 1990 – Награда „Кампиело“ (Premio Campiello)[11] (Книга на годината 1990) с La lunga vita di Marianna Ucrìa
  • 1995 – Награда „Неапол“ (Premio Napoli)[12]
  • 1996 – Медал „Габриела Мистрал“ (Medaglia Gabriela Mistral)[13]
  • 1996 – Кавалер на Големия кръст на Ордена за заслуги към Италианската република[14]
  • 1997 – Награда за литература „Фаяно“ (Premio Flaiano per la narrativa)[15]
  • 1997 – Награда „Фреджене“ за комуникация и културно разпространение[9][10]
  • 1997 – Литературна награда „Бранкати“ за белетристика (Premio letterario Brancati per la narrativa)[16]
  • 1999 – Награда „Мондело“ (Premio Mondello)[17]
  • 1999 – Награда „Стрега“ (Premio Strega) за сборника с разкази Buio[18]
  • 2000 – Награда „Порто Венере Жена“ (Premio Porto Venere Donna)[19]
  • 2000 – Плакет „Волпони“ (Targa Volponi)[20]
  • 2002 – Награда за литературна кариера „Ангуилара Сабация“ (Premio alla Carriera Letteraria "Anguillara Sabazia")[21]
  • 2004 – Литературна награда „Кастелфиорентино“ (Premio letterario Castelfiorentino)
  • 2005 – почетна диплома за Studi teatrali от Университета на Акуила[22]
  • 2006 – Национална награда за белетристика „Лучо Мастронарди“ за кариера (Premio nazionale di Narrativa Lucio Mastronardi alla carriera)[23]
  • 2007 – Награда „Чимитиле“ (Premio Cimitile), раздел „Белетристика“ за Il gioco dell'universo
  • 2007 – Награда „Жълтуга“ (Premio La ginestra), специална извънконкурсна награда[24][25]
  • 2008 – Награда „Калепино“ (Premio Calepino)[26]
  • 2009 – Международна награда за поезия „Роберто Фарина“ (Premio Internazionale di Poesia «Roberto Farina»)[27]
  • 2009 – Литературна национална награда „Карло Леви“ (Premio Letterario Nazionale “Carlo Levi”), раздел „Белетристика“[28]
  • 2009 – Награда „Алесандро Тасони“ (Premio Alessandro Tassoni)[29]
  • 2009 – Почетна диплома от Middlebury College (Върмонт, САЩ)[30]
  • 2010 – Почетна магистърска степен от Университета във Фоджа[31]
  • 2011 – Награда „Тариконе“ (Premio Tarricone)[32]
  • 2012 – Награда „Анджелини“ (Premio Angelini)[33]
  • 2012 - Награда „Мизено“ (Premio Miseno)[34]
  • 2012 – Награда „Фондация „Ил Кампиело““ (Premio Fondazione Il Campiello)
  • 2012 – Златна алебарда за литература (Alabarda d'oro per la letteratura)[35]
  • 2012 – Награда ASDOE (Premio ASDOE)[36]
  • 2013 - Награда „Морска култура“ (Premio Cultura del Mare)[37]
  • 2014 – Почетно гражданство на Баколи[38]
  • 2015 – Почетна диплома от Университет „Джон Кабот“ (Рим)[39]
  • 2016 – Награда „Бокачо“ (Premio Boccaccio)[40]
  • 2016 – Почетно гражданство на Арона
  • 2016 – Почетно гражданство на Вилапиана[41]
  • 2016 – Литературна награда „Палми за кариера“ (Premio letterario Palmi alla carriera)[42]
  • 2016 – Национална награда „Пратола“ (Premio Nazionale Pratola)[43]
  • 2016 – Награда „Манцони“ за кариера (Premio Manzoni alla carriera)[44]
  • 2016 – Награда „Монтале Извън дома 2016“ (Premio Montale Fuori di Casa 2016), раздел „Белетристика“[45]
  • 2017 – Награда „Панунцио“ (Premio Pannunzio)[46]
  • 2017 – Награда „Ил Поджо“ (Premio il Poggio)[47]
  • 2017 – Награда „Ругарли“ (Premio Rugarli)[48]
  • 2017 – Неспокоен на годината 2017 (Inquieto dell'Anno 2017)[49]
  • 2017 – Посветен ѝ е литературен конкурс в Калашибета[50]
  • 2017 – Орден на Изгряващото слънце, златни лъчи с розета (Япония)[51]
  • 2018 – Награда „Ювенал“ (Premio Giovenale)[52]
  • 2018 – Награда „Град Бари“ (Premio Città di Bari)[53]
  • 2018 – Награда „Киара“ за кариера (Premio Chiara alla carriera)[54]
