Димитър Г. Станишев

български общественик
Вижте пояснителната страница за други значения на Димитър Станишев.

Димитър (Мицо) Георгиев (Гоцев) Станишев е български просветен деец и общественик от XIX век.

Димитър Г. Станишев
български общественик
Роден
Подпис и печат на Димитър Станишев

Биография

редактиране

Роден е в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Родителите му Георги Станишев и Дона Тютюнджиева са представители на два рода, активно участвали в национално-църковните борби в Кукуш.[1]

 
Народна песен от Кукуш

Помага на Александър Рачински, руския консул във Варна, който посещава Кукуш в края на 1858 и началото на 1859 година. Името на Мицо се споменава в народна песен, за чийто автор на текста се сочи Рачински.[2]

В средата на 60-те години е взаимен учител в кукушкото училище, като такъв го заварва Кузман Шапкарев при пристигането си в 1865 година.[3]

През 1869 година, когато се взема решение да се създаде народно читалище, Мицо Г. Станишев е сред първите дарители.[4]

Като общественик е един от тримата, които държат речи на тържествата в чест на новосъздадената Българска екзархия (1870 година), наред с Кузман Шапкарев – главен учител, и К. П. Груев – писар на общината.[5]

В следващите десетилетия участва в борбите за отстояване на църковните имоти на Кукушката българска православна община срещу униатите.[6]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Станиш Хаджихристов
(1779 – 1852)
 
Бина
(1784 – 1829)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дона Тютюнджиева
(1817 – 1906)
 
Георги Станишев
(1816 – 1891)
 
 
 
 
 
 
 
Арап Нако Станишев
(1823 – 1886)
 
Султана Траянова
(1821 – 1905)
 
Марча (Мария) Тенчова
(1825 – 1906)
 
Тенчо Георгиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ката Шишкова
(1808 – 1899)
 
Иван Шишков
(1806 –  ?)
 
 
 
Костадин Станишев – Лянте
(1831 – 1870)
 
Вина Станишева
(1830 – 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1852 – 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 – 1929)
 
Димитър Г. Станишев
 
Елена Станишева
(1860 – ?)
 
Иван Янов
(1853 – 1927)
 
София Влахова
(1845 – 1925)
 
Янаки Влахов
(1842 – 1923)
 
Христо Станишев
(1863 – 1952)
 
Евтимия Станишева
(1873 – 1936)
 
Станиш Арапнаков
(1858 – 1919)
 
Тина
(1856 – 1935)
 
Димо Ковачев
(1856 – 1895)
 
Рушка Измирлиева
 
Иван Измирлиев
(1856 – 1913)
 
Дино Шишков
 
Тина Дельохаджиева
 
Христо Дельохаджиев
(? – 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Туше Делииванов
(1869 – 1950)
 
Божия Делииванова
 
Никола Янев
(1888 – 1921)
 
Милка Кръстева
 
Мара Василева
(1895 – 1980)
 
Григор Василев
(1883 – 1942)
 
Никола Станишев
(1886 – 1950)
 
Цветана Мирска
(1890 – 1950)
 
Петър Мирски
 
Иван Станишев
(1893 – 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Шишков
(четник на Чернопеев)
 
Станиш Дельохаджиев
(1893 – 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Олга Кръстева
(р. 1928)
 
Весела Василева
(1919 – 1944)
 
Ангелина Огнянова
(1917 – 2005)
 
Карл Огнянов
(1912 – 1987)
 
 
 
Кръстьо Мирски
(1920 – 1978)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 21 – 22.
  2. Народна песен // Кукуш. Списание на Кукушкото благотворително братство „Св. Георги“ – София. I (1). 1924. с. 14.
  3. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 158.
  4. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 126.
  5. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 111.
  6. ДАА, фонд 246, опис 1, а.е.168, л.12 (на турски)