  • 2018 – Почетна диплома от Неаполски университет „Ориентале“[55]
  • 2018 – Златен флорин (Fiorino d'oro)[56]
  • 2019 – Награда „БълхиВУма за кариера“ (Premio PulciNellaMente alla Carriera)[57]
  • 2019 – Награда „Матилде Серао“ (Premio Matilde Serao)[58]
  • 2019 – Награда „Франко Куомо Интернешънъл“ (Premio Franco Cuomo International 2019)[59]
  • 2020 – Литературна международна награда „Виареджо Репачи за кариера“ (Premio Letterario Internazionale Viareggio Répaci alla carriera)[60]
  • 2021 – Награда „Хемингуей“ (Premio Hemingway)[61]
  • 2021 – Награда за поезия „Чиленто“ (Premio Cilento Poesia)
  • 2021 – Литературна награда „Какури“ (Premio Letterario Caccuri) за La scuola ci salverà[62]
  • 2021 - Награда „Фулвия“ (Premio Fulvia)[63]
  • 2021 - Награда „Деси“ (Premio Dessì) (специална награда на журито)[64]
  • 2022 - Награда за кариера „Град Акуи Терме“ (Premio alla Carriera Città di Acqui Terme)[65]
  • 2022 - Награда „Пасаджи 2022“ (Premio Passaggi 2022)[66]
  • 2022 - Награда „Жени на първа линия“ (Premio Donne in Prima Fila)[67]
  • 2022 - Международна награда „Диалози на Пистоя“ (Premio Internazionale Dialoghi di Pistoia)[68]

ИзточнициРедактиране

  • Maraini, Dacia, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana. Посетен на 9 септември 2022 г.
  • Dacia Maraini, в Enciclopedia Britannica, Encyclopædia Britannica. Посетен на 9 септември 2022 г.
  • Dacia Maraini, в enciclopediadelledonne.it, Enciclopedia delle donne. Посетен на 9 септември 2022 г.
  • Dacia Maraini, su BeWeb, Conferenza Episcopale Italiana. Посетен на 9 септември 2022 г.
  • Biografia di Dacia Maraini, на biografeonline.it. Посетен на 9 септември 2022 г.
  • Dacia Maraini, su Primi piani, n. 4 - aprile 2017. Посетен на 9 септември 2022 г.
  • Federica Depaolis e Walter Scancarello, Dacia Maraini. Bibliografia delle opere e della critica, 1953-2014. Una prima ricognizione, con una nota di Attilio Mauro Caproni, saggi di Paolo Di Paolo e Eugenio Murrali, Pontedera, Bibliografia e Informazione, 2015. ISBN 978-88-909833-3-7
  • Manuela Bertone e Barbara Meazzi (a cura di), Curiosa di mestiere. Saggi su Dacia Maraini, Pisa, ETS, 2017.
  • Емилия Миразчийска - Дългият живот на Мариана Укриа, Литературен вестник, N 4, 12-18 февр. 1997.

БележкиРедактиране

  1. Biografia di Fosco Maraini Архив на оригинала от 2007-06-07 в Wayback Machine.
  2. Le verità di genitori e figli in un affresco alla siciliana. // Архивиран от оригинала на 20 февруари 2009. Посетен на 9 септ. 2022.
  3. Maraini, Dacia. // Enciclopedia on line. Посетен на 9 септ. 2022.
  4. Invito alla lettura di Dacia Maraini. // Архивиран от оригинала на 30 април 2019.
  5. Отвореното писмо до Л'Еспресо по случая Пинели, споменато също като обжалване (или манифест) срещу комисар Калабрези, е документ, публикуван на 13 юни 1971 г. от седмичника Л'Еспресо, с който много италиански политици, журналисти и интелектуалци поискват уволнението на някои длъжностни лица, за които се смята, че са извършители на сериозни пропуски и небрежност при установяване на отговорността за смъртта на Джузепе Пинели, който пада от прозорец, докато е в ареста в Полицейския щаб на Милано, като част от разследванията на „Клането на площад „Фонтана““, извършено от комисар Луиджи Калабрези, който несправедливо го посочва като отговорен.
  6. Teatro di Gioia. // Архивиран от оригинала на 8 август 2018.
  7. Palermo capitale della cultura: Dacia Maraini presidente del comitato scientifico. // Архивиран от оригинала на 24 януари 2018.
  8. Premio Formentor de las Letras. // Архивиран от оригинала на 7 април 2019.
  9. а б Premiati. // Архивиран от оригинала на 6 окт. 2018.
  10. а б I premiati delle precedenti edizioni - Copertina del sito dal 1979 ad oggi. // Архивиран от оригинала на 21 април 2005.
  11. Opere premiate nelle precedenti edizioni. // Архивиран от оригинала на 14 август 2019.
  12. Premio Napoli di Narrativa 1954-2002. // Архивиран от оригинала на 19 февр. 2020.
  13. PREMI: A DACIA MARAINI LA MEDAGLIA 'GABRIELA MISTRAL'. // Архивиран от оригинала на 1 април 2019.
  14. Maraini Dacia Paola. // Архивиран от оригинала на 6 окт. 2014. Посетен на 9 септ. 2022.
  15. Vincitori premi internazionali Flaiano 1997 - Premio di narrativa. // Архивиран от оригинала на 1 април 2019. Посетен на 9 септ. 2022.
  16. Albo d'oro premio Brancati. // Архивиран от оригинала на 30 април 2019.
  17. Albo d'Oro dei vincitori del Premio Internazionale Letterario Mondello. // Архивиран от оригинала на 21 март 20199.
  18. 1999, Dacia Maraini. // Архивиран от оригинала на 16 април 2019.
  19. A Simona Marchini il "Premio Porto Venere Donna", giunto alla XVII edizione. // Архивиран от оригинала на 2 април 2019.
  20. La "Targa Volponi" a Sergio Zavoli e Pupi Avati, premiati a Bologna. // Архивиран от оригинала на 3 ноамври 2019.
  21. I edizione Premio Letterario Anguillara Sabazia Città d'Arte 2002 - Premio alla Carriera Letteraria "Anguillara Sabazia" alla scrittrice Dacia Maraini. // Архивиран от оригинала на 15 февр. 2017.
  22. Lauree honoris causa: Dacia Maraini in Studi teatrali. // Архивиран от оригинала на 2 февр. 2008.
  23. Premio Città di Vigevano in memoria di Lucio Mastronardi: Dacia Maraini - Premio nazionale alla carriera, anno 2006. // Архивиран от оригинала на 7 април 2019.
  24. Premio "La ginestra" 2007. // Архивиран от оригинала на 7 април 2019.
  25. PREMI: MICHELE MARI E DACIA MARAINI VINCONO LA GINESTRA. // Архивиран от оригинала на 7 април 2019. Посетен на 9 септ. 2022.
  26. L'eco di bergamo, 21 novembre 2008, «In Italia pochi lettori? Anche leggere è un’arte». // Архивиран от оригинала на 7 април 2019.
  27. Premio Internazionale di Poesia «Roberto Farina» - XVII Edizione. // Архивиран от оригинала на 8 юли 2022. Посетен на 9 септ. 2022.
  28. PREMIO LETTERARIO NAZIONALE "CARLO LEVI" 13ª Edizione. // Архивиран от оригинала на 19 април 2019.
  29. Premio Alessandro Tassoni 2009 – Vincitori – Motivazioni – Foto,. // Архивиран от оригинала на 8 април 2019.
  30. 2009 Faculty Архив на оригинала от 2019-04-30 в Wayback Machine.
  31. Laurea honoris causa a Maraini - la cerimonia il 18 a Foggia. // Архивиран от оригинала на 10 юни 2015.
  32. TRASACCO: PREMIO TARICONE A DACIA MARAINI PER AVER SALVATO LUPA. // Архивиран от [www.abruzzoweb.it/contenuti/trasacco-premio-taricone-a-dacia-maraini-per-aver-salvato-lupa-/33981-1/ оригинала] на 3 ноември 2019.
  33. Pavia - Dacia Maraini vince il "Premio Angelini" 2012. // Архивиран от оригинала на 2 април 2019.
  34. Bacoli/ Dacia Maraini riceve il “PREMIO MISENO. // Архивиран от оригинала на 8 юли 2022.
  35. Le donne di Dacia Maraini sul palco del teatro Sociale. // Архивиран от оригинала на 2 април 2019.
  36. IL PREMIO ASDOE 2012 a DACIA MARAINI. // Архивиран от оригинала на 30 април 2019.
  37. Premi: il ‘Cultura del Mare’ dedicato a Dacia Maraini. // Архивиран от оригинала на 20 февр. 2022.
  38. Bacoli: cittadinanza onoraria a Dacia Maraini. // Архивиран от оригинала на 20 февр. 2022.
  39. John Cabot University, laurea honoris causa a Dacia Maraini. // Архивиран от оригинала на 2 април 2019.
  40. Premio Boccaccio. // Архивиран от оригинала на 3 ноември 2019.
  41. Villapiana conferisce cittadinanza onoraria a Dacia Maraini. // Архивиран от оригинала на 7 февр. 2021.
  42. Premio letterario Palmi, la cerimonia presso la casa della Cultura 'Leonida Repaci'. Premio alla carriera a Dacia Maraini. // Архивиран от оригинала на 7 април 2019.
  43. PREMIO NAZIONALE PRATOLA. PREMIATA DACIA MARAINI. // Архивиран от оригинала на 2 април 2019.
  44. VINCITORI – PREMIO ALLA CARRIERA – 2016. // Архивиран от оригинала на 2 април 2019.
  45. A Dacia Maraini il Premio Montale Fuori di Casa 2016 – Sezione Narrativa. // Архивиран от оригинала на 31 март 2019.
  46. IL PREMIO PANNUNZIO 2017 A DACIA MARAINI. // Архивиран от оригинала на 8 юли 2022.
  47. Consegna "Premio Il Poggio" 2017 a Dacia Maraini, Barbara Jatta, Micaela Le Divelec, Caterina Ceccuti,. // Архивиран от оригинала на 7 април 2019.
  48. Dacia Maraini vince il Premio Rugarli. // Архивиран от оригинала на 3 април 2019.
  49. A Savona il Premio "Inquieto dell'Anno 2017" a Dacia Maraini. // Архивиран от оригинала на 20 февр. 2020.
  50. [Calascibetta: Concorso letterario Dacia Maraini, premiata anche la narrativa dedicata a Vanessa Scialfa  Calascibetta: Concorso letterario Dacia Maraini, premiata anche la narrativa dedicata a Vanessa Scialfa]. // Архивиран от оригинала на 3 ноември 2019.
  51. Il Sol Levante premia Dacia Maraini "per il suo contributo all'approfondimento della conoscenza reciproca tra Giappone e Italia". // Архивиран от оригинала на 7 дек. 2019.
  52. Aquino – A Dacia Maraini il Premio Giovenale, cerimonia alla Madonna della Libera. // Архивиран от оригинала на 31 март 2019.
  53. Dacia Maraini. // Архивиран от оригинала на 20 февр. 2020.
  54. Conferimento del Premio Chiara Alla Carriera alla scrittrice Dacia Maraini - Galleria. // Архивиран от оригинала на 31 март 2019.
  55. Maraini, laurea ad honorem all'Orientale. // Архивиран от оригинала на 31 март 2019. Посетен на 9 септ. 2022.
  56. Il "Fiorino d'Oro" a Dacia Maraini. // Архивиран от оригинала на 1 април 2019. Посетен на 9 септ. 2022.
  57. Premio PulciNellaMente alla Carriera a Dacia Maraini. // Архивиран от оригинала на 7 април 2019.
  58. Il Mattino, premio letterario Matilde Serao alla scrittrice Dacia Maraini. // Архивиран от оригинала на 3 ноември 2019. Посетен на 9 септ. 2022.
  59. Franco Cuomo International 2019, tra i vincitori Dacia Maraini e Giuseppe Marra. // Архивиран от оригинала на 5 ноември 2019.
  60. A Dacia Maraini il premio alla carriera. // Архивиран от оригинала на 3 август 2020.
  61. Dacia Maraini. // Архивиран от оригинала на 8 юли 2022.
  62. Premio Letterario Caccuri: Dacia Maraini vince la decima edizione. // Архивиран от оригинала на 18 август 2021.
  63. Verduno: Dacia Maraini ha ricevuto il “Premio Fulvia 2021”. // Архивиран от оригинала на 18 август 2021.
  64. Libri: Belpoliti e Rivali i vincitori del Premio Dessì. // Архивиран от оригинала на 4 окт. 2021. Посетен на 9 септ. 2022.
  65. Archicultura: il Premio alla Carriera ’22 a Dacia Maraini. // Архивиран от оригинала на 8 юли 2022. Посетен на 9 септ. 2022.
  66. Premio Passaggi 2022 a Dacia Maraini. // Архивиран от оригинала на 8 юли 2022. Посетен на 9 септ. 2022.
  67. A Dacia Maraini assegnato il premio "Donne in prima fila". // Архивиран от оригинала на 8 юли 2022.
  68. La scrittice Dacia Maraini riceve il Premio Internazionale Dialoghi di Pistoia. // Архивиран от оригинала на 8 юли 2022.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Dacia Maraini“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